мъж се интересува от дадена жена. Нещо в очите му се променяше, те ставаха… търсещи и страстни, почти… гладни. Беше го забелязвала един-два пъти в погледа на Джон, преди да се е сетил, че всичките му страсти трябва да бъдат насочени към небето. Беше го виждала и в очите на Пол, след като се влюби в съпругата на ковача, който в крайна сметка му счупи гръбнака.
Мария нямаше никакво желание да съзре същото нещо в погледа и на Тадуес. Самата мисъл за това я накара да потръпне, както и внезапно появилата се в съзнанието й картина от онази вечер, когато го бе видяла върху Моли… и споменът, че в анатомията й нямаше почти нищо, което да не бе успял да разгледа.
— Негово височество трябва да се събуди всеки момент от следобедната си дрямка — обяви тя и посегна към перото и хартията.
Слугата обхвана брадичката й между пръстите си. Взря се напрегнато в лицето й.
— Ни съ ли умори да говориш само за него?
— Това ми е работата, Тадеус. Затова са ме наели, да се грижа за нуждите му. Дължим лоялността си на онези, които ни наемат.
— Да, ама ти докарваш лоялността до крайност. Да вземем теб например. Таквоз момиче трябва да си мечтае за ухажьори и тем подобни неща. За туй да си намери другар за цял живот и да му роди десетина бебета.
— Сигурно си прав — отговори Мария, като вирна брадичка и изви нагоре едната си вежда. — Когато открия мъжа, който ми подхожда.
Той се наведе към нея и на лицето му се появи дяволита усмивка.
— И що за мъж трябва да й той?
— Ами… не знам.
— Според мен трябва да й млад, висок и силен. Някой кат’…
— Страхувам се, че ставаш нахален — заяви младата жена.
— И к’во от туй, дори да й така?
— Струва ми се, че трябва да ти напомня за Моли.
— Моли! — Очите му се разшириха за момент, а след това се присвиха. Червендалестите му бузи почервеняха дори още по-силно. — Не можеш да обвиниш един мъж, че взема онуй, коет’ му съ предлага. Ний си имаме наш’те нужди, както знайш. Впрочем и вий също. — Приближи се още и произнесе с меден глас: — Да вземем теб, например. Таквоз хубаво момиче, с тяло, дет’ шъ накара всеки мъж да го пожелай до болка. На мен направо сърцето ми спира. Не мисля за нищо и никой друг, откакто дойде в Торн Роуз. Моли й само една курва, дет’ я сърби непрестанно и аз само от време на време я почесвам.
Мария замръзна на място, тъй като той се приближи още повече, прокара устни по бузата и плъзна език по ухото й. Тъй като тя се отдръпна, слугата я сграбчи за китките и ги стисна буйно.
— Нужно ли е да ти напомням, Тадеус, че аз не съм курва — възкликна тя.
— Разбира съ, че не си — отвърна той и я погледна така, че очите й се разшириха. — Ти не си виновна, чи си толкоз стройна и можеш да накараш мъжа да подлудей от мерак. Поглеждаш го така, че го караш да съ надърви от желание. Туй съ дължи на очите ти, моме… гърдите ти и те не помагат много-много. — С рязко движение я блъсна на земята, затисна раменете й с ръце и се усмихна самодоволно, когато тя продължи да се съпротивлява. — Така и си мислех, чи ши си от онез момичета, дет’ ни съ дават лесно. Май съм бил прав, но туй й без значение. Тъй даже става по-интересно.
Младата жена присви очи. Струваше й се, че цялото й тяло гори.
— Бас държа, чи досега дори не си и целувана, а? — Тадеус повдигна червеникавите си вежди и се изсмя. — Дяволите да мъ вземат, ама съм прав. Представяш ли си само. Момиче на твойте години нивгъж да ни й целувано.
— Не виждам какво нередно им в това…
— Разбира съ, чи има. Не й естествено — заяви дрезгаво слугата и залепи влажната си уста върху нейната така енергично, че я зашемети за момент.
