— Аз имам такова ножче — отговори Уикърс. — И то е по-добро от всички, купени някога от мен. Не мисля, че е вечно, но досега не съм го сменял. А когато се изтъпи, отново ще си купя такова.
— Ако не го загубите, никога няма да ви се наложи да си купите друго, мистър Уикърс. То наистина е вечно, както и колата, която са ви предложили. Може би сте чули вече и за къщите?
— Не съм в течение.
— Става дума за сглобяеми постройки — поясни Крофърд. — Продават ги, като една напълно обзаведена стая струва петстотин долара. Дават добра цена за старата ви къща, а останалата част от сумата — изплащате. Условията на това изплащане значително превъзхождат всичко, което една обикновена фирма би могла да си позволи. Отоплителната и климатичната инсталация в къщите се захранва от слънчева батерия, която е поне с един порядък по-добра от всичко, произведено досега. Бих могъл да ви кажа още някои неща, но мисля, че това стига, за да си създадете обща представа за съществуващата ситуация.
— Струва ми се, че това за къщите е добра идея. От много години говорим за евтини жилища. Може би това е желаното решение.
— Идеята наистина е добра — съгласи се Крофърд, — и аз бих станал неин горещ привърженик, ако тя не влечеше след себе си краха на енергийната ни промишленост. Слънчевата батерия дава достатъчно енергия за всички уреди в къщата. Стига ви да си купите такава постройка и няма да имате нужда от електроенергия. Тези къщи ще лишат от работа хиляди дърводелци, бояджии и зидари и те ще попаднат в лапите на хората от „Синтетични въглеводороди“. На края ще загине и горската промишленост.
— Що се отнася до енергийна промишленост, съм съгласен — каза Уикърс. — Но мисля, че другото ще се отрази добре на строителството и на горската промишленост. За построяването на къщите ще е нужен дървен материал, а и дърводелци за обработката му.
— За тези къщи наистина се използува дървен материал. И някой произвежда всички свързани с това детайли. Но засега ние не знаем кой е той.
— Нима не сте направили необходимите проучвания? — учуди се Уикърс. — Това не е толкова сложно. В търговските книги трябва да има необходимата информация. Освен това, някъде трябва да съществуват заводите и фабриките, които произвеждат въпросната продукция.
— Компанията съществува — призна Крофърд. — Само че това е търговска фирма. Ние бяхме там, но открихме единствено складове за готовите конструкции, предназначени за купувача. И това е всичко. Издирването на предприятията-производители не се увенча с успех. По фактури производител е една фирма, чието име и адрес са ни известни. Но никой никога не е продал на тази компания и една дъска. Тя не е получила от никого нито един гвоздей. Няма нито един служител. Фирмата посочва къде са разположени фабриките й, тези местности съществуват, но там няма нито едно предприятие. И, ако не се лъжем, никой не е пристъпвал прага на офиса на фирмата откакто сме го поставили под наблюдение.
— Невероятно — възкликна Уикърс.
— Да — съгласи се Крофърд. — Естествено, строителните материали за къщите трябва все някъде да се произвеждат.
— Мистър Крофърд, позволете ми да ви задам един въпрос. Защо се интересувате от всичко това?
— Вижте — поколеба се той. — Още не съм решил дали си струва да обсъждаме този въпрос.
— Разбирам, но все пак бих искал да получа някакъв отговор от вас.
— Трябва да се върна малко назад, за да разберете правилно моите намерения. Нашите цели, ако искате — нашата организация, могат да ви се сторят особени, ако не ви е известна тяхната предистория…
— Страхувате ли се от някого? — прекъсна го Уикърс. — Не искате да си признаете, но се намирате във властта на някакъв животински страх.
— Колкото и да е странно — охотно го признавам. Но става дума не лично за мен, а за промишлеността, за световната промишленост.
— Мислите, че хората, които правят и продават къщите, произвеждат и вечномобилите, и запалките, и електрическите крушки?
