Абигейл влезе в гимназията, а Андрю щеше да е втора година там, имаше си нова приятелка, дъщерята на френския посланик. Мат беше в трети клас с всички обичайни вълнения за възрастта му — необходимите пособия за училище, дали да има топъл обяд, или да си носи от къщи. За Мат все още всеки ден бе голямо приключение.
Още не им бяха казали за бебето, Грейс смяташе, че е твърде рано. Беше бременна в третия месец и бяха решили да почакат до рождения ден на Мат през септември. Грейс планираше голямо тържество по този повод. Малко по малко тя започна да придружава Чарлс. Беше трудно отново да се изложи на показ и да знае, че грозното й минало е било предмет на разговор на всички големи вечери. Но от седмици не бяха писали нищо за нея и тя се чувстваше виновна, че не прави нужното за кампанията на съпруга си.
Беше горещ септемврийски съботен следобед, деня преди тържеството на Матю, и Грейс купуваше всичко необходимо от „Сътън Плейс Гуърмей“ — сладолед, пластмасови ножове и вилици, безалкохолни напитки. Докато стоеше на касата и чакаше да плати, погледът й попадна на нещо, откакто направо щеше да припадне. Току-що бяха донесли най-новото издание на таблоида „Трил“ и този път Чарлс не беше предупреден. На първа страница се виждаше нейна фотография — гола, с отметната назад глава и затворени очи. Два черни правоъгълника покриваха гърдите и лонната й кост и като се изключи това, фотографът не оставяше нищо на въображението. Краката й бяха широко разтворени и тя сякаш беше в екстаз. Заглавието бе: „Съпруга на сенатор правила порно снимки в Чикаго“. Тя си помисли да хвърли вестниците, събра ги всичките и подаде стодоларова банкнота с трепереща ръка. В момента не си даваше сметка какво прави.
— Всичките ли ги искате? — Младият служител я погледна изненадан и тя кимна. Дъхът й направо спираше. Но инхалаторът вече беше неотлъчно с нея.
— Имате ли още? — попита тя с дрезгав глас.
Той кимна.
— Разбира се. Отзад. И тях ли искате?
— Да. — Тя купи петдесет екземпляра от „Трил“ и нещата, които й трябваха за Мат, и се втурна към колата си все едно току-що бе прибрала целия тираж и щеше да го скрие. Когато подкара към къщи, тя плачеше на волана и си даде сметка колко глупава е била. Не можеше да ги изкупи. Все едно да изпразва океан с чаена чаша.
Щом стигна, втурна се вкъщи, Чарлс седеше в кухнята и беше като вцепенен, държеше в ръцете си таблоида. Главният му помощник току-що го беше видял и му го беше купил. Изобщо не ги бяха предупредили. Помощникът видя изражението на лицето на Грейс и си тръгна веднага, а Чарлс за пръв път я погледна шокиран. Никога не бе го виждала да се чувства предаден или да изгуби търпение и видът му направо я уби.
— Какво е това, Грейс?
— Не знам. — Тя плачеше, седна до него, цялата трепереше. — Не знам…
— Не може да си ти. — Но приличаше на нея. Лицето й се виждаше. Макар очите й да бяха затворени, човек спокойно можеше да я разпознае. А после изведнъж тя се сети… сигурно й е свалил дрехите… сигурно ги е свалил всичките… Единственото, което носеше, бе черна панделка около шията й. Сигурно й я беше сложил докато е спяла, за да изглежда по-еротично. Името на фотографа, изписано под снимката, беше Маркъс Андерс. Побледня още повече, когато го видя. Чарлс забеляза промяната. Разбираше, че има нещо. — Знаеш ли кой ги е правил?
Тя кимна, искаше да умре от неудобство заради него. Единственото й желание бе, в името на неговото добро, да не бе го срещала никога, нито да бе раждала деца.
— Какво е това, Грейс? — За пръв път от шестнайсет години тонът му бе леден. — Кога си правила това?
— Не съм сигурна, че съм го правила — отвърна тя, задушаваше се от собствените си думи, приседна до кухненската маса. — Аз… аз излизах с един фотограф няколко пъти в Чикаго. Казах ти за него. Настояваше да ме снима, от агенцията, където работех също искаха… — Тя се запъваше и той я погледна шокиран.
— Искали са да снимаш порно? Що за агенция е била?
