откакто арестувах онзи сегмент от Мрежата. Постоянно нещо се случва с мен. Куп неприятности. Но нищо не може да се докаже — нито едно свидетелство за пред съда. — Тя въздъхна тежко. — Ако седна на стола, някой вече си е оставил дъвката на седалката. Носят ми безплатна пица и винаги с такъв пълнеж, какъвто не мога да понасям. Малките деца плюят по мен на улицата, бабички в инвалидни колички ми преграждат пътя, когато бързам…
В банята внезапно се включи душът, сам. Луиза трепна, но нищо не каза. Постепенно тъмната задушна стая взе да се пълни с гореща пара.
— В тоалетните не се пуска водата — изхлипа жената. — Писмата ми се губят по пощата. Ако мина покрай някоя кола, се задейства алармата и всички ме зяпат. Дреболии, винаги само дреболии, но никога не спират. Аз съм се сблъскала с нещо ужасно голямо и много търпеливо, и то знае всичко за мен. Разпорежда се с милиони ръце и крака. И всички тези ръце и крака принадлежат на хора!
Отвън се чу някакъв шум, отдалечени гласове, несвързани викове. Внезапно креслото отлетя на пода и вратата се отвори с трясък. Спъвайки се на прага, в стаята влетя Мич, черните му очила паднаха и той се строполи на пода. След него нахълтаха двама охранители от хотела и се нахвърлиха отгоре му. Мич, ругаейки, енергично се съпротивляваше с ръце и крака, в боя двамата охранители останаха без фуражки. Накрая един от тях хвана здраво противника за краката, а другият го успокои с гумена палка.
С пъхтене двамата извлякоха бодигарда в коридора. Тъмната стая бе толкова запълнена с пара, че в бързината пазителите на реда дори не забелязаха Цуйоши и Луиза. Жената се втренчи в избитата врата.
— Боже мой, защо? Какво им е направил?
Цуйоши объркано се почеса по тила.
— Може би дребно неразбирателство?
— Бедният Мич! На летището му взеха оръжието. С паспорта му имахме куп технически проблеми. Откакто Мич работи с мен, не му върви в нищо…
Някой силно почука на прозореца. Луиза настръхна от ужас, но се взе в ръце и мъжествено дръпна тежките завеси. Стаята се огря от ярка слънчева светлина.
Зад прозореца висеше люлка, спусната от покрива на хотела. Двама миячи на прозорци в сиви униформени комбинезони весело размахаха ръце, свивайки пръсти като котешка лапа. С тях имаше още един човек, който се оказа големият брат на Цуйоши.
Един от миячите отвори прозореца с универсален ключ и братът непохватно се вмъкна в стаята. Като влезе, той внимателно оправи костюма и вратовръзката си.
— Това е брат ми — представи го Цуйоши.
— Какво правите тук? — студено попита Луиза.
— В ситуации със заложници винаги викат роднини — с готовност обясни братът. — Полицията ме спусна с въртолет направо на покрива. — Той с интерес огледа Луиза от глава до пети. — Мис Хашимото, остава ви съвсем малко време за бягство.
— Какво?!
— Погледнете на улицата — каза братът. — Виждате ли ги? Хората идват на тълпи от всички краища на града. Продавачи на юфка със самоходни сергии, куриери на велосипеди, на мотопеди, пощальони с пикапи, тийнейджъри със скейтборди…
— О, не! — изпищя Луиза, като погледна през прозореца. — Ужасна, неуправляема тълпа! Обкръжават ме! Загубена съм!
— Още не — каза братът. — През прозореца и на платформата. Имате шанс, Луиза, не го изпускайте. Знам едно място в планината, свещено място, където няма компютри, телефони и други такива безобразия. Истински рай за хора като вас и мен…
Луиза с надежда се хвана за сакото на бизнесмена.
— Мога ли да ви имам доверие?
— Погледнете ме в очите. Нима не виждате? Да, може да ми се доверите, Луиза — кимна той, — ние с вас имаме толкова много общи черти.
Те решително излязоха през прозореца. Луиза здраво се хвана за ръката на брата на Цуйоши, вятърът развяваше тъмните й коси. Люлката със скърцане тръгна нагоре и се изгуби от поглед.
Цуйоши стана от креслото и протегна лявата си ръка. С краищата на пръстите успя да подхване покекона си. Придърпа го по-близо, хвана го и го притисна към гърдите си. После отново седна в креслото и търпеливо зачака някой да дойде и да го освободи.
Информация за текста
© 1998 Брус Стърлинг
Bruce Sterling
Maneki Neko, 1998
Източник: http://free.top.bg/k-e-f/ (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/123]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:30