Крофърд кимна.
— И въглеводородите… Трябва човек само да се замисли и се вцепенява от ужас. Някой унищожава нашата промишленост и отнема работата на милиони хора, после прави завой на сто и осемдесет градуса и храни тези милиони, храни ги без анкети, картотеки и другите бюрократични дяволии, които винаги са били отличителна черта на благотворителните организации.
— Политически заговор?
— Нещо повече. Ние сме сигурни, че се води съзнателно и добре организирано настъпление срещу нашата икономика в световен мащаб, налице е преднамерен опит да се подкопае социалната и икономическата основа на нашия начин на живот, и следователно — на нашата политическа система. Нашият начин на живот се определя от капитала — бил той частен или държавен — и от заетостта на хората в процеса на производство. Махнете тези два фактора и ще подкопаете основите на нашето общество.
— Казахте: „Ние сме сигурни.“ Кого имате предвид?
— Североамериканската изследователска компания.
— Североамериканската изследователска компания?
— Чувствам, че ви заинтригувах — забеляза Крофърд.
— Просто искам да знам с кого имам работа, какво очаквате от мен и за какво става въпрос…
Крофърд не бързаше да отговаря.
— Точно това исках да ви кажа с предупреждението за конфиденциалния характер на нашата беседа.
— Не разчитайте, че ще ви дам някакви клетви — побърза да вмъкне Уикърс.
— Нека се върнем малко назад — предложи Крофърд, — и да се заемем с история. Тогава ще стане ясно кои сме и с какво се занимаваме. Да вземем за пример бръснарското ножче. Неизтъпяващото се бръснарско ножче. Новината за него се разпространи с невероятна бързина и буквално всеки мъж си купи такова. Известно ви е, че човек се бръсне с нормално ножче пет-шест пъти. След това го изхвърля и си купува друго. Това значи, че той постоянно купува нови ножчета. Следователно производството на бръснарски ножчета е много изгоден бизнес. В този отрасъл бяха заети хиляди хора, продажбата на ножчета носеше печалба на хиляди търговци, да не говорим, че производството на ножчета стимулираше производството на определени видове стомана. С други думи, този отрасъл беше един от икономическите фактори и наред с хиляди други подобни фактори формираше световната промишленост във вида, в който ние я разбираме. И какво се случи, според вас?
— Аз, разбира се, не съм икономист, но мога да предположа: сега никой не купува бръснарски ножчета и производството им почти е спряло?
— Е, всичко това става по-бавно, отколкото си мислите — забеляза Крофърд. — Големият промишлен отрасъл е сложен механизъм, той не се срутва мигновено, дори и когато нищо не може да се направи и пласментът клони към нула. Но вие сте прав — именно сега предприятията производители на ножчета за бръснене започват да фалират. След ножчето се появи запалката. Изглежда дребно нещо, но в световен мащаб престава да бъде незначителен факт. Повтаря се същото, което стана с производството на ножчетата. После дойде редът на електрическите крушки. И пак се наблюдава същия процес. Три промишлени отрасъла са осъдени на смърт, мистър Уикърс. Тези три отрасъла са унищожени. Казахте, че се страхувам и аз го признавам. След появата на електрическите крушки ние се изплашихме. Защото ако някой може да унищожи три отрасъла на промишлеността, той е в състояние да унищожи половин дузина, цяла дузина или стотина отрасъла. А защо не и цялата промишленост? Ние се обединихме и зад думата „ние“ се крие промишлеността не само на Съединените американски щати, но на целия Американски континент, и на ред страни от Европа и Азия. Разбира се, намериха се скептици, някои се отказаха да се присъединят към нас, но нашата дейност намира поддръжка сред деловите среди в целия свят. Както казах вече, искам всичко това да остане между нас.
— В настоящия момент нямам никакво желание да говоря с когото и да било на тази тема — успокои го Уикърс.
— Ние се обединихме — продължи Крофърд — и в нашите ръце, както можете да си представите, е
