притеснения и след като си отидат, човек се чувства сигурен, че приемайки помощта, прави голяма услуга на фирмата. Благодарение на синтетичните храни бяха спасени милиони хора, а сега, когато надвисва заплахата да бъдат спрени автомобилните заводи и да се съкратят производствата на помощните предприятия, влиянието на компанията щеше да нарасне неимоверно. Освен това, много неща говорят, че вечномобилите не са последното, което тази тайнствена фирма ще предложи на пазара.
Няма съмнение, че зад вечните ножчета за бръснене, запалки, електрически крушки и коли, стоят едни и същи хора. Макар че най-вероятно пред закона са регистрирани различни фирми. Всичко това заслужаваше внимание, но Уикърс нямаше никакво намерение да се занимава с разследване.
Автобусът постепенно се напълни, а той продължаваше да седи сам до прозореца. Зад него бъбреха две жени и без да иска той бе принуден да слуша техния разговор.
— Аз членувам в клуба на Мечтателите — през смях каза едната. — Там има толкова много интересни хора.
— И аз искам да се запиша в такъв клуб — прекъсна я другата, — но Чарли ми каза, че това е празна работа. Казва, че живеем в Америка, живеем в двехилядната година от рождението на Христа и няма никакви основания да не се радваме на живота. Той смята, че нашата страна е най-добрата в света, пък и по-хубаво време никога не е имало. Живеем сред такива удобства, каквито преди нас никой не е и сънувал. И Чарли казва, че всички слухове са пропаганда, и че той ще им даде да се разберат на тези, които ги разпространяват, ако му паднат в ръцете. Точно така каза…
— Не зная за какво говориш — на свой ред я прекъсна първата жена. — Но това, с което се занимаваме, така увлича. Разбира се, доста е досадно да се четат всички тези стари истории, но в края на краищата човек получава удовлетворение. На миналото събрание някой точно така каза — че всички усилия ще бъдат възнаградени. Само че не мога да направя нищо свястно. Хич не ми работи главата. Не обичам много да чета и не всичко разбирам, трябва да ми обясняват. Но някои са доволни. Един мъж от нашата група казва, че бил живял в Лондон по времето на някой си Самюъл Пепис. Не знам кой е този Пепис, но мисля, че е голяма знаменитост. Гладис, знаеш ли кой е този Пепис?
— Нямам понятие — отговори Гладис.
— Този мъж през цялото време говори за Пепис. Пепис е написал книга и сигурно е дебела, защото в нея става дума за най-различни неща. Нашият, този от клуба, като че ли също си води дневник. Страшно интересно. На всяко събрание го молим да ни чете записките си. Просто удивително! Сякаш наистина е живял там.
Автобусът спря на железопътен прелез и Уикърс погледна часовника си. След половин час щеше да бъде в Ню Йорк. „Напразно си губя времето — помисли си той. — Каквото и да е намислила Ан — няма да изоставя романа. Не си струваше да се откъсвам даже и за един ден.“
Зад него Гладис продължаваше с пискливия си глас:
— А чу ли за новите къщи, които са започнали да строят? Миналата вечер предложих на Чарли да отидем да ги видим. Къщата ни на нищо не прилича, всичко трябва да се боядисва и ремонтира отново. Но Чарли каза, че тези новите са пълна измама. Има нещо нечисто около тях. И каза още, че прекалено много се е занимавал с бизнес, за да се хване на такава въдица. Ти, Мейбъл, виждала ли си тези къщи?
— Разказвах ти за нашия клуб — не спираше Мейбъл. — Един от нашите членове, по всяка вероятност вече живее в бъдещето. Не намираш ли, че е удивително? Само си представи — човек, който твърди, че живее в бъдещето…
5
Пред вратата Ан се спря:
— А сега те моля, Джей, да запомниш. Името му е Крофърд, запомни го. Не Кроъм или нещо друго, а Крофърд.
Уикърс промърмори примирено:
— Ще направя всичко, което е по силите ми.
Тя се приближи до него, оправи вратовръзката му и перна с ръка несъществуващата прашинка от ревера на сакото му.
— След това ще отидем да си купиш нов костюм.
— Но аз имам още един — възрази Уикърс.
На вратата висеше табелка с надпис „Североамериканска изследователска корпорация“.
— Едно не мога да разбера — възмути се Уикърс. — Какво общо имам аз с тази фирма?
— Пари — каза Ан. — Те ги имат, а на теб ти трябват.
Тя отвори вратата и той послушно я последва, мислейки си, че е не само красива, но и доста способна жена. Твърде способна. Тя разбираше от книги и от издатели, отгатваше вкусовете на читателите и се оправяше във всички тънкости на писателската професия. Сама намираше правилния път и насочваше тези, които я обкръжаваха. За нея нямаше по-голяма наслада да чува едновременно звъненето на трите телефона или да отговаря наведнъж на дузина писма. Тя го принуди да дойде тук, а по всяка вероятност бе заставила и Крофърд от Североамериканската корпорация да го приеме.
— Мис Картър, можете да влезете — съобщи секретарката. — Мистър Крофърд ви чака.
„Тя е покорила даже секретарката“ — констатира Уикърс.
6
Джордж Крофърд беше човек с толкова могъщо телосложение, че креслото, което беше възседнал, изглеждаше като играчка под него. Седеше със скръстени върху корема си ръце и говореше с монотонен, безстрастен глас, който звучеше съвсем безизразно. Уикърс си помисли, че едва ли някога е срещал по- неподвижен човек. Крофърд не само че не се движеше, но дори и не се опитваше да го прави. Извисяваше се в креслото, приличаше на грамадна статуя и даже не говореше, а шепнеше, едва мърдайки устни.
— Разгледах някои от вашите произведения и ги намирам за превъзходни.
— Радвам се да го чуя — отговори Уикърс.
— Преди три години за нищо на света не бих повярвал, че ще започна да чета художествена литература и ще беседвам с истински писател. Но сега ни трябва човек с вашата професия. Обсъждахме въпроса в моя административен съвет и стигнахме до извода, че именно вие сте ни необходим.
Млъкна и втренчи в Уикърс сините си очи.
— Мис Картър ми съобщи, че сте доста зает в този момент.
— Съвършено вярно.
— Мислите ли, че сте се захванали с нещо съществено? — попита Крофърд.
— Поне се надявам, че е така.
— Аз обаче искам да ви предложа нещо много по-значително.
— Това — сухо възрази Уикърс, — зависи от гледната точка.
— Май не ме харесвате, мистър Уикърс — каза Крофърд.
Той не питаше, а констатираше факта и това ядоса Уикърс.
— Още нямам определено мнение — отвърна той, — но се съмнявам, че вашето предложение може да ме заинтригува.
— Преди да продължим разговора — рече Крофърд, — бих искал да ви предупредя, че той има строго конфиденциален характер.
— Мистър Крофърд — вметна Уикърс, — не съм привърженик на евтините тайни.
— Това не е евтина тайна — за пръв път гласът на Крофърд загуби своята безстрастност. — Става дума за нашия Свят, който е на ръба на пропастта.
Уикърс го погледна учудено. „Боже мой — помисли си той, — този тулуп говори съвсем сериозно. Наистина му се струва, че Светът стои на края на пропастта.“
— Чухте ли за вечномобила? — попита Крофърд.
Уикърс кимна.
— Днес ми предложиха да си купя.
— А знаете ли, че има вечни бръснарски ножчета, запалки и електрически крушки?