— За фотомодели — животът си отиваше от нея. Нямаше да има сили да се пребори с това, не можеше повече да се защитава. Ако той поискаше, тя щеше да го напусне. Щеше да направи всичко, което той поиска. — Искаха да стана модел и той обеща да ми направи снимки, като каталог. Бяхме приятели. Вярвах му, харесвах го. Беше първият мъж, с когото излизах. Бях двайсет и една годишна. Нямах опит. Съквартирантките ми не го одобряваха, бяха много по-умни от мен. Той ме заведе в студиото си, пусна музика, сипа ми вино… и всъщност ме дрогира. Споменах ти за това в началото. — Ала той вече не помнеше. — Предполагам, че съм припаднала. Направо бях в безсъзнание, сигурно ме е снимал тогава, но бях облечена в мъжка риза. Не съм сваляла дрехите си.
— Откъде си сигурна?
Тя го погледна открито. Никога не беше го лъгала.
— Не знам. Не знам нищо. Първоначално мислех, че ме е изнасилил, но не беше. Моята съквартирантка ме заведе при своя позната лекарка и тя каза, че нищо не се е случило. Опитах се да иззема от него негативите, но той не ми ги даде. Накрая съквартирантките ми ме посъветваха да забравя за тях. За да ги използва, трябваше да има разрешение за публикуване, ако можех да бъда разпозната, а ако не можеше, и без това нямаше да има значение. Исках да си ги върна, но знаех, че не мога. В един момент той дори ме заблуждаваше, че съм подписала разрешение за публикуване, но ми създаде впечатлението, че всъщност не съм. Не виждам и как бих могла. Бях толкова зашеметена от това, което ми даде да изпия, че едва гледах, когато си тръгнах.
— След това показал снимките на шефа на агенцията и той се опита да ме съблазни. Говореше ми, че снимките били много възбуждащи, но и той потвърди, че на тях съм по риза, затова реших, че не се е случило нищо страшно. Никога не видях снимките, нито фотографа. Тогава не съм и помислила, че ще изпадна в това положение, че ще съм омъжена за важна персона и ще бъдем уязвими. — Сега съпругът й можеше да прави каквото поиска. Снимките наистина бяха отблъскващи. Все едно — същинско порно. На себе си имаше само черна панделка, която никога преди това не бе виждала, вързана на шията й. Когато се вгледа във фотографията, видя, че има вид на дрогирана. В собствените си очи се виждаше в безсъзнание. Но човек, който не я познаваше и очакваше да види нещо непристойно, би останал напълно задоволен от тази снимка. Не можеше да повярва, че човешко същество е способно на това. Маркъс бе съсипал живота й само с една снимка. Тя седеше, гледаше Чарлс, цялото й тяло се бе превило от мъка, когато виждаше болката, изписана на лицето му. Да убие баща си в самоотбрана не беше хубаво, но как сега щеше да обясни на избирателите, на средствата за масова информация, на децата им тази снимка?
— Не знам какво да кажа. Не мога да повярвам, че си направила подобно нещо. — Той бе съкрушен, брадичката му трепереше от непролятите сълзи. Дори нямаше сили да я погледне, обърна се настрана и заплака. Каквото и друго да бе направил, не би й подействало така лошо. Би предпочела да я удари.
— Не съм го направила, Чарлс — едва промълви тя, плачеше. Сигурна бе, че снимките на Маркъс бяха съсипали брака им. — Бях дрогирана.
— Каква глупачка си била… каква глупачка… — Не можеше да отрече. — И какво копеле трябва да е бил той, за да ти причини това.
Тя кимна през сълзи, неспособна да каже каквото и да било в своя защита. Миг по-късно Чарлс взе вестника и се качи горе в спалнята им сам. Тя не го последва. Не беше на себе си, но знаеше, че в понеделник, след тържеството на Матю ще трябва да го напусне. Длъжна бе да ги напусне всичките. Нямаше право да ги подлага на ново изпитание.
Снимката се появи в новините вечерта и историята така се раздуха, че им звъняха от всички телевизии и радиостанции. Помощниците му като обезумели се опитваха да обяснят, че може би е грешка, че момичето само прилича на нея и че, не, госпожа Макензи я няма за коментар. На следващия ден дори се появи интервю с Маркъс. Беше побелял, изглеждаше зле, но каза с похотлива усмивка, че на снимките наистина е Грейс Макензи и той има подписано от нея разрешение за публикуване. Показа го на всички да го видят и обясни, че му е позирала в Чикаго преди осемнайсет години.
— Тя наистина бе възбуждащо гадже — допълни той, усмихвайки се. И от фотографска гледна точка сигурно бе изглеждала точно така.
— Беше ли тя във финансова нужда по онова време? — попита журналистката, преструваше се, че я
