- 1
- 2
оцветители — заяви с трагически шепот една леля на мисис Грейс. Загадъчният мъж си тръгна; Лора Липинг ясно видя гримасата на потиснат гняв, която се изписа върху лицето му, но бе прикрита от гъстите мустаци и вдигнатата яка на палтото. Изчаквайки предпазливо известен интервал, любителят на портокали излезе иззад преградата от бисквитени кутии (където очевидно не бе намерил нито един плод, годен да задоволи изискванията му) и също си тръгна, а след него магазинът бавно се опразни и от останалата клиентела, натоварена с пакети и заредена с клюки. Бе „денят“ на Емили Йорлинг и повечето дами се запътиха направо към дома й. Да отидеш на гости за чай веднага след обиколка по магазините, бе известно в предградието като „шеметен живот“. Следващия следобед в магазина бяха наети двама допълнителни продавачи, които нито за миг не спираха работа: бе пълно, хората търсеха, питаха и поръчваха и сякаш никога нямаше да стигнат до края на списъците си. Нито веднъж по-рано мистър Скарик не бе успявал толкова лесно да убеди клиентките си да експериментират с покупката на нови бакалски стоки. Дори жените, които имаха да пазаруват малко неща, се бавеха, сякаш не искаха да се връщат вкъщи при съпрузи грубияни или пияници. Часовете на този следобед се точеха без събития до момента, когато мургавият младеж с медната купа влезе в магазина и появата му предизвика ясно доловимо развълнувано жужене. Вълнението очевидно се предаде и на мистър Скарик; той заряза една клиентка, която подробно и неискрено го разпитваше за семейния живот на бомбайската патица (Ирония на автора — „бомбайска патица“ се нарича вид добавка към пикантно къри, която представлява стрита сушена риба), пресрещна новодошлия, запътил се към тезгяха му, и сред внезапно настаналата мъртвешка тишина го осведоми, че нямат повече семе за пъдпъдъци.
Младежът нервно се заозърта из магазина и колебливо тръгна да си върви, но бе пресрещнат за втори път, вече от племенника, който бързо изскочи иззад своя щанд и му каза, че са получили много по-хубави портокали. Колебанието на момъка с купата изчезна и той почти изприпка до ъгъла зад бисквитените кутии. Вниманието на цялата публика се насочи очаквателно към вратата и високият брадат чужденец не закъсня да се появи, наистина ефектно — след това лелята на мисис Грейс твърдеше, че се усетила несъзнателно да повтаря шепнешком „Връхлетя асириецът като вълк връз кошара“ (Библейски стих), и всички й повярваха.
Новодошлият също бе спрян, преди да стигне до тезгяха, но не от мистър Скарик, нито от племенника му. Една плътно забулена дама, която никой до този миг не бе забелязал, се надигна морно от някакво кресло и с ясен пронизителен глас поздрави чужденеца.
— Сам ли прави покупките си, ваше превъзходителство? — запита тя.
— Сам правя поръчките — обясни той. — Оказва се, че е трудно да накарам слугите ми да разберат.
С по-тих глас, но все така съвършено ясно забулената дама му съобщи:
— Тук имат великолепни портокали от Яфа — после с тенекиен смях излезе от бакалницата.
Мъжът внимателно заоглежда вътрешността на магазина и инстинктивно спря очи върху преградата от бисквитени кутии. Попита високо:
— При вас сигурно има хубави портокали? От Яфа?
Всички очакваха мистър Скарик веднага да каже „не“. Но преди още той да отвори уста, мургавият младеж се появи иззад прикритието си и държейки в ръце купата от кована мед, излезе на улицата. По- късно се разпространиха различни версии на това, как е изглеждал в този момент: Според едни очевидки лицето му изразявало престорено безразличие, според други било призрачно бледо, според трети пламтяло от дързост. Някои твърдяха, че зъбите му тракали, а други — че си тръгнал, подсвирквайки си персийския национален химн. Ала по въпроса, как реагирал брадатият чужденец, когато видял младежа, всички дами бяха единодушни: той бил обзет от страх (дори нападнат от бясно куче или гърмяща змия не би могъл да се уплаши повече), цялата му властна надменност се изпарила, внушителната му походка се заменила с колебливо пристъпване насам-натам (като на заловено животно, което търси изход) и без да сваля очи от входната врата, дал няколко объркани, несвързани поръчки, които бакалинът се престорил, че вписва в книгата си. От време на време мъжът излизал на улицата, оглеждал се припряно във всички посоки и бързо се връщал пак в магазина, за да се престори, че пазарува там. След едно от тези излизания вече не се върнал: изчезнал в падащия здрач и нито той, нито мургавият младеж, нито плътно забулената дама бяха видени повече от любопитните, които продължаваха да се трупат в магазина на Скарик през всички следващи дни.
— Никога няма да мога да ви се отблагодаря на вас и сестра ви — каза бакалинът.
— О, ние се забавлявахме от душа — отвърна художникът скромно, — а колкото до младежа, той с радост прие тази алтернатива на дългите часове позиране за
— Във всеки случай — заяви мистър Скарик — аз настоявам да платя наема за черната ви брада.
Информация за текста
© Мина Цанева, превод от английски
Saki
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/128]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31
- 1
- 2
