- 1
Иван Събчев
Поп Костадин
Какъвто беше едър и мощен, бутни в ръцете му една пушка бойлия, запаши го с остра сабя френгия, затъкни в коланя и един кремъклия пищов и ето ги го цял-целеничък — войвода.
Не само като фигура, но и като характер поп Костадин беше стабилен и внушителен.
Дълги години свещеник в църквата „Св. Троица“ в Новенската махала на града ни, той беше спечелил симпатиите и уважението на енориашите си. А с голямата си словоохотливост, закачливост и общителност беше станал известна личност в целия град.
А как служеше!
Като застане пред дверите на олтара, че като отвори оня ми ти мелодичен и гръмък глас, църквата кънти, та чак полилеите се люлеят.
И затова и от другите махали на града идваха на богослужението му.
Дойде заради него и една леля на майка ми. И цяла седмица не пропусна нито утреня, нито вечерня.
Не пропусна и поп Костадин още в понеделника на следващата седмица да довтаса у нас и още от вратата да занарежда на майка ми:
— Минке… Минке, откъде дотътра този бабишкел? Като го зърна в черквата, цял настръхвам и главата ми се замае. Ако е от други град, за първа класа жп билет ще й платя, в спален вагон ще я кача, само да се махне!
Да се махне, защото тя още от първия ден му направила бележка, че прескачал в богослужението, а през следващите дни и при самото богослужение се заобаждала:
— Отче, прескочи!
А той си знаеше! Претупа надве, натри утрените и вечерните и бяга да върши житейските си работи.
Но светиня му — и той душа носи, и той има нужди човешки и проблеми.
Било по пладне, след харман. Него ден воденичното кречетало на Чаралъшката воденица запяло от сутринта за първи път с жито от новата реколта, изведнъж замлъкнало. Воденичарят изскочил навън и гледа водата във воденичната вада я няма никаква. Грабнал една дървена вила и хукнал нагоре по нея.
Отдалеч насред вадата нещо голямо се белее.
— Добитък ще е! — помислил си воденичарят. — Я крава, я прасе или пръч!
И дигнал вилата.
А то какво било?
Поп Костадин се връщал от обиколка на църковната нива, проснала се над воденицата. И нали било голяма жега, хвърлил расото, дрехите и калимавката си и гол-голеничък се насадил във воденичната вада да разхлади телесата си. Заприщил я и водата преляла в близката царевична нива.
Добре, че воденичарят бил вярващ, защото какъвто бил сертлия, от брадата на поп Костадин нямало да остане нито косъм.
Веднъж пък, като служил вечерня, в олтара влязъл ученик от началното училище до църквата с десетлитрова дамаджана в ръце.
— Дядо попе, — обърнал се той към поп Костадина — учителите ме пратиха да ми напълниш дамаджаната със светена вода!
Поп Костадин огледал ученика — душичка ангелска, поогледал дамаджаната — че то през цялото богослужене по празниците толкова светена вода, като съдържанието й, няма да се набере. Помислил, помислил, преглътнал и нищо не рекъл, а капнал в дамаджаната половин канче от запасите светена вода.
После се разбрало.
В двора на черквата имало мраморна чешма и учителите поръчали на ученика:
— Иди донеси от черквата студена вода!
А той, малчуганът, разбрал — светена.
Но стават такива недоразумения! Но и такова да не е било, поп Костадин понасяше шегите, защото и сам беше шегаджия.
А бе то неговите не можеш да ги разбереш, дали на шега да ги вземаш, дали за истини или пък със задни помисли!
Например той често съветваше таз-оназ от неговите енориашки:
А и на умряло, и на венчавка, съветите му бяха все едни такива, че да не знаеш — да плачеш ли или да се смееш!
Двама, любили се на младини и не се взели, след смъртта на половинките им, се събират на стари години.
Венчавката поп Костадин извърши в една приземна стаичка в дома на над седемдесетгодишната младоженка. При това хем пее и благославя и хем от време на време подмята:
— Е, булка, изпъчи се де!… Изпъчи се да изпъкнат съблазните ти!…
И тя се пъчи, като опъва ръцете си назад, напъва се да се изправи, та чак се запотява, но нали е прегърбена и брадата й опира на колената, нищо не излиза…
И уж поп Костадин минаваше за оправен, а то изглежда, че е било само за другите, защото себе си не можа да оправи. През последните години така се объркаха нещата около него, че продаде къщата си и заживя под наем, после подляха му вода в службата и той се изсели в София.
Информация за текста
© 1994 Иван Събчев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък
Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994
Редактор: Йордан Йорданов
Художник: Теню Пиндарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14696]
Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00
- 1
