Ринг Каунсъл. Той ми се пада генетичен роднина. Бягството ми е породило съмнения в неговата преданост. Той уби жена ми.
— Преобразуваните са подходящи за жертви — отвърна убиецът. Тялото му, без ръце и без крака, плаваше по повърхността на хранителния разтвор в прозрачния контейнер, където разнобагрена плазма успокоително докосваше пурпурните краища на включените снопчета нерви. Сервороботът телостроител нагази в контейнера и започна да монтира ръцете на убиеца.
10. ИНВЕСТИЦИЯ ЗА ДЕТЕ.
— Ние признаваме инвестицията ви за това дете, акционерю Ленг — каза му психоинженерката. — Може вие да сте я създали или пък да сте наели технически екип за създаването й, но въпреки това тя не е ваша собственост. Според нашите закони трябва да се отнасяме към нея както към всички останали деца. Тя принадлежи на нашата обединена народна република.
Николай я изгледа с раздразнение:
— Не съм я създал аз. Тя е посмъртен клонинг на загиналата ми съпруга. И принадлежи на корпорацията на жена ми или по-скоро на наследствения фонд, с който се разпореждам аз, като попечител и изпълнител на завещанието… Не, по-точно ще бъде, ако кажа, че тя притежава или най-малкото има право да задържи полуавтономната собственост върху корпорацията на покойната ми жена, която ще стане изцяло нейна собственост след навършване на пълнолетие… Разбирате ли ме?
— Не съвсем. Аз се занимавам с образование, а не с финанси. За какво всъщност става въпрос, акционерю? Да не се опитвате да възпроизведете покойната си жена?
Николай я погледна, като се стараеше да не издаде чувствата си:
— Направих го заради данъците.
…Да остави посмъртния клонинг да трупа печалби от нападенията. Полуавтономната собственост има установен икономически статут. Непрестанни пиратски набези и нападения. Отпуснатото му лице ти досажда с идеологически съображения. Най-дълбоките му чувства угаснаха почти мигновено. Да намаже дръжката с бързодействаща отрова, проникваща през кожата…
11. ПРЕСТЪПЕНА КЛЕТВА ЗА ВЯРНОСТ.
— Харесва ми тук, в покрайнините — каза Николай на убиеца. — Ти никога ли не си мислил да избягаш?
Убиецът се изсмя:
— Едно време бях пират. Четирийсет години ми бяха нужни, за да се прикрепя към този картел. Сам ли си, ти си просто парче месо, Ленг. Би трябвало да го знаеш.
— Но ти трябва да отхвърлиш тази обвързаност. Тя има някои неудобства. Не ти ли се иска да притежаваш свой звезден район и ти да диктуваш правилата на играта там?
— Говориш като идеолог — отвърна му убиецът. Върху ръцете протези меко проблясваха мониторите за биологична обратна връзка. — Аз дължа вярност на „Киотид Зайбацу“. Те владеят цялото това предградие. Дори моите ръце и крака са тяхна собственост.
— Аз съм собственикът на „Киотид Зайбацу“ — заяви Николай.
— О, така ли — изненада се убиецът. — Това променя нещата.
12. МАСОВО БЯГСТВО.
— Искаме да се присъединим към твоя звезден район — каза му Свръхинтелигентният. — Трябва да се присъединим към твоя район. Другите не ни щат.
Николай разсеяно драскаше със светлинната писалка върху един видеоекран наблизо.
— Колко души сте?
— В рода ни имаше петдесет души. Преди да избягаме, работехме по проблемите на квантовата физика. Направихме по някое и друго дребно откритие. Струва ми се, че тези открития биха имали комерсиална стойност.
— Великолепно — отвърна Николай и го погледна замислено, със съжаление. — Сигурно в Ринг Каунсъл са приложили обичайните си методи за въздействие — обявили са ви за психически лабилни, идеологически незрели и тем подобни.
— Точно така. Агентите им убиха тридесет и осем от нас. — Свръхинтелигентният притеснено избърса капчиците пот, лъснали върху изпъкналото му чело. — Ние не сме психически лабилни. Няма да ви докараме никакви неприятности. Искаме само да намерим спокойно местенце. където да продължим работата си, докато Бог не ни лиши от разум.
13. СИСТЕМА ДАННИ — ЗАЛОЖНИК.
От Ринг Каунсъл позвъниха по официалния канал. Николай Ленг, изненадан и заинтригуван, лично прие разговора. На екрана се появи лицето на млад човек.
— Държа в плен като заложник вашата учителка — съобщи му той.
Николай се намръщи:
— Моля?
— Онази, която ви е обучавала, когато сте били в яслата. Вие я обичате. Сам сте й го казвали. Имам лентата със записа.
— Сигурно се шегувате. Моята учителка беше просто една кибернетична интерфейсна система. Не можете да държите като заложник система данни.
— Разбира се, че мога — каза грубо младият човек. — Старата експертна система е била бракувана, а на нейно място е създадена нова, по-благонадеждна идеологически. Погледнете!
На екрана изскочи второ лице — нечовешки гладкото и лъчисто лице на неговата кибернетична учителка.
— Моля те, Николай, спаси ме — рече сковано изображението. — Той е безмилостен.
Отново се появи лицето на младия мъж. Николай се смееше, все още невярващ.
— Значи сте запазили старите записи? — попита той. — Не знам каква ви е целта, но предполагам, че данните може и да имат някаква стойност. Готов съм да проявя щедрост.
Назова една сума. Младият човек поклати глава. Николай взе да губи търпение.
— Вижте какво — каза той, — защо смятате, че една нищо и никаква експертна система има някаква реална стойност?
— Знам, че има — отвърна му другият. — Аз самият съм такава система.
14. ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС.
Николай беше на борда на чуждия кораб. Чувстваше се неловко в брокатения посланически мундир. Той нагласи тежките огледални очила на носа си.
— Благодарни сме ви, че сте решили да посетите нашия звезден район — каза той на съществото, носещо знака на гущера. — За нас това е голяма чест.
Инвеститорът пооправи шарената плисирана яка на врата на огромната си глава.
— Нашите интереси са делови — отвърна той.
— Аз проявявам интерес към чуждата философия — каза Николай. — Интересува ме какви са отговорите на великите въпроси на битието, открити от другите разумни същества.
— Има само един главен въпрос — отвърна чужденецът. — Ние бродим от звезда на звезда, за да търсим отговора. Надяваме се, че вие ще ни помогнете да го узнаем.
Николай стана предпазлив.
— Какъв е въпросът ви?
— Какво е онова, което вие притежавате и което би могло да е нужно и на нас?
