— Дъртата кранта е спряла да хърка!
— Точно така — каза котаракът.
Вратата в края на коридора изскърца и оттам долетя приглушеното мърморене на слугинята, силен трясък и най-ужасният писък, който Рансъм бе чувал през живота си, сетне тежките стъпки тичешком се отдалечиха, писъкът се повтори малко по-глухо и настана тишина. Рансъм скочи от леглото.
— Какво, по дяволите…
— Слугинята беше — обясни Пухчо и грижливо облиза лапата си, без да изпуска Рансъм от поглед. — Току-що откри госпожа Бенедето.
— Откри ли я?
— Да. Аз й разкъсах гърлото.
— Мили… Боже! Защо?
Пухчо се надигна и изви тяло върху перваза.
— За да обвинят теб — каза той, после със злорад смях скочи навън и изчезна в сумрачното утро.
Информация за текста
© 1947 Теодор Стърджън
© Любомир Николов, превод от английски
Theodore Sturgeon
Fluffy, 1947
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1622]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45
