— Ако изпратя мистър Гудуин в Асоциацията за подпомагане на бежанци, където сте юридически съветник, ще наредите ли на служителите да отговарят изчерпателно на въпросите му, без да скриват нищо?
— Не.
— Ето какво постигнахме с любезност. — Улф се обърна към мен: — Арчи, обади се на мистър Креймър.
Завъртях се на стола и набрах 929 8241. От другата страна веднага вдигнаха слушалката, но после нещата се усложниха. Всички наши скъпи приятели и неприятели отсъстваха и накрая трябваше да се задоволя с някой си сержант Грифин, уведомих Улф за това, той вдигна слушалката си и каза:
— Мистър Грифин? Обажда се Ниро Улф. Това е за сведение на мистър Креймър, така че моля погрижете се да го получи. Мистър Джеймс Албърт Мадокс и мистър Денис Хорън ме посетиха тази вечер. Записахте ли точно имената? Да, предполагам, че са ви познати. Те ме помолиха да им предам разговора си с мисис Деймън Фром, който се проведе тук в моя офис вчера. Аз отказах, а те настояваха. Няма да стигна дотам да твърдя, че мистър Мадокс направи опит да ме подкупи, но останах с впечатление, че ако му бях предал разговора, той не би настоявал да върна парите, които ми плати мисис Фром, а в противен случай би настоявал. Мистър Хорън го подкрепяше, ако не с друго, то с мълчанието си. След като мистър Мадокс се ядоса и си тръгна, мистър Хорън ми каза, че правя грешка. Моля ви погрижете се мистър Креймър да бъде уведомен. Не, това е всичко засега. Ако мистър Креймър пожелае, с удоволствие ще му дам повече подробности или писмена декларация.
Улф затвори, изгледа адвоката и промърмори:
— Още ли сте тук?
Хорън си тръгна, направи три крачки и се обърна:
— Казахте, че не сте запознат със закона, но знаете как да заобиколите обвинението в клевета. След това представление ми е чудно как сте спечелили репутацията си.
Той тръгна, а аз излязох в коридора точно когато се появи от предната стая с шапката си. Изпратих го. Сложих веригата на вратата, върнах се в офиса и извиках възторжено:
— Е, несъмнено изцедихте всичко от тях. Успяхте да ги изстискате докрай. Моите поздравления.
— Млъкни! — каза ми той и грабна една книга, но не за да я запрати към мен.
9
Канех се в събота следобед да замина на излет в Уестчестър, за да прекарам почивните дни в четиринайсетстайната вила на Лили Роуън, но разбира се този план беше осуетен или поточно претърпя попътна катастрофа. Изобщо не усетих, че е неделя. Ето причините: сержант Пърли Стъбинс се яви рано- рано, докато Улф още закусваше в стаята си и поиска сведения за нашествието на адвокатите. Не го разочаровах. Пристигна преизпълнен с подозрения и си тръгна с още повече. Обясних му, че работодателят ми е гений и времето ще покаже, че твърдото му поведение е било блестяща идея. Пърли отказваше да повярва, че двамата са дошли на крака в офиса, а Улф не си е направил труда да изстиска всичко от тях. Той обаче прие пет-шест кроасана и две чаши кафе, но само защото никой, който веднъж е вкусил неделните кроасани на Фриц, не е способен да откаже.
Двамата с Улф изчетохме дума по дума съобщенията в сутрешните вестници. Не че се надявахме да попаднем на гореща следа, но поне научихме какво са решили да огласят прокуратурата и Креймър и намерихме някои полезни трохи информация: Анджела Райт, изпълнителният секретар на АСАДИП, в миналото беше работила за Деймън Фром и той я беше назначил в АСАДИП. Мисис Фром подпомагала над четирийсет благотворителни дружества и достойни каузи, но най-много от всичко обичала АСАДИП. Винсънт Липскъм, издателят, поканен на вечерята в апартамента на Хорън, публикувал една поредица статии за бежанци в списанието си „Съвременна мисъл“ и планирал втора. Мисис Денис Хорън била бивша кинозвезда е, поне участвала в няколко филма. Пол Кафнър се грижил безвъзмездно за връзките с обществеността в АСАДИП, но извън това бил професионално ангажиран да защитава личните интереси на самата мисис Фром. Денис Хорън бил специалист по международно право, членувал в пет клуба и се славел като любител-готвач.
