ученици или на будистките учени от гнета на утвърдените мнения, от предразсъдъците или от така наречените логически интерпретации. Когато Тодзан (Дуншан, ученик на Уммон) отговорил с: „Три мѐри лен“ на въпроса „Какво е Буда?“ — което впрочем е същият въпрос като „Какво е Бог?“ — той не е имал предвид, че ленът, който би могъл да държи в това време в ръцете си, е видимо проявление на Буда, че Буда, гледан с очите на разума, би могъл да се открие във всеки предмет. Неговият отговор е бил просто: „Три мери лен“. Тодзан не е влагал нищо недостъпно за опита в това обикновено изявление, съдържащо един факт. Думите са излезли от дълбините на съзнанието му, както извира водата или както пъпката се разтваря към слънцето. В тях няма преднамереност или философия. Ето защо, ако искаме да схванем смисъла на фразата: „Три мери лен“, преди всичко трябва да вникнем най-дълбоко в неговото съзнание, а не да следим движението на устните. В друг момент той би могъл да даде съвършено различен отговор, който пряко да противоречи на предишния. Хората с логическо мислене ще бъдат естествено объркани и може да го обявят за пълен безумец. Но изучаващите Дзен ще кажат: „Вали лек дъждец. Виж колко свежа и зелена е тревата“ и ще знаят, че техният отговор е в пълно съзвучие с „трите мѐри лен“ на Тодзан.
Следващите редове може би ще покажат още по-убедително, че Дзен не е вид пантеизъм, ако под пантеизъм се разбира всяка философия, която отъждествява видимата вселена с висшата същност, наречена Бог, Съзнание или нещо друго, и твърди, че Бог не може да съществува независимо от своите проявления. В действителност Дзен е нещо повече от това. В него няма място за ненужни философски дискусии. Но философията е също проява на житейска дейност и следователно Дзен не я пренебрегва изцяло. Когато някой философ идва при дзен-учител, за да търси знания, учителят никога не е склонен да обсъжда въпросите от философска гледна точка. Първите дзен-учители били относително толерантни спрямо така наречените философи и не толкова избухливи като Риндзаи (Линджъ, умрял през 867) и Токусан (Дъшан, 780–865), чиито срещи с философите били краткотрайни и извънредно откровени. Следващият откъс е от трактат върху някои принципи на Дзен на Дайджу56, създаден през VIII (или IX) век, когато Дзен започнал да разцъфтява в целия си блясък и неповторимост. Един монах се обърнал с въпрос към Дайджу:
Въпрос: Думите съзнанието ли са?
Отговор: Не, думите са външни условия (
В.: Като се изключат външните условия, къде трябва да се търси съзнанието?
Отг.: Няма съзнание, независимо от думите. (Което означава, че съзнанието е в думите, но то не бива да се отъждествява с тях.)
В.: Щом няма съзнание, независимо от думите, то какво е съзнанието?
Отг.: Съзнанието е без форма и образ. Истината е, че то нито зависи, нито не зависи от думите. То разполага с вечно спокойствие и свобода в своята дейност. Патриархът казва: „Когато разберете, че съзнанието е не-съзнание, вие разбирате съзнанието и неговата дейност.“
По-нататък Дайджу пише: „Това, от което е сътворено всичко, се нарича дхарма-природа, или дхармакая. Под така наречената дхарма се разбира съзнанието на всички същества. Когато това съзнание е задвижено, всичко се задвижва. Когато съзнанието не е задвижено, нищо не се движи и нещата нямат имена. Заблудените не разбират, че дхармакая, сама по себе си без форма, приема различни форми според условията. Заблудените приемат зеления бамбук за самата дхармакая, а обкиченото с жълти цветове дърво — за самата праджня. Но ако дървото беше праджня, то праджня щеше да се отъждествява с безчувственото. Ако бамбукът беше дхармакая, то дхармакая щеше да се отъждествява с растение. Но дхармакая и праджня съществуват, дори когато няма цъфтящо дърво и зелен бамбук. В противен случай, би означавало, че когато ядем бамбукови филизи, изяждаме самата дхармакая. За възгледи като този наистина не си заслужава да се говори“.
Онези, които са прочели само предидущите разяснения за алогичния Дзен или за Дзен като висше утвърждение, може да стигнат до извода, че Дзен е нещо недостижимо, нещо много далечно от нашия всекидневен живот; нещо много примамливо, но и много неуловимо. Не можем да ги осъждаме за това. Ето защо Дзен трябва да се представя и откъм неговата лесна, позната и достъпна страна. Животът е основата на всичко, отделно от него нищо не може да просъществува. С всичката ни философия, с всичките ни грандиозни и възвишени идеи, ние не можем да избегнем живота, какъвто го живеем. Мечтателите все пак стъпват по земната твърд.
Какво е Дзен, когато стане достъпен за всекиго? Джошу (Чаочоу) попитал един нов монах:
— Идвал ли си по-рано тук?
Монахът отговорил:
— Да, учителю, идвал съм.
Учителят му казал:
— Изпий чаша чай.
По-късно дошъл друг монах и Джошу поставил и на него същия въпрос:
— Идвал ли си по-рано тук?
Този път отговорът бил точно обратният:
— Никога досега не съм идвал, учителю.
Старият учител обаче отвърнал точно като предишния път:
— Изпий чаша чай.
След това инджу (главният монах на манастира) попитал учителя:
— Защо предложихте и на двамата чаша чай, въпреки че отговорите им бяха различни?
Старият учител възкликнал: „О, инджу!“ И той тутакси отвърнал:
— Да, учителю.
Тогава Джошу му казал:
— Изпий чаша чай.
Джошу (778–897) бил един от най-мъдрите дзен-учители по времето на династията Тан и развитието на Дзен в Китай дължи много на него. Твърди се, че обикалял страната дори на осемдесетгодишна възраст, за да се усъвършенства в Дзен. Починал на сто и двадесетата си година. Всяка негова фраза била като скъпоценност, хвърляща ярък блясък. За Джошу казвали: „Неговият Дзен сияе на устните му“. Веднъж един монах, още начинаещ в Дзен, дошъл при него с молба да му преподава учението.
Джошу го попитал:
— Не си ли закусвал още?
— Закусих вече, учителю — отговорил монахът.
— Щом е така, измий си съдовете.
Тези думи на стария учител отворили очите на начинаещия за истината на Дзен.
Друг монах видял Джошу да мете и го попитал:
— Вие сте толкова мъдър и благочестив учител; как става така, че дори във вашия двор се събира прах?
— Идва отвън — отговорил учителят.
Друг път попитали Джошу:
— Защо това свещено място привлича праха?
— Ето още една прашинка! — отговорил учителят.
В манастира на Джошу имало прочут каменен мост, който бил една от местните забележителности. Странстващ монах веднъж се поинтересувал за него:
— От известно време слушам за вашия прославен каменен мост, но не го виждам, тук има само една широка дъска.
— Ти виждаш дъска, а не виждаш каменния мост — казал Джошу.
— Къде е тогава той?
— Ти току-що мина по него — отговорил учителят.
Друг път на въпрос за същия каменен мост Джошу отвърнал:
— Коне минават по него, хора минават по него, всички минават по него.
Дали в тези диалози откриваме само тривиални разговори за обикновените неща от живота и