Без да помръдне, даже без да диша, Мария се взираше в затворените му клепачи, покрити с лунички, както цялото му лице, и си припомни как тялото на Моли бе потрепвало от екстаз. Дишането на Тадеус се учести, тялото му се напрегна, дългите му слаби крака вършееха неуморно и малко по малко вдигнаха полите й над коленете.
В следващия миг той сграбчи едната й гърда. Младата жена хлъцна и блъсна назад ръката му. Започна да се съпротивлява отново, за да освободи лицето си. Внезапно й се повдигна от вкуса на устата му и това я разгневи.
— Достатъчно — процеди през зъби тя и най-после успя да се измъкне от ръцете му и да пропълзи на колене.
Косата й се бе разпиляла върху едното рамо и от едната страна на лицето й. Устните й бяха подути, а бузата — одрана от брадата му.
Тадеус се ухили насреща й; лицето му бе поруменяло от същите емоции, вълнували и Моли през онази нощ.
— Хареса ти, нали? — попита дрезгаво той.
— Не — отвърна безцеремонно тя и избърса уста с опакото на дланта си.
— Разбира съ, чи ти хареса. Един мъж може да разбере тез’ неща. Жената издава една особена миризма, кат’ съ възбуди…
В далечината се чу звънче. Мария затвори очи от облекчение и скочи на крака. Слугата я сграбчи за глезена и тя повдигна крак, за да се отърве.
— Започваш да фамилиарничиш прекалено много…
— И чия грешка й туй? — попита той и се ухили толкова похотливо, че тя пребледня.
Младата жена побягна към къщата. Гъртруд стоеше на прага, поставила ръце на хълбоците и присвила устни с очевидно недоволство. Даже тропна с крак.
— Той е буден, момиче, и намръщен като мечка. Шъ направиш добре да съ постарайш повечко таз’ вечер. Но първо направи нещо с косата си; страшно е рошава. И изтърси тревата от полата си…
— Още нещо да не ми е наред? — попита Мария и забърза към стаята на своя господар, като преминаваше от коридор в коридор, следвана по петите от икономката.
— Да, не ти й наред. Можеш да стоиш по-далечко от туй конярче, от което ни тъ чака нищо добро. Момиче кат’ теб не може да си позволи да изгуби свойта репутация зарад’ таквиз кат’ него.
— Съмнявам се, че дъщерята на един прост викарий може да се надява на нещо по-добро — озъби се младата жена така раздразнено, че Гъртруд забави за момент крачка, а след това се разбърза да я догони.
Слугинята последва мис Аштън до стаята й и докато втората разресваше косите си и ги прибираше на обичайния кок отзад на тила, първата се спусна към гардероба и извади оттам роклята, която бе кърпила същия ден.
— Шъ изпера петната от тревата на таз’, дет’ носиш сега — заяви тя и изсумтя недоволно.
— За Бога, ако те слуша човек, ще рече, че сме правили кой знае какво. Това беше само една целувка. А и тя мен не ме вълнува особено.
И Мария се вгледа смутено в отражението си в огледалото, в издраните устни.
Икономката застана зад нея. Макар в държанието й да се усещаше съчувствие, изражението й беше все така развълнувано.
— Чуй ме добре, скъпа. На два пъти вече губихме добри прислужнички зарад’ него, почтени момичета, преди да ги напипа с нахалните си ръце. Посрами ги, наду им коремите с по едно копеле и не поиска да съ ожени за тях.
— Не е нужно да се притесняваш заради това — заяви твърдо младата жена и, като се сети отново за ръцете му, потръпна.
— Заключителни думи, характерни за повечето невинни момичета. Шъ отречеш ли, чи той тъ привлича?
— Да! — възкликна Мария. — Отричам.
— Тогаз значи лъжеш сама себе си. Всеки път, когат’ той съ появи в стаята при теб, ти почервеняваш и съ смущаваш.