Все още нямаше нито дума за парчето от джоба на Матю Бърч, намерено под колата, с която беше убит Пит Дросос. Полицията пазеше тази информация за себе си. Но поради сходството в начина на убийствата, Бърч също се споменаваше.
Улф се обади на адвоката си Хенри Паркър да го пита каква е процедурата за изземване със съдебно нареждане и да му съобщи да се подготви в случай, че Мадокс изпълни заплахата си и се опита да му отнеме десетте бона. Наложи се дълго да търся Паркър, докато го открия в един клуб в Лонг Айлънд. От Джийн Ести нямаше никакви вести.
През този ден се обадиха по телефона трима репортери, а други двама се явиха лично пред вратата, но не стигнаха по-далеч. Не им стана приятно, че Ниро Улф е дал на „Газет“ изключителните права да отразява работата му по убийството, и аз им изказах съчувствие.
Позвъних на Лон Коен в „Газет“ твърде рано сутринта и оставих съобщение да ми се обади, което той стори. Отидох в редакцията следобед да получа известен брой копия от най-добрите снимки на хората, които ни интересуваха и казах на Лон, че бихме могли да се възползваме от няколко десетки важни, но неизвестни факти, а той отвърна, че и на него няма да са му излишни. Заяви, че са отпечатали всичко, което знаят, въпреки че разполагали с маса любопитни клюки, например как мисис Денис Хорън веднъж замерила мисис Фром с шейкър за коктейли и как един вносител вдъхновил Винсънт Липскъм да напише статия в защита на ниските мита, като финансирал пътуването му до Европа. Нищо от тези истории не ми се видя толкова важно, че да се вдигна обратно на Трийсет и пета улица.
Освен това имах работа — трябваше да раздам снимките. Срещнах се със Сол Панцър пред Таймс Билдинг, където проучваше бежанците, с Ори Кедър в едно заведение на Лексингтън авеню и той ми съобщи, че човекът, който му дължи услуга, играе голф във Ван Кортлънд Парк и ще говорят по-късно. С Фред Дъркин и семейството му се видяхме в един ресторант на Бродуей, където в неделя обедът за възрастни струва долар и осемдесет и пет, а за деца — долар и петнайсет. В неделя към края на май Ню Йорк не е място да проправяте нови пътища.
Направих малък самостоятелен експеримент, преди да потегля обратно към Трийсет и пета улица. Не помня някога да съм услужвал на Някой продавач на бижута, но веднъж направих голяма услуга на един служител на нюйоркската полиция. Ако бях изпълнил дълга си като гражданин и правоспособен детектив, щеше добре да се нареди и още да е зад решетките, но се намесиха разни обстоятелства. Никой не знае за това, дори Улф. Човекът, на когото бях услужил, ми даде да разбера, че с удоволствие би държал палтото и шапката ми, ако един ден реша да вляза в юмручен бой, но доколкото бе възможно, бях стоял настрана от него. Тази неделя си казах, какво пък, защо да не дам възможност на човека да се реабилитира, позвъних му и се срещнахме на едно място. Обясних му, че има пет минути да ми каже кой е убил мисис Фром. Отвърна ми, че както вървят работите, ще му трябват пет години и пак не дава гаранция. Попитах го дали тези думи се основават на най-новите съобщения и той потвърди. Добавих, че това е всичко, което искам да знам и затова оттеглям предложението си за петте минути, но ако и когато би могъл да свърши това за пет часа, вместо за пет години, ще му бъда признателен да ми съобщи.
— Да ти съобщя какво? — попита той.
— Че работата е почти опечена. Нищо повече. За да предупредя мистър Улф да залегне.
— Прекалено дебел е, за да заляга.
— Аз обаче не съм.
— Добре. Съгласен съм. Сигурен ли си, че това е всичко?
— Абсолютно.
— Помислих си, че може би ще поискаш главата на Роуклиф с ябълка в устата.
Прибрах се вкъщи и казах на Улф:
— Успокойте се. Ченгетата си играят на криеница. Знаят повече от нас, но не са по-близко до отговора.
— А ти откъде знаеш?
— Ходих на врачка. Сведенията са достоверни, пресни и строго секретни. Видях се с момчетата и им
