на Грифис, известния автор на „Религиите на Япония“44. Не зная какво съдържание влага той в „убиец на съзнанието“, но може би смята, че Дзен убива активността на съзнанието, като кара мисълта да се съсредоточава върху едно единствено нещо или като предизвиква заспиването му? Райшауер45 в своята книга почти споделя това мнение на Грифис и твърди, че Дзен е „мистично самоопиянение“. Нима той смята, че Дзен е опиянен от Висшия Аз, както Спиноза е бил опиянен от Бога? Макар Райшауер да не изяснява значението на това „опиянение“, той може би смята, че при Дзен има ненужно поглъщане от размисли за Висшия Аз като върховна реалност в този свят от отделни елементи. Учудващо е колко повърхностни са някои по- непридирчиви изследователи на Дзен. Всъщност в Дзен няма съзнание, което да убива, затова няма и „убийство на съзнанието“. В Дзен няма и Аз, в който да търсим убежище, затова няма Аз, който да ни опиянява.
Истината е, че Дзен е съвършено неуловим, що се отнася до неговите външни аспекти. Тъкмо ви се струва, че сте го зърнали, и вече го няма. Отдалеч изглежда съвсем достъпен, но приближите ли се, ще разберете, че се е отдалечил повече от преди. За изучаването на неговите основни принципи трябва или да посветите няколко години упорит труд, или да се откажете от надеждата, че правилно ще го разбирате.
„За да се възкачиш до Бога трябва да слезеш в самия себе си“, твърди Юго. „Ако искаш да опознаеш дълбочината на Бога, опознай дълбините на собствения си дух“ — казва Ричард от Св. Виктор. След като всички дълбини са опознати, не остава нищо от Аза. Там, докъдето можете да стигнете, няма „дух“ и няма „Бог“, когото да опознавате. Защо? Защото Дзен е бездънна пропаст. Дзен твърди същото, макар и с малко по-различни думи: „Всъщност нищо не съществува в триединния свят — къде искате да намерите съзнанието (или духа — шин,
Вероятно критиците искат да кажат, че Дзен хипнотизира ума до несъзнавано състояние и по този начин осъществява любимата будистка доктрина за пустота (шунята), когато субектът се загубва в необятната пустота, престава да осъзнава обективния свят и самия себе си. Подобно тълкование също няма нищо общо с Дзен. Наистина в него има изрази, които могат да го подскажат, но за да разберем Дзен, тук трябва да се направи скок, и да се прекоси „необятната пустота“. Субектът трябва да бъде събуден от своето несъзнавано състояние, ако не иска да остане жив погребан. Дзен се постига само когато се преодолее самоопиянението и опияненият наистина се пробуди в дълбините на своя Аз. Ако съзнанието бъде „убито“, оставете се на Дзен — именно Дзен ще възроди убитото и безжизнено съзнание за вечен живот. „О, вие, пияници, възродете се, събудете се от съня си, възкръснете!“ — би възкликнал Дзен. Затова не се опитвайте да видите Дзен с вързани очи и да го задържите с несигурни ръце. И нека се има предвид, че в случая не се впускам в упражнения по красноречие.
Ако е необходимо, бих могъл да приведа още примери за подобни критики, но смятам, че казаното дотук е подготвило вече съзнанието на читателя за следващите по-положителни мнения за Дзен. Основната му идея е да влезе в досег с нашите вътрешни механизми по най-прекия възможен начин, без да прибягва до нищо външно или изкуствено. Затова Дзен отхвърля всичко, което наподобява външна власт и се доверява изцяло на вътрешната човешка същност. Ако има някаква власт в Дзен, тя идва само отвътре. И това е така в най-точния смисъл на думата. Дори способността да се разсъждава не се разглежда като окончателна и абсолютна. Напротив, тя пречи на съзнанието да влезе в пряка връзка със самото себе си. Разумът обикновено изпълнява задачата на посредник, а Дзен никога не прибягва до посредничество, освен когато иска да предаде своя смисъл на околните. Затова и всичко писано е само условно и временно, а не окончателно. Дзен се опитва да обхване самия живот — такъв, какъвто е — и това е най-пряко и действено. Дзен се провъзгласява за духа на будизма, но по същество е духът на всички религии и философии. Разбере ли Дзен в дълбочина, човек постига абсолютния покой на духа и живее така, както би трябвало да живее. Какво повече може да се желае?
