секс с приятеля си или нещо подобно. Може би баща й ги е заварил.
— Благодаря ви, сержант Джонсън.
После започна предаване по същата тема на още един канал. Показаха Франк Уилс, който изглеждаше още по-неприятен и подъл, отколкото преди двайсет години, ако това бе възможно. Той открито заяви, че Грейс от край време е била странно дете и винаги се е стремяла да притежава парите на баща си.
— Какво? Той прибра всичко, което бе останало и един Господ знае, че то не беше много — изкрещя тя срещу Чарлс, а после отчаяно отпусна главата си назад.
— Грейс, трябва да престанеш да се ядосваш за всичко, което говорят. Ти много добре знаеш, че няма да кажат истината. И защо им е? — Къде бяха Дейвид Глас и Моли? Защо никой не говореше нищо хубаво за нея? Защо никой не я обичаше? Защо? Защо Моли бе умряла, а Дейвид бе изчезнал? Къде, по дяволите, бяха те сега?
— Не мога да издържа — истерично настояваше тя. Не можеше да се отърве от това, беше непоносимо. Нямаше облекчение, нямаше възнаграждение за болката и мъченията.
— Трябва да издържиш — спокойно я убеждаваше Чарлс. — Няма да се свърши за двайсет и четири часа. — Чарлс знаеше по-добре от всеки, че ще мине много време, докато страстите се успокоят, след като толкова се бяха разпалили.
— И защо трябва да издържам? — попита тя, отново плачеше.
— Защото хората обичат този боклук. Те са всеядни. Когато бях женен за Мишел, таблоидите никога не ни оставяха на мира, пишеха лъжи, измисляха си истории, правеха всичко, за да я измъчват. Човек просто трябва да го приеме. Така стоят нещата.
— Не мога. Тя е била кинозвезда и се е стремила да е център на внимание. Сигурно си е давала сметка за всичко, което ще я съпътства — Грейс отказваше да приеме, че животът им е сходен.
— И по презумпция това трябва да важи и за мен, защото съм политик.
Остана с него в кабинета около час и плака, а после се качи горе и се опита да разговаря с Аби. Ала Аби не искаше да чуе и дума от нея. Тя бе пуснала телевизора и слушаше същите неща в спалнята на майка си.
— Как си могла да направиш всичко това? — ридаеше Аби, а Грейс я гледаше с болка в душата.
— Не съм — оправдаваше се Грейс през сълзи. — Бях нещастна, сама и уплашена. Ужасявах се от него… той ме биеше… изнасилваше ме в продължение на четири години… аз не можех да му попреча. Дори не знам дали съм искала да го убия. Просто го направих. Бях като ранено животно. Всячески се опитвах да се спася от него. Нямах избор, Аби. — Тя хлипаше, а Аби я гледаше и също плачеше. — Повечето от другите неща, които казаха по телевизията, не са верни. — Грейс ги мразеше за това, което причиняваха на дъщеря й. — Нищо от това не е вярно. Дори не познавам тези хора, с изключение на мъжа, който беше партньор на баща ми, но и това, което той говори, също не е вярно. Той прибра всичките пари на баща ми. Не получих почти нищо, а каквото ми дадоха, дарих за благотворителни цели. Прекарах живота си в усилие да се опитвам да давам кураж на хората, пострадали като мен, да им помогна също да оцелеят. Никога няма да забравя какво преживях. И, о, Боже, Аби — тя я прегърна, — толкова те обичам, не искам никога да страдаш заради мен. Сърцето ми се къса, като те виждам толкова нещастна. Аби, моят живот като дете бе нещастен. Никой не се бе държал мило с мен, докато не срещнах баща ти. Той ми върна живота, даде ми любовта си и ме дари с всички вас. Той е едно от малкото човешки същества, които някога са били мили с мен… Аби — тя се разрида безутешно, а дъщеря й я прегърна — съжалявам, обичам те толкова много… моля те, прости ми…
— Мамо, съжалявам, че бях толкова лоша с теб… съжалявам, мамо…
— Добре, добре… обичам те…
Чарлс ги гледаше от вратата, по лицето му се стичаха сълзи, той се отдалечи на пръсти, за да се обади отново на адвокатите. Ала когато следобед един от тях дойде да ги види, той не им съобщи добри новини. Публичните личности — политици и кинозвезди, нямали право на тайни в личния си живот. Хората можели да говорят за тях каквото си поискат, без да са длъжни да доказват думите си. И ако знаменитостите искали да ги съдят, те трябвало да докажат, че казаното за тях е лъжа, което нерядко бе невъзможно, също така те трябвало да докажат, че в резултат на нечии изказвания са претърпели материални загуби или са намалели средствата им за съществуване и пак те трябвало да докажат, че казаното е било в резултат на зъл умисъл. А съпругите или съпрузите на политиците, особено, ако те бяха в кампания или се появяваха публично с тях, какъвто очевидно бе случаят на Грейс, страдаха от същата липса на права като политиците. На практика в момента тя нямаше права.
