Рекс Стаут
Златните паяци
„Обичам книги, ядене, музика, сън, хора, които работят, разгорещени спорове, Съединените американски щати, жена си и децата си — казва Рекс Стаут, създателят на детективските романи за Ниро Улф и Арчи Гудуин. — Не обичам политици, проповедници, благовъзпитани лица, хора, които не работят или са на почивка, кино и телевизия, силен шум и подмазване“.
Рекс Стаут започва кариерата си като вундеркинд — преди да навърши три години, той вече е прочел Библията два пъти. Младият Стаут успява да смени 30 професии за кратко време — пътуващ счетоводител, продавач на пури в Кливланд, търговец на индиански плетени кошници в Албъкърки, екскурзовод в индианските пуеблоси край Санта Фе, продавач на книги в Чикаго, Индианаполис и Милуоки, коняр в Ню Йорк, журналист. Поставя си за цел да спечели 400 000 долара, за да получи финансова независимост и да стане сериозен писател, и създава училищна спестовна система, която се въвежда в 400 градове в САЩ.
За своите първи пет книги (сериозна белетристика) той казва: „Получиха добри отзиви, но установих две неща — че съм добър разказвач и че никога няма да стана велик писател“.
„Фер-де-лапс“ — романът, в който Ниро Улф и Арчи Гудуин дебютират — има моментален успех и Стаут не би могъл да се оттегли от този жанр дори да има такова желание. А той няма. „Напълно удовлетворен съм да бъда автор на една от трите най-добри криминални поредици в света“.
Или както би се изразил мързеливият гений от Западна 35-таулица: „Задоволително“.
1
Ако някой позвъни на вратата в старата кафява къща на Западна трийсет и пета улица, докато двамата с Ниро Улф вечеряме, обикновено на Фриц се пада да отвори. Но онази вечер отидох аз, тъй като знаех, че той не е в настроение да посреща гости, все едно кои са.
Трябва да обясня защо Фриц нямаше настроение. Всяка година някъде към средата на май по уговорка един фермер, който живее близо до Брустър, застрелва осемнайсет-двайсет скорци, пъха ги в торбата, качва се на колата си и пристига в Ню Йорк. Разбрали сме се, че трябва да ги достави пред вратата ни най- късно два часа след приземяването им. Фриц ги почиства, посолява ги и в съответния момент ги намазва с разтопено масло, покрива ги с пелинови листа, изпича ги и ги сервира с гореща полента — гъст сос от жълто царевично брашно с масло, настъргано сирене, сол и черен пипер. Това е скъпо ястие и повод за радостни вълнения, а Улф винаги го очаква нетърпеливо, но този път разигра сцена. Когато Фриц внесе димящия поднос и го сложи пред него, той помириса, наведе се да помирише пак, вдигна глава и попита:
— А пелиновите листа?
— Не, сър.
— Какво означава „Не, сър“?
— Помислих си, че поне веднъж ще пожелаете да ги приготвя по рецептата, която ви предложих с шафран и естрагон. С много пресен естрагон и съвсем мъничко шафран, което е именно…
— Махни ги от масата!
Фриц замръзна и стисна устни.
— Ти не се посъветва с мен — продължи Улф с леден тон. — Да установя без предупреждение, че едно от любимите ми ястия е коренно променено, е неприятен шок. Възможно е да е ядивно, но не съм в настроение да рискувам. Моля те изнеси ги и ми направи четири забулени яйца с една препечена филийка.
Фриц познава Улф не по-зле от мен и разбра, че това е дисциплинарно наказание, което ще причини повече страдания на Улф, отколкото на него и ще е безполезно да влиза в разправии, затова посегна да вдигне подноса, но аз се обадих:
— Ако нямате нищо против, ще си сипя малко. Стига миризмата да не ви пречи да си ядете яйцата с удоволствие.
Улф ме изгледа възмутено.
Ето как Фриц изпадна в настроението, което стана причина да реша, че ще е по-добре аз да отворя вратата. Когато се позвъни, Улф беше приключил с яйцата и пиеше кафе — наистина сърцераздирателна гледка — а аз довършвах втората порция скорци с полента, които със сигурност бяха „ядивни“. Тръгнах по коридора без да запаля лампата, защото все още беше достатъчно светло и през шпионката видях, че клиентът пред вратата е сбъркал адреса.
Отворих и му казах любезно:
— Сбъркал си адреса.
Любезността ми се дължеше на твърдо възприетата от мен политика да укрепвам идеята за световен мир със съседските деца. Това облекчава живота на нашата улица, където хвърчат доста топки и кипят разни други дейности.
— Само че не позна — каза ми той с нисък нервен алт, не много грубо. — Ти си Арчи Гудуин. Трябва да се видя с Ниро Улф.
— Как се казваш?
— Пит.
— Пит кой?
— Дросос. Пит Дросос.
— За какво искаш да се виждаш с мистър Улф?
— Имам случай за него. Ще му кажа лично.
Пит беше жилав дребен екземпляр с черна коса, която беше за подстригване и бързи черни очи, а главата му стигаше до възела на вратовръзката ми. Номерът беше да го отпратя без да давам повод за вражда и обикновено бих вложил всички усилия в това, но след детинското представление на Улф пред Фриц си помислих, че ще му е от полза да си поиграе с друго дете. Естествено той щеше да се ядоса и да ръмжи, но ако Пит пострадаше, щях да го утеша. Затова го поканих и го заведох в трапезарията.
Улф си доливаше кафе. Хвърли поглед на Пит, който, признавам, не беше изтупан, остави каната с кафе, погледна ме право в очите и каза:
— Арчи! Не позволявам да ми прекъсват вечерята!
— Знам — кимнах съчувствено. — Но това не е вечеря. На тези яйца вечеря ли им викате? Да ви представя мистър Питър Дросос. Иска да се посъветва с вас относно един случай. Канех се да му кажа, че сте зает, но си спомних колко се ядосахте, задето Фриц не се е посъветвал с вас и не исках да се ядосате и на Пит. Той ни е съсед и, нали знаете — обичай ближния си както себе си!
Шегите с Улф винаги крият риск. Ако реагира бързо, може да последва експлозия. Но ако се позабави, ако размисли за момент, има голяма вероятност да ви постави в неизгодно положение. Този път той помълча няколко секунди, отпивайки кафе, и после се обърна любезно към нашия гост:
— Седнете, мистър Дросос.
— Не съм мистър. Аз съм Пит.
— Много добре, Пит. Сядай. Обърни се насам, моля те. Благодаря. Желаеш да се посъветваш с мен?
— Да. Имам един случай.
— Винаги приемам с удоволствие поръчки, но идваш в малко неудобен час, защото мистър Гудуин се канеше да излезе тази вечер да гледа билярд, а сега, разбира се, ще трябва да остане тук и да записва всичко, което ние двамата с теб ще си кажем. Арчи, вземи бележника, моля те.
Както споменах, шегите с Улф винаги крият риск. Този път бях в нокаут. Отидох в офиса за бележник и писалка, а когато се върнах, Фриц беше поднесъл кафе за мен и сладки и кока-кола за Пит. Не казах нищо. Писалката и бележникът щяха да свършат работата почти автоматично, нужна беше около една пета от мозъка ми, а с останалата част можех да кроя планове за отмъщение.
— Сигурно не е лошо да записва — кимна Пит, — но в такъв случай ще внимавам какво приказвам. Това
