да има само глупости. Сигурно никога вече нямаше да му е необходимо да научава нещо от медицинските списания.
Докторът избута списанието настрана и се замисли: нещо ставаше с него. Вече двадесет минути четеше, а нищо не бе запомнил. Една дума не можеше да повтори от прочетеното.
„Прекалена възбуда — помисли си той. — Прекалено съм възбуден от операцията «Кели»… Как само я нарекоха — «Операция Кели».“
И отново си спомни всичко.
Как беше изпробвал ваксината, после бе отишъл в окръжното медицинско управление и как след доста насмешки и скептицизъм лекарите в окръга се бяха убедили. А оттам бе отишъл в Асоциацията.
Накрая незабравимият ден, когато пред делегатите се изправи другоземецът и той самият бе представен — и най-после, как прословутият лондонски специалист стана да предложи, че проектът не може да се нарече иначе освен „Кели“.
„Тържествен миг“, каза си той, и се опита отново да почувствува гордостта, но вече я нямаше, поне не цялата. Никога вече през останалия си живот нямаше да изпита такава гордост.
И ето че седеше късно вечерта в кабинета си на обикновен провинциален лекар и се опитваше да навакса с четенето, за което никога не му оставаше време. Въпреки че това вече не беше съвсем вярно. Сега имаше време колкото си иска.
Посегна, придърпа списанието изпод лампата и се зае да чете.
Но четенето вървеше бавно.
Върна се и отново изчете един пасаж.
Каза си, че не би трябвало да бъде така.
Или остаряваше, или зрението му се влошаваше, или просто беше глупав.
Това беше думата — това беше ключът към онова неосезаемо нещо, което би трябвало да улови само с едно протягане.
Глупав!
Може би не съвсем глупав всъщност, а само малко бавен. Не по-малко интелигентен, а не толкова схватлив и остроумен, колкото е бил. Малко по-бавно разбираше същността на нещата.
Марта Андерсън бе забравила колко мая се слага на нейните прочути, награждавани кифлички! А това Марта не би трябвало никога да забрави.
Кон си бе уредил сметката, а съгласно таблицата на стойностите, към която Кон се бе придържал цял живот, това бе явна глупост. Най-умното, най-подходящото за Кон сега, когато вероятно никога нямаше да се нуждае от лекар, щеше да бъде просто да забрави задължението си. А и нямаше да му бъде трудно, защото и без това го бе забравил до тази същата вечер. Другоземецът бе казал нещо, което на времето той взе за шега.
— Не се безпокойте — бе казал той, — ние ще изцерим всичките ви болести. Твърде вероятно и няколко, за които и не подозирате.
А съобразителността не беше ли болест?
Трудно можеше човек да мисли за нея по този начин.
„Не съм толкова схватлив — помисли докторът. — Не мога толкова бързо да схвана смисъла на някакъв пасаж, изпълнен с медицински термини — принуден съм да чета по-бавно, за да го запомня.“
Каза си, че някои от най-глупавите хора, които е познавал, са били най-щастливите.
Той избута списанието настрана и се загледа в светлината.
Щеше да се усети най-напред в града, защото тук бе първият експеримент. А шест месеца след тази нощ щеше да се почувства и в целия свят.
Замисли се докъде ли ще стигне — защото все пак това беше основният въпрос.
Само малко по-бавни?
Назад към нечленоразделното бръщолевене?
Назад чак до маймуната?
Нямаше начин да предвиди…
И трябваше само да вдигне телефона, за да го спре.
Седеше смразен от мисълта, че може би се налагаше операция „Кели“ да бъде спряна — че след толкова години смърт, болка и нещастие човекът трябваше да си ги откупи отново.
„Но другоземците — помисли си той, — другоземците няма да допуснат този процес да отиде прекалено далеч.“ Които и да бяха те, той вярваше, че са почтени същества.
Може би липсваше единство на възгледите, а съществуваше само най-обикновената общност на състрадание към слепия и сакатия.
„А ако съм сгрешил — каза си той, — ами ако другоземците имаха за цел да се деморализира човечеството преди тяхното нахлуване?“
И докато седеше, разбра. Разбра, че колкото и малка да е вероятността да бъде прав, той трябва да направи нещо.
Твърде отдавна беше лекар, за да не спре операцията „Кели“.
Информация за текста
© 1961 Клифърд Саймък
© 1970 Александър Хрусанов, превод от английски
Clifford Simak
Shotgun Cure, 1961
Сканиране и разпознаване: Неизвестен
Редакция: BHorse, 2008
Редакция: Mandor, 2008 (#)
Източник: http://kosmos.pass.as/
Публикация: сп. „Космос“, 1970, бр.5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4752]
Последна редакция: 2008-02-23 12:03:42
