Даян вдигна рамене.
— Аха. Може — тя смачка пликчето и го пусна на пода. — Не смятате ли, че баща ви изглежда малко изнервен?
— А? Какво искаш да кажеш?
— Просто ми се вижда нервен — каза Даян. — Как се справя?
— Шшшт — настоя Кейси, вдигна плика от чипс и го метна обратно към Даян.
— Нали разбираш — уволнен и всичко останало.
— Мисля, че е добре — каза Маргарет замислено. — Всъщност не знам. Той прекарва цялото си време долу в мазето с някакви опити.
— Опити ли? Ей, хайде да отидем да видим! — тръсвайки косата си зад раменете, Даян скочи от дивана с черно-бяла кожена дамаска.
Даян беше луда по всичко, свързано с наука. Математика и наука. Това пък бяха двата предмета, които Маргарет мразеше.
Даян трябваше да е от семейство Брюър, помисли си Маргарет с известна горчивина. Тогава татко вероятно щеше да й обръща внимание, щом си пада по нещата, по които и той си пада.
— Хайде — подкани ги Даян и се наведе да издърпа Маргарет от пода. — Той е ботаник, нали? И какво прави там долу?
— Сложно е — каза Маргарет, като направи опит да надвика експлозиите и стрелбата откъм телевизора. — Опита се да ми обясни веднъж. Но… — Маргарет се остави Даян да я изправи на крака.
— Млъкнете! — изкрещя Кейси, втренчен във филма. Цветовете от екрана се отразяваха върху дрехите му.
— Да не би да прави чудовище като Франкенщайн или нещо подобно? — запита Даян. — Или нов Робокоп? Би било супер, нали?
— Млъкнете! — повтори ядосано Кейси точно когато на екрана Арнолд Шварценегер се хвърляше напред.
— Има толкова растения и апаратура долу — каза Маргарет с известно неудобство. — Но не ни дава да ходим там.
— Ха! Да не е някаква супер тайна? — есмералдовозелените очи на Даян блеснаха от вълнение. — Хайде. Само ще надникнем.
— Не! Не мисля, че трябва — каза й Маргарет. Тя не можеше да забрави ядосания поглед на баща си преди две седмици, когато двамата с Кейси се бяха опитали да погледнат долу. Или пък начина, по който им се беше разкрещял никога повече да не слизат в мазето.
— Хайде да те видя! — предизвика я Даян. — Шубе ли те е?
— Не се страхувам — настоя Маргарет някак си пискливо. Даян винаги я предизвикваше да прави неща, които тя не искаше да прави. Защо ли е толкова важно за Даян да се прави на по-смела от останалите, чудеше се Маргарет.
— Шубе те е! — повтори Даян. Тръсна пищната си червена коса и се запъти с бързи крачки към вратата на мазето.
— Даян, спри! — извика Маргарет, като я последва.
— Ей, почакайте! — извика Кейси, изключвайки телевизора. — Долу ли слизате? Изчакайте ме! — той бързо се изправи на крака и въодушевено се забърза да ги настигне при вратата на мазето.
— Не можем… — започна Маргарет, но Даян запуши устата й с ръка.
— Само ще погледнем набързо — настоя Даян. — Само ще гледаме. Няма да пипаме нищо. И след това се връщаме обратно тук.
— Добре. Аз ще вляза пръв — каза Кейси и хвана дръжката на вратата.
— Защо искаш да направим това? — запита Маргарет приятелката си. — Защо толкова искаш да слезем долу?
Даян вдигна рамене.
— По-интересно е от решаването на задачи по математика — отвърна тя захилено.
Маргарет въздъхна. Беше победена.
— Добре, да вървим. Но запомнете — само гледаме, не пипаме нищо.
Кейси отвори широко вратата и тръгна надолу по стълбите. Стъпвайки на площадката, те изведнъж се оказаха обгърнати от горещ влажен въздух. Чуваха жуженето на електронната апаратура. А точно отдясно се виждаше блясъкът на ярките бели крушки на работното помещение на господин Брюър.
Това е доста забавно, помисли си Маргарет, докато тримата слизаха по покритото с линолеум стълбище.
Това е приключение!
Няма нищо лошо в това да се хвърли един поглед.
Тогава защо сърцето й биеше така лудо? Защо внезапно я полазиха тръпки?
3
— Гадост! Тук е горещо!
В момента, в който тримата стъпиха най-долу, въздухът стана непоносимо горещ и плътен.
Маргарет пое дълбоко въздух. Внезапната промяна на температурата направо я задушаваше.
— Толкова е влажно — каза Даян. — Добре е за косата и кожата.
— В училище учихме за тропическите гори — каза Кейси. — Може би татко прави тропическа гора тук.
— Може би — неуверено каза Маргарет. Защо се чувстваше толкова странно? Дали просто защото бяха нахлули в територията на баща й? Или защото правеха нещо, което той им беше казал да не правят?
Тя се позабави, оглеждайки се и в двете посоки. Мазето беше разделено на две големи правоъгълни помещения. Отляво в тъмното беше незавършената стая за игри. В средата едвам се виждаха очертанията на масата за тенис.
Работното помещение вдясно бе ярко осветено — толкова ярко, че те трябваше да премигат, докато очите им привикнат. Големи халогенни лампи хвърляха бяла светлина от тавана.
— Леле! Вижте! — извика Кейси ококорен, пристъпвайки към светлината.
Нагоре към лампите се бяха проточили десетки високи лъскави растения с дебели стъбла и широки листа, засадени гъсто едно до друго в огромно ниско корито с черна пръст.
— Като в джунгла е! — възкликна Маргарет, следвайки Кейси в ослепително бялото пространство.
Растенията наистина приличаха на растения от джунглата — едни бяха като лиани с листа, други — високи като дървета с дълги гладки ластари. Имаше крехки папрати и растения с възлести светло бежови корени, които стърчаха от почвата като кокалести колене.
— Прилича на тресавище или нещо подобно — каза Даян. — Тези неща баща ви е отгледал само за пет-шест седмици, така ли?
— Аха. Без никакво съмнение — отвърна Маргарет, загледана в огромните червени домати на гладкото жълто стъбло.
— О-о! Я пипни това! — каза Даян. Маргарет обърна поглед към приятелката си, която галеше с ръка големия плосък лист с формата на сълза.
— Даян, не трябва да пипаме…
— Знам, знам — каза Даян без да изпуска листа. — Но само го докосни.
Маргарет неохотно се подчини.
— Нямам усещане за листа — каза тя, а Даян се отмести, за да разгледа една огромна папрат. — Толкова е гладко. Като стъкло е.
Тримата стояха няколко минути под ярките бели лампи, оглеждаха растенията, докосваха дебелите стъбла и галеха гладките топли листа, изненадани от огромните плодове, които бяха родили някои растения.
— Много е горещо тук — оплака се Кейси. Той свали през глава тениската си и я хвърли на пода.
— Какво тяло! — опита се да го подразни Даян.
Той й се изплези. После сините му очи се разшириха и той като че ли замръзна от изненада.
