Семе за пъдпъдъци

СакиСеме за пъдпъдъци

— Перспективата не е радостна за нас, дребните търговци — говореше мистър Скарик на художника и сестра му, които бяха наели стаи на етажа над неговата бакалница, единствена в предградието. — Големите концерни предлагат на клиентите всякакви атракции, които ние не можем да си позволим да имитираме даже и в малък мащаб: стаи за четене, за игри, за музикален отдих с грамофон и още Господ знае какво. Днес хората не щат да влязат в магазина за половин фунт захар, ако не им пускате плочи с шлагери или не им окачвате на табло последните резултати от австралийския шампионат по крикет. Колкото много коледна стока е дошла, би трябвало да вземем на работа още петима продавачи, обаче и само двамата с племенника ми Джим сме достатъчни да се справим с клиентите. А нещата са хубави и бих могъл за две-три седмици да разпродам всичко, ама няма шанс — освен ако сняг не затрупа жп линията до Лондон за петнайсетина дни преди празниците. Признавам, че ми хрумна да ангажирам мис Лъфкоум да чете стихове в магазина всеки следобед: на тържеството на пощенците много й ръкопляскаха, след като издекламира Малката Биътрис…

— Не мога да си представя нищо по-неефикасно за привличане на клиенти — каза художникът, потрепервайки при самата мисъл за декламацията. — Ако съм принуден да преценявам кое от двете — карлсбадските сливи или смокините в захарен сироп, има по-големи предимства като зимен десерт и мисълта ми непрекъснато се разсейва от малката Биътрис, лично аз бих се разгневил. Не — продължи художникът, — желанието да се получи нещо безплатно е повече от ръководен принцип за купувачките, то е страст, ала вие не можете да си позволите да свирите на тази струна. Защо не се обърнете към друг инстинкт, на който са подвластни клиентите не само от нежния пол, но и тези от силния и всъщност цялото човечество?

— И кой е този инстинкт, сър? — удиви се бакалинът.

Мисис Грейс и мис Фритън бяха изпуснали влака за Лондон в два и осемнайсет и тъй като до три и дванайсет нямаше да има друг, си казаха, че биха могли да направят някои покупки в бакалницата на Скарик. Едва ли щеше да е вълнуващо преживяване, но поне щеше да е пазар.

Няколко минути в магазина нямаше други клиенти освен тях, ала докато обсъждаха достойнствата и недостатъците на две съперничещи си марки пастет от аншоа, дамите бяха стреснати от един глас, който през тезгяха поръча шест нара и пакет семе за пъдпъдъци. Нито единият, нито другият от посочените артикули се търсеше масово в предградието, а също толкова странни бяха и външността, и облеклото на купувача, който ги бе поискал: младеж на шестнайсетина години с наситен маслинен тен, големи тъмни очи и гъста синкавочерна коса, който би могъл превъзходно да вади хляба си като модел на художници (това и правеше). Купата от кована мед, която младежът подаде през тезгяха, за да му сложат в нея пакетите, без съмнение представляваше най-екстравагантната разновидност на пазарската кошница или чанта, която мисис Грейс и мис Фритън някога бяха виждали. Купувачът хвърли на тезгяха златна монета — явно от някаква екзотична страна — и не изглеждаше изобщо разположен да чака евентуално ресто.

— Вчерашните смокини и вино не бяха платени — каза той, — задръжте за бъдещи покупки каквото остане от парите.

— Много странно момче — подхвърли с въпросителна интонация мисис Грейс към бакалина веднага щом необикновеният клиент си тръгна.

— Мисля, че е чужденец — отвърна мистър Скарик с лаконичност, която рязко се отличаваше от обичайния му словоохотлив маниер.

— Желая около фунт и половина от най-доброто кафе, което имате — чу се миг-два по-късно повелителен глас, който идваше от един мъж с властен вид и чуждестранна външност. Най- забележителното в нея бе пищната черна брада: такива биха били на мода по-скоро в ранна Асирия, отколкото в предградията на днешен Лондон. Когато кафето му бе претеглено, мъжът изведнъж попита: — Идвал ли е тук да купува нарове един мургав младеж?

Двете дами едва не подскочиха, когато чуха бакалина да отговаря отрицателно, без дори да се изчерви.

— Нарове имаме малко на склад — продължи мистър Скарик, — но не се търсят.

