Стоеше, оглушен от тишината, изпитвайки ужас пред страшното безмълвие.
Мина покрай двигателите, плъзна ръка по метала, гледайки го като животно, учуден и едва ли не недоволен от това, че в неговата душа се роди нещо подобно на странна нежност към машината.
А впрочем, защо пък не! Двигателите го доведоха у дома. Той ги глезеше, проклинаше ги, следеше ги, спеше до тях — и те го доведоха у дома.
А ако бъдем откровени, той много не вярваше в това.
Изведнъж видя, че е останал сам. Щом завъртя ключа, и командата се беше втурнала към стълбата. Време е и той да излезе и все пак, макар и за миг, остана в тихото отделение. Накрая още веднъж огледа всичко. Нещо да не е пропуснал?
Обърна се и бавно тръгна по стълбата към люка.
Горе срещна капитана. Зад ракетите се извисяваха червените склонове.
— Всички вече излязоха, остана само началникът на интендантската служба — каза капитанът. — Чаках ви. Отлично се справихте с двигателите, Купър. Щастлив съм, че тръгнахте с нас на път.
— Последният рейс — отговори Купър, галейки с поглед червените склонове.
— Странно — каза капитанът. — Вие очевидно сте от Марс.
— Да. И трябваше въобще да си стоя у дома.
Капитанът внимателно го погледна и повтори:
— Странно.
— Нищо странно — възрази Купър. — Аз…
— И аз смятам да остана — прекъсна го капитанът. — На Земята кораба ще откара друг командир.
— В такъв случай — подхвана Купър — да излезем.
— Решено. Но най-напред — ваксинирането.
Спуснаха се по стълбата и тръгнаха през полето към зданието на космодрума. Насреща им с вой се стрелнаха машини, бързащи към кораба за товара.
А Купър изпяло се отдаде на възприятията, които изпитваше в сънищата си в мизерната стаичка на Земята: ободряващото ухание на прохладния лек въздух, отскачащата поради малкото притегляне крачка, стремително извисяващите се неосквернени червени склонове под лъчите на неяркото слънце.
Лекарят ги очакваше в тесния си кабинет.
— Виноват — каза той, — но вие знаете правилата.
— Ох, тези правила — отговори капитанът. — Ясно, щом трябва.
Седнаха в креслата и запретнаха ръкави.
— Дръжте се — предупреди ги лекарят. — Бодването дава разтрисане.
Така и стана.
„Така беше и по-рано — помисли Купър, — всеки път. Време ми е да свикна“.
Отпусна се тежко в креслото, очаквайки преминаването на слабостта и шока. Лекарят седеше на масата си и също очакваше момента, в който ще дойдат на себе си.
— Тежък рейс? — попита той накрая.
— Леки няма — сърдито отговори капитанът.
Купър поклати глава.
— Този беше най-тежкият от всички. Двигателите…
— Простете ми, Купър — намеси се капитанът, — но ние наистина возехме лекарства. Тук наистина има епидемия. И моят кораб се оказа единственият. Исках да го дам на генерален ремонт, но нямаше време.
Купър кимна.
— Спомням си — каза той.
С мъка се повдигна и погледна през прозореца студения и чужд марсиански изглед.
— Ако не беше внушението — решително каза той, — нямаше да се справя.
Той се обърна към лекаря:
— Ще можем ли някога да минем и без това?
Лекарят кимна.
— Разбира се. Когато корабите станат по-съвършени и човекът привикне към космическите пътешествия.
— Тази носталгия…
— Няма друг изход — каза лекарят. — Ние нямаше да имаме нито един космонавт, ако всеки път не летяха за дома.
— Това е вярно — съгласи се капитанът. — Никой, и аз в това число, не може да издържи изпитания заради пари.
Купър погледна през прозореца към пясъчния ландшафт и го полазиха тръпки. По-унило място…
„Що за идиотизъм — да се мотая из Космоса — си каза той, — когато в къщи имам жена като Дорис и две деца.“
Изведнъж силно пожела да ги види.
Познати симптоми. Отново носталгия, но сега за Земята.
Лекарят взе от шкафчето бутилка и с щедра ръка напълни три чашки.
— А сега вземете това — каза той — и да забравим всичко!
— Трудно ще забравим — усмихна се Купър.
— В края на краищата — каза капитанът с неестествено весел тон — трябва правилно да се гледа на нещата. Става дума за особеност на професията.
Информация за текста
© 1959 Клифърд Саймък
© Лиляна Бойкикева, превод от руски
Clifford Simak
Condition of Employment, 1959
Източник: http://kosmos.pass.as (през http://sfbg.us)
Редакция: Mandor, 2006
Публикация: сп. „Космос“ бр.3/1972, ЦК на ДКМС, София, 1972
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/748]
Последна редакция: 2006-08-07 19:52:22