Твърди се, че щом като Дзен е вид мистицизъм, не може да претендира за уникалност в историята на религията. Може и да е така, но Дзен е уникален мистицизъм. Мистичен е в смисъл на това, че слънцето свети, че цветето цъфти, че чувам в този миг как някой на улицата бие барабан. Ако това са мистични факти, то Дзен ги предлага в изобилие. Когато веднъж попитали учител по Дзен що е Дзен, той отговорил: „Вашите всекидневни мисли“. Не е ли казано просто и ясно? И тук няма дори следа от тясно сектантски виждания. Както в океана има място и за малки, и за големи риби, така и християни, и будисти могат да практикуват Дзен. Дзен е океанът, Дзен е въздухът, Дзен е планината, Дзен е гърмът и мълнията, пролетното цвете, лятната жега и снегът през зимата; не, нещо повече — Дзен е човекът. Въпреки всички натрупани през вековете формалности и условности, този основен факт остава в сила. В това, че все още можем безпристрастно да оценим тази върховна истина, е особеното достойнство Дзен.
Както вече беше посочено, уникалността на японския Дзен се състои в системната тренировка на ума. Обикновеният мистицизъм е твърде хаотичен и откъснат от делничния живот, а това Дзен променя радикално и сваля на земята всичко, което преди е било на небето. С развитието му мистицизмът престана да е мистичен — това не е вече резултат от спазмите на свръхнадарения ум. Защото Дзен се разкрива и в най-безинтересния и лишен от събития живот на обикновения човек от улицата, открива живота в самия живот — така, както го живеем. Дзен системно тренира ума, така че тъй да възприема всичко това; отваря очите на човека за най-великата мистерия, осъществявана всекидневно и всекичасно; разтваря сърцето, за да обхване то с всеки свой удар вечността на времето и безкрайността на пространството; превръща живота ни на този свят в разходка из райска градина. И тези завоевания на духа се постигат без подчиняване на каквито и да е догми, само чрез утвърждаване по най-прекия път на истината, която се съдържа в нашата вътрешна същност.
Дзен е преди всичко практичен и общодостъпен, а същевременно много жизнен. За да покаже що е Дзен, един учител вдигнал пръста си, друг ритнал топка, а трети ударил плесница на питащия. Не е ли Дзен най-практичният и непосредствен метод за духовно обучение, използван от някоя религия, щом по този начин изважда на показ дълбоката вътрешна истина у всекиго от нас? И не е ли този най-практичен метод в същото време и най-оригинален? Дзен наистина не може да не бъде оригинален и съзидателен, защото вместо с понятия си служи с факти от живота. Ако говорим за понятия, вдигането на пръст е нещо съвсем обичайно в живота. Но от гледната точка на Дзен, то трепти от божествен смисъл и съзидателна жизненост. Трябва да признаем, че докато Дзен може да разкрива тази истина в нашето сиво и обвързано с понятия битие, неговото съществуване има смисъл.
Отговор на въпроса що е Дзен, зададен в началото на тази глава, може донякъде да даде следният цитат от писмо на Енго (Юану на китайски, 1566–1642 г.).
„Той изниква внезапно в лицето ти и в този момент всичко ти става ясно. За да се убеди умният в истинността на Дзен, е достатъчна само една дума, но и тя би била неточна. Изплъзва се, опитаме ли се да го изразим чрез туш и хартия, с многословно обяснение или софизъм. Великата истина на Дзен е достояние на всекиго. Вгледай се в себе си и не я търси чрез другите. Твоето собствено съзнание стои над всякакви форми, то е свободно, спокойно и достатъчно, то завинаги е запечатано в твоите шест сетива и четири елемента. Всичко се разтваря в неговата светлина. Спри деленето на субект и обект, забрави и двете, прекрачи границите на разума, лиши се от разбиране и проникни направо в същината на Буда-съзнанието — извън него няма реалности. Затова, когато Бодхидхарма дошъл от Индия, той заявил просто: «Моето учение, необременено от канон, е единствено по рода си, тъй като е насочено право към душата на човека и е съвършено отражение, отпечатък на истината.» Дзен няма нищо общо с букви, думи или сутри. Изисква само да схванеш направо смисъла и там да намериш своята мирна обител. Смути ли се умът, започваш да разбиращ, да разпознаваш предмети, да осмисляш понятия, явяват се призрачни духове и се промъкват предразсъдъци. Тогава Дзен се загубва завинаги в този безизходен лабиринт.
Мъдрият Секисо (Шъшуан) казал: «Обуздай всичките си желания, нека плесен покрие устните ти, стани къс съвършена коприна, нека единствената ти мисъл бъде вечността, бъди като студена пепел, хладен и безжизнен, превърни се в стар съд за благовония от изоставено селско светилище!»
Доверявайки се на гореказаното, възпитай себе си както подобава, нека тялото и умът ти се превърнат
