сълзяха, но гласът, макар й тъжен, бе спокоен.
— Време е — каза Исабел и се усмихна, — трябва да тръгваме. Кажи им.
— Време е, наистина. Е, дон Рабида, и вие, прекрасна Октавия, ще дойдете ли с нас?
— Какво!? — каза Рабида.
— Къде?! — попита Октавиа.
— С нас, в нашето измерение, в нашето време. Там вие двамата ще се слеете в една форма, в едно неделимо цяло, което — дон Феникс се засмя леко, — ако не попадне в такова състояние като нашето, никога не би се разделило. Ще сте единство в усещанията, в чувствата, мислите ви ще са течащи едновременно в безкрайността на вашата любов.
— А и мисля, че вече не е нужно да сте разделени от нищо на света. Ние ще сме с вас и ви обещавам най-красивото усещане за близост, което можете да изпитате. — Исабел каза това с някаква мека молба и погледна нейната Октавиа, която чакаше какво ще реши дон Рабида.
Той стана, огледа се, видя приятелите си, които неподвижно бяха замрели, кой с чаша в ръка, кой отворил уста да каже нещо, дон Бера наклонен към дона Синела, дон Тамири гонещ малкия си син, Рамино, и разбра истината за всичко — за това, че те винаги ще са с него, живи, близки, навсякъде, където и да отиде. Приближи се до Октавиа и я прегърна.
— Искам само да сме заедно — каза той.
— Ще сте, обещавам ви една вечна цялост. А вие, дона Октавиа?
— Аз ще съм винаги до него — тихо отговори тя, хванала силната ръка на любимия й човек.
— Тогава, хайде да тръгваме — викна Исабел и ги поведе към градината, която затрептя и вихри се завъртяха, цветовете се разляха и понесоха в лудешки кръговрат. Не след дълго се издигнаха като цветна спирала и потънаха в някакъв отвор, който ги отнесе през пространството.
Бавно, много бавно, като пясъчни кули, всичко започна да се руши — хората, къщите и всичко останало се ронеше, губейки цветовете си и вятърът ги разпиляваше с повеите си, оставяйки само купчини от неща, които някога са били с форми и цвят.
Слънцето грееше над пустотата на нищото и така щеше да е, докато и то не изчезнеше. Освен него под небето бяха останали само хвърчилата, но и те отлетяха съвсем скоро в някаква неизвестна посока.
Информация за текста
© Генади Стоилов
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/284]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:04