— Което означава — обясни адвокатът, който мина да ги види, — че не можете да направите нищо срещу по-голямата част от онова, което хората говорят. Ако те твърдят, че сте убила баща си, а вие не сте, това е друга работа, макар да имат право да кажат, че вие сте била осъдена. Но ако те твърдят, че сте била в банда в затвора, вие трябва да докажете, че не е вярно. А как ще го направите, госпожо Макензи? Ще получите показания под клетва от другите, които са били там по това време? Вие трябва да докажете, че тези твърдения са преднамерени, с цел да ви причинят вреда и че те са засегнали реално способността ви да припечелвате, за да се издържате.
— С други думи те могат да ми направят всичко и ако аз не докажа, че лъжат и всичко, което споменахте, не мога да направя нищо. Така ли е?
— Точно така. Ситуацията не е никак благоприятна. Но всички, които са обект на обществения интерес, са в същото положение като вас. За жалост живеем във времето на таблоидите. Общоприетото мнение на средствата за масова информация е, че хората търсят не само мръсотия, но и кръв. Медиите искат да създават личностите и да ги съсипват, те са готови да разкъсат хората и да ги подхвърлят за храна на публиката парче по парче. Това не е лично отношение, а е свързано с икономиката. Те правят пари от вашето тяло. Те са хищници. Плащат до сто и петдесет хиляди долара за нечия житейска история, а после я представят като новина. А ненадеждни източници, на които се плащат тези пари, биха говорили каквото и да било, за да се задържат в центъра на вниманието и да печелят пари. В състояние са да излъжат, че сте танцувала гола на гроба на баща си и те са ви видели, ако това ще ги извади на телевизионния екран и ще им донесе пари. Такава е реалността. А така нареченият сериозен печат се държи по същия начин в наши дни. Вече на практика няма такъв печат. Отвратително е. Нахвърлят се върху невинни хора като вас и семейството ви и ги съсипват и измъчват. Това е най-злостната игра, а най-трудна за доказване е „злата умисъл“. Това дори вече не е умисъл, а алчност и пълно безразличие към състоянието на човека.
— Вие сте си платила за стореното. Достатъчно сте страдала. Била сте на седемнайсет години. Не трябваше да минавате през всичко това — нито вие, нито съпругът ви, още по-малко децата. Ала аз мога да сторя много малко, за да ви помогна. Ще следим събитията внимателно и ако се появи нещо, за което можем да съдим някого, ще го направим. Ала вие трябва да сте готова също за неприятен изход от положението. Процесите само още повече насърчават раздухването на истерията. Акулите обичат кръвта във водата.
— Не ми звучите много окуражаващо, господин Голдсмит — обади се Чарлс, имаше вид на отчаян.
— Наистина е така — усмихна се той тъжно. Харесваше Чарлс и съчувстваше на Грейс. Но законите не бяха направени да защитават хора като тях. Законите бяха направени да ги превърнат в жертви.
Подхранването на истерията продължи седмици. Макар и неохотно, децата се върнаха на училище. За щастие след седмица излизаха във ваканция и семейството щеше да се премести за лятото в Кънектикът. Ала и там беше същото. Още таблоиди, още преса, още фотографи. Още интервюта по телевизията с хора, които твърдяха, че са били най-добрите й приятели, но за които тя дори не бе чувала. Единственото хубаво нещо бе, че Дейвид Глас излезе от неизвестност. Той й се обади, живееше във Ван Нуйс и имаше четири деца. Ужасно съжаляваше за случилото се с нея. Сърцето му се късало като знаел каква болка й причинявали. Ала никой не беше в състояние да спре печата, лъжите, клюките. А той знаеше, както и тя, че дори да се появи да говори в нейна полза, всяка негова дума щеше да бъде изопачена. С радост бе узнал, извън шума на пресата, че е щастливо омъжена и има деца. Той се извини, че толкова дълго не се е обаждал. Вече беше старши съдружник във фирмата на покойния си тъст. После най-откровено си призна, че Трейси, жена му, е ревнувала силно от Грейс, когато се преместили в Калифорния. Ето защо той спрял да й пише. Но сега се радваше да я чуе, чувствал се длъжен да се обади и Грейс бе щастлива да го чуе. И двамата бяха единодушни, че печатът не иска факти. Търсеше само скандали и мръсотия. Най-доволни щяха да бъдат да разберат, че е правила орална любов с пазачите или че е спала с жени в затвора. Изобщо не ги
