I. Сияйно, чисто е небето,ясно слънцето грее,весело ти е на съцето,всичко живо се смее. Пролет! Пролет вече доди! И гората се разви, всичко от сън се събуди, всичко се весели.Ами ти защо не пееш?Ти защо мълчиш, сумтиш,жално милно ни поглеждаши печален се стоиш? Пей, мой братко! Пролетта е за живите, зарад нас; провикни се, ний да чуйме твоя ясен, сладък глас.Има сила в твойта песенда омайва, да плени;ти кат пейш, огън небесенпламва в нашите гърди. II. И запя, запя певецапесен с чуден, сладък глас,песента му беше жалнапълна със сълзи и плач. Той запя за наще мъки, зарад наще теглила, за разплаканите майки, за избитите деца,за селта изгорени,за потъпкания кръст,за момите опленени,за очернената чест, за безкрайното страдание на нашия клет народ. И пред нази се изправи проклетия наш живот…Слушаш песента му жалнаи гуслата как бръмчи,и пред теб картина страшнагледаш, че стои. Виждаш звяра как разсича на две малките деца, и кръвта им как изтича като алена роса.Гледаш жените разпрани,а момите взети в плен.Тук убити, там заклани —над селото страшен дим. Адски огън вий се в небо, чуваш крясък, рев и плач, бой се бият, гръм се чува, посреща се нож със нож.Отпреде ти смес се види —мозък, кокали и кръв.А сред нея глави плуват,лежи труп до труп. Хищни птици с вик се вият над злочестото село, а кучето изгладняло гложди голото тело…Страшно стана на всинца ни,ужас силен ни обзе,сълзии рукнаха кат порой,а певеца все пее. Се пее и си нарежда, само сълзи като град падат по лицето бледно на певеца белобрад. III. Пя той жално, сетне хванасилн, страшно да пее,в очите му огън пламна,сякаш аслан реве. И настръхна ни косата, студен трепет ни обзе, кат със клещи той претисна нащо сплашено сърце.„Пролет дошла, да пееме,да подскачаме със смях.Дайте вино да пиемеза утеха и от страх! Дайте вино и мезета, дайте хубави моми!
