спаси живота Трябваше първи да съобщи кой, как и по какъв начин иска да го убие.
Малкия Черешар обаче не беше канцеларист. Трудно се задържаше на едно място. Нямаше го в офиса и никой не знаеше къде точно се намира.
Глава IV
По това време фирмата на Жоро вървеше приблизително добре. Дебелият Андро стоеше твърдо зад нея. Пращаше му експерти, които заделяха голяма част от парите, но на Жоро не му пукаше. Живееше си живота така, както го разбираше. Наследи от брат си бар „Домби“, чийто огледален образ по-късно стана „Тримата мускетари“. Всяка вечер прекарваше там. Заниманията му обикновено бяха свързани с шмъркане на кокаин и жени.
Любимото упражнение на Жоро беше да му наредят десет линии на бара и пред всяка от тях по една курва. Състезаваше се сам със себе си. Искаше да провери колко от пачаврите си може да изчука за една вечер. Правеше го пред всички. Първо ги подреждаше в удобни пози, после опъваше по една линия пред всяка мадама, а след това и самата нея. Всяка вечер прибавяше по още една.
Посетителите на бара бяха все негови приятели и всъщност той действаше като частен клуб. Никой не му обръщаше внимание. За разлика от „Тримата мускетари“, където имаше някакъв ред, тук всеки чукаше всеки, някой просто се напиваше, а по-дъртите играеха карти.
Фибъра се появи на входа около полунощ.
— Нямаш работа тук — напъди го бодигардът. — Кой СИ ТИ?
— Търся Жоро. Предайте му за Дъстин Хофман.
— Какъв Дъстин Хофман, бе? Той не знае български — изсмя се бодигардът.
— Кажи му тогава за Фибъра.
В крайна сметка Владко се намъкна в бара и завари Жоро върху задника на последната от мадамите. Малко е да се каже, че си глътна езика. Ако имаше възможност, щеше да се нагълта целия, но връщане нямаше.
— Ооо, баровец! — загащи се Жоро. — Да не си дошъл да ме изнудваш?
— Нищо подобно — смутолеви малкият. — Имам да ти казвам нещо много важно.
— Говори де!
— Кроят планове да те убият.
— Това го знам от сто години — изсмя се Жоро. — Само ми развали ебането.
— Има още нещо. Поръчката идва от Димата.
— Димата ли? Никога не съм имал нищо против него, нито с него…И кой трябваше да ме убие?
— Аз.
Този път Жоро буквално се заля от смях. Той си беше такъв — сменяше настроенията се като времето в пролетен ден.
— А ти не им ли каза, че не можеш да убиеш дори муха? Трябва сам да си тегля ножа.
— Нищо не съм им казал. Бързах да те предупредя.
— Айде, чупката! — ядоса се изведнъж Жоро.
— Няма ли да ми дадеш някой лев все пак? — съвсем сниши гласа си Фибъра. Той отдавна се ужасяваше от Малкия Черешар.
Жоро винаги мъкнеше подир себе си един чантаджия, който плащаше след него. Изобщо не му държеше сметка. Черпеше наляво и надясно, а онзи след това се разплащаше. Покриваше всички разноски.
— За какво са ти пари? — обърна се той към Фибъра.
— За да се върна отново в Латинска Америка.
— Дай му десет хиляди долара на тоя тъпан да си поживее още малко в Бразилия! — извика чантаджията Жоро. — Ако се върнеш още един път, да знаеш, че ще срежа гърлата поне на двама души и ще ти ги припиша пак на теб — след което изобщо престана да се интересува от случая и си избра нова мадама.
Фибъра прибра алчно парите. Осмели се да ги преброи едва когато излезе от бар „Домби“. Щастлив установи, че са точно толкова, колкото поиска. После се запъти към „Тримата мускетари“. Там намери Поли. Седеше сам в служебното сепаре и не пиеше нищо.
— Здрасти — поздрави го той.
— Ти пък откъде се взе? — отвърна му сърдито Поли.
— Снощи бях тук с Димата. Ти съдружник ли си му?
— Никакъв не съм му. Не ме допусна — сопна се Поли. — Искаш ли нещо?
— Ако може да ме почерпиш с управителката. Много ми хареса.
Всъщност Фибъра се надяваше, че Жоро ще му пробута някоя от неговите курви, но очевидно той с такова пренебрежение гледаше на него, че дори не го смяташе за мъж. Поли също се изненада. Не му пукаше изобщо какво иска Фибъра, обаче неговата похотливост му пооправи настроението.
— Що да не те почерпя! — потупа го по рамото той. Сетне щракна с пръсти към Бианка: — Ще обслужиш ли моя приятел?
Бианка работеше в този бизнес от много години и знаеше кой командва парада. В случая това бяха Маджо, Маргина и Димата. Поли не играеше.
— Нямам нищо против — отвърна му приветливо тя.
— Струва петстотин долара.
— Ха! — вторачи се в дланите си Поли. Той изобщо не обичаше да дава пари за каквото и да било, а най-малко за шушумиги като Фибъра.
— Губиш мой човек. Днес ще си легнеш девствен.
— При Жорко е по-весело — плахо подметка Фибъра.
— Няма такива железни правила.
Така е — съгласи се Поли. — Но ми е късно да се местя отново там.
Жоро не вземаше насериозно Владко Фибъра, обаче се замисли над думите му след като изтрезня. Ченгетата, на които плащаше, също му подаваха подобна информация. Макар да не разбираше причините, всеки ден му ставаше все по-ясно, че Димата му е сериозен противник. Дори враг, решен да го унищожи.
— Ясно е, че вече сме две враждуващи групировки — говореше той на всички, които бяха длъжни или искаха да го слушат. — Войната не съм я отворил аз, отвориха я те. Едно нещо обаче не мога да разбера: Защо избодоха очите на брат ми!
Тези, които си въобразяваха, че с времето болката му ще отмине, се заблуждаваха. Освен това Жоро имаше своя агентура. Тя също потвърди, че Димата е в основата на всичко, без да знае за бай Миле.
Една от особеностите на Жоро се криеше в твърде противоречивия му характер. Той можеше като нищо да заколи човек при инцидентно сбиване, но не беше в състояние да поръчва убийства. Не му беше в стила. Премисли всичко, което знаеше за Димата, докато открие най-слабия му пункт. И той се оказа жена му.
Димата безспорно беше един от красивите мъже в престъпния свят. Хвалеше се навсякъде, че чука като за световно. Жена му също беше хубавица и той държеше на нея. Обличаше я във възможно най-скъпи дрехи, осигуряваше й последни модели коли. Не й отказваше нищо. Пък и тя наистина правеше впечатление. Паркираше вечерно време пред луксозните заведения в София и влизаше вътре грациозна като пантера. Обираше погледите на обичайните лакомници и ги оставяше да се облизват на гладен стомах.
Димата много се гордееше с нея. Тя наистина беше доста фрапантна мадама, разхождаше се по софийските магазини с колата си и харчеше безогледно. На всичко отгоре не изневеряваше на мъжа си.
Димата се хвалеше с нея навсякъде.