— Слугата ми ще дойде да вземе кафето както обикновено — каза брадатият клиент, изваждайки една монета от кесията си (великолепно изделие от метални нишки), и се запъти към изхода. Почти стигнал вратата, той спря, очевидно се сети за нещо, и изстреля въпроса: — А дали имате семе за пъдпъдъци?

— Не — отговори без колебание бакалинът, — не продаваме.

— Кое ли ще е следващото, което ще отрече? — запита полугласно мисис Грейс.

Положението изглеждаше още по-озадачаващо поради факта, че съвсем неотдавна мистър Скарик бе председателствал при една лекция, четена в местния клуб, а лекцията бе за Савонарола.

Като вдигна високата астраганена яка на дългото си палто, брадатият мъж напусна магазина с вида на — както го описа по-късно мис Фритън — „сатрап, прекратяващ сесията на синедриона“. Дали изобщо някога някой сатрап е имал приятното задължение да прекратява сесията на синедрион, тя не бе съвсем сигурна, но сравнението съвсем точно предаде мисълта й на широк кръг познати.

— Хайде да не гоним влака от три и дванайсет — предложи мисис Грейс, — а да отидем у Лора Липинг и да разкажем за това. Днес е нейният ден.

Когато мургавият младеж се появи на другия ден в бакалницата с пазарската си купа, там вече се бяха събрали много клиенти и повечето от тях протакаха покупките си с вида на хора, които не знаят как да си запълнят времето. С глас, който бе чут от целия магазин — навярно защото всички напрегнато се вслушваха, — младежът поиска фунт мед и пакет семе за пъдпъдъци.

— Още семе за пъдпъдъци! — възкликна мис Фритън. — Тези птици сигурно са много лакоми, освен ако това изобщо не е семе.

— Аз мисля, че е опиум, а брадатият мъж е детектив — бе брилянтната хипотеза на мисис Грейс.

— О, не — контрира Лора Липинг, — сигурна съм, че е нещо свързано с трона на Португалия.

— По-вероятно да е някаква персийска конспирация с цел да се върне на трона бившият шах — каза мис Фритън, — брадатият мъж е от управляващата партия, а семето за пъдпъдъци е парола на заговорниците. Персия е съвсем близо до Палестина, а нали знаете, пъдпъдъците се споменават в Стария завет (Книга Изход, глава XVI, стих 13: И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта навсякъде около стана беше паднала роса).

— Само като чудо — възрази осведомената й сестра. — А аз все си мисля, че е част от любовна интрига.

Младежът, средоточие на толкова много любопитство и догадки, тъкмо се готвеше да си тръгва с покупките си, когато пътя му препречи Джими, племенникът чирак, който от мястото си зад щанда за сирене и колбаси можеше да вижда добре улицата.

— Имаме много хубави портокали от Яфа — бързо изрече той, посочвайки към ъгъла, където зад един крепостен вал от кутии с бисквити бяха изложени плодовете.

Забележката явно съдържаше повече, отколкото гласеше, защото младежът се хвърли към портокалите с ентусиазма на пор, който след дълги часове на безрезултатно ровене под земята внезапно е открил цяло семейство зайци. Почти в същия миг в бакалницата се вмъкна брадатият мъж и поиска от щанда за колониални стоки фунт фурми и кутия от най-добрата смирненска халва. Най-просветените местни дами дори не бяха чували за халва, но мистър Скарик, както личеше, бе в състояние на мига да предложи от най- добрия вид на този екзотичен артикул.

— Сигурно сме в света на Хиляда и една нощ! — възкликна развълнувана мис Фритън.

— Тихо! Слушай — прекъсна я умолително мисис Грейс.

— Дали мургавият младеж, за когото ви споменах вчера, е идвал тук днес? — запита чужденецът.

— Днес в магазина имаше повече хора от обикновено — отвърна мистър Скарик, — но не си спомням да е идвал младеж, какъвто описвате.

Мисис Грейс и мис Фритън триумфално погледнаха приятелките си. Разбира се, беше много тъжно това някой да се отнася към Истината като към временно и извинимо изчерпана стока, но двете дами бяха щастливи, че публиката, на която най-живо бяха разказали как мистър Скарик е пуснал в оборот опашати лъжи, сега може лично да се убеди в това.

— Никога вече не бих била в състояние да му вярвам, когато ме убеждава, че конфитюрът не съдържа