леглото пасокон.
— Говори Луиза Хашимото от стая 434. При мен влезе гангстер, информационен престъпник. Извикайте токийската полиция и кажете да дойдат хора от отдела за организирана престъпност… Какво? Да, именно така. И вдигнете на крака цялата ваша служба за охрана, тук може да се случи всичко. Съветвам ви да побързате.
Тя рязко прекъсна връзката. Цуйоши я гледаше с дълбоко учудване.
— Защо правите това? Какво означава всичко?
— И така, ти се наричаш Цуйоши Шимицу — каза жената, след като разгледа кредитните му карти. Тя седна на леглото и го погледна в лицето. — Ти си нещо като якудза, нали?
— Според мен вие правите голяма грешка — забеляза Цуйоши.
Луиза се намръщи сурово.
— Слушайте, мистър Шимицу, аз не съм някаква там туристка. Аз съм Луиза Хашимото, помощник- федерален прокурор от Провидънс, Род Айлънд, САЩ. — Тя му демонстрира магнитна ИД-карта със златен официален герб.
— Приятно ми е да се запозная с представител на американското правителство — любезно каза Цуйоши, като успя дори леко да се поклони. — Бих ви стиснал ръка, но моята е вързана.
— Престанете да се правите на ударен! Вече ви видях тук, на четвъртия етаж, и във вестибюла също. Откъде ви е известно, че моят бодигард е алергичен към лавровишна? Сигурно сте проникнали в медицинското му досие.
— Кой, аз? Каква нелепост!
— Откакто попаднах на следите на вашите мрежови бандити, всички факти се съединяват в колосален престъпен заговор! — каза тя. — Аз арестувах компютърен пират в Провидънс. Както се изясни, той свободно се разпореждаше с мощен мрежов сървър и цял куп безплатни търсачки с изкуствен интелект. Ние арестувахме този тип, арестувахме всичките му машини, интелекти, индексатори, каталози… И в същата вечер се появиха котките!
— Котки?
Луиза приповдигна манеки неко с върховете на пръстите си, сякаш беше жива електрическа змиорка.
— Тези малки котета, тези ваши японски вуду. Манеки неко, нали не греша? Те започнаха да се появяват навсякъде, където отидех. Порцеланов котарак в чантичката ми. Три глинени в работния ми кабинет. Куп котки на витрините на антикварните магазини в Провидънс. Радиото в колата ми почна да мяука!
— Унищожили сте част от Мрежата? — едва проговори потресеният Цуйоши. — Арестували сте търсачките? Какъв ужас! Как можахте да извършите такова безчовечно деяние?
— А ти имаш наглостта да се възмущаваш! А моята машина не се брои, така ли? — Луиза нервно размаха дебел, нелеп американски покекон. — Откакто слязох от самолета в Нарита, ми атакуваха ПЦА-то. Хиляди и хиляди послания, едно след друго, всичките с картинки на котки. Не мога да се свържа дори със собствения офис! Моят ПЦА е абсолютно безпомощен!
— Какво е това ПЦА?
— Персонален цифров асистент, произведен в Силиконовата долина.
— С такова име… Не е чудно, че нашите покекони не искат да говорят с него.
Луиза хвърли страшен поглед.
— А, ти си шегаджия, значи. Шегувай се, шегувай! Ти си уличен в злонамерена информационна атака срещу официален представител на правителството на САЩ! — Тя си пое дъх и изгледа Цуйоши от глава до пети. — Знаеш ли, Шимицу, ти никак не приличаш на италианските мафиози, с които си имах работа в Провидънс.
— Защото не съм гангстер. През живота си не съм причинил никому зло.
— Така значи? — ухили се Луиза. — Слушай, приятел, познавам типовете от твоя сорт много по-добре, отколкото си мислиш. Отдавна ви изучавам. Ние, компютърните ченгета, имаме за вас специално название… Цифрови панархии! Сегментирани, полицефални, интегрирани мрежи на влияние! А какво ще кажеш за безплатните стоки и услуги, които получаваш през цялото време? — Тя назидателно го посочи с пръст. — Може би някога ще платиш данъци за тези подаръци? Ха! Може би ще ги декларираш като свой доход? А безплатните доставки от чужбина? Домашни сладки, краставички, доматчета! Безплатни писалки, моливи, стари велосипеди! А какво ще кажеш за съобщенията за спешни разпродажби?… Ти си закоравял укривател на данъци, живеещ от доходи, получени от незаконни транзакции!
Цуйоши примига озадачено.
— Слушайте, нищо не разбирам от такива неща. Аз просто си живея.
— Работата е, че вашият подаръчен икономически хаос подрива законната, одобрена от държавата, регулируема икономика!
— Може би цялата работа е там — меко възрази Цуйоши, — че нашата икономика е много по-добра от вашата.
— Кой го казва това? — изфуча тя. — Защо мислиш така?
— Защото ние сме много по-щастливи от вас. Какво лошо може да има в човешката доброта? Какво лошо има в подаръците? За Нова година… За празника на пролетта… За началото на учебната година и за края… Сватбени подаръци… За рождени дни… За юбилеи… Всички хора обичат подаръците.
— Но не и колкото вас, японците. Вие сте просто побъркани на тая тема.
— Що за общество е онова, което отрича доброволните дарове? Което не се съобразява с нормалните човешки чувства… Че това е просто варварство.
— Значи според теб аз съм варварка? — настръхна Луиза.
— Не искам да бъда невъзпитан — забеляза Цуйоши, — но вие ме вързахте за леглото.
Тя кръстоса ръце на гърдите си.
— Като те прибере полицията, ще стане още по-зле.
— Страхувам се, че ще трябва дълго да чакаме — забеляза Цуйоши. — В Япония полицаите не бързат. Съжалявам много, но в нашата страна има далеч по-малко престъпления, отколкото у вас, и японската полиция малко се е поотпуснала.
Тук иззвъня пасоконът, Луиза се обади. Беше жената на Цуйоши.
— Мога ли да говоря с Цуйоши Шимицу?
— Тук съм, скъпа! — възкликна бързо съпругът. — Тя ме отвлече! И ме върза за леглото!
— Вързала към леглото? — очите на жена му станаха съвсем кръгли. — Не, това вече е прекалено! Викам полиция!
Луиза бързо изключи пасокона.
— Никого не съм отвличала! Просто те задържах до идването на местната полиция, която ще те арестува.
— Да ме арестува? А за какво точно?
Луиза се замисли за няколко секунди.
— За умишлено отравяне на моя бодигард чрез изливане на лавровишнева есенция във вентилатора.
— А може ли да се намери в това нещо противозаконно?
Пасоконът отново звънна и на екрана се появи ослепително бял котарак с огромни, сияещи, неземни очи.
— Пусни го — нареди той.
Луиза изпищя, издърпа жицата на пасокона от контакта и след половин секунда светлината в стаята угасна.
— Инфраструктурна атака! — изпищя тя още по-силно и бързо се вмъкна под леглото. В стаята стана тъмно и много тихо. Климатикът също се бе изключил.
— Мисля, че може да излезете — каза накрая Цуйоши. — Това е само късо съединение.
— Не е късо — упорито избърбори Луиза. Тя бавно изпълзя изпод кревата и седна отгоре. Странно, но в тъмнината между тях възникнаха почти приятелски чувства.
— Много добре знам какво е това — тихо каза жената. — Атакуват ме. Нямам нито минута покой,
