Уикърс бавно се надигна и протегна ръка към шапката си.
— Благодаря, че сте се сетили за мен — каза той, — но вашето предложение не ме интересува.
7
Ан Картър каза на Уикърс:
— Един прекрасен ден, Джей, така ще се ядосам, че ще ти счупя главата. И тогава може би ще разбера с какво е натъпкана.
— Трябва да завърша книгата си. Имаш ли нещо против?
— Твоята книга може да почака. Винаги можеш да я напишеш. А тази, за която става дума — не.
— Продължавай, продължавай. Кажи, че съм изхвърлил на вятъра един милион долара — нали така смяташ?
— Можеше да получиш от тях огромна сума. Освен това да сключиш с издателя си такъв договор, че да си оближеш пръстите.
— Да оставя настрана моето най-велико произведение — възмути се Уикърс. — И като се върна към книгата да разбера, че вече не ми е по сърце…
— Всяка книга, която пишеш е твоето най-велико произведение. Джей Уикърс, ти си жалко подобие на писател! Съгласна съм — пишеш добре и твоите дяволски книги добре се продават, макар че понякога не ми е ясно защо. Ако не печелеше пари от това, нямаше да напишеш и ред. Кажи ми честно — защо пишеш всъщност?
— Ти сама си отговори — заради парите. Щом смяташ така, значи наистина е така.
— Е, добре. Аз съм заинтересовано лице.
— Боже мой, караме се, като че ли сме женени! И то отдавна!
— Това, че никога не си бил женен доказва какъв егоист си! Хващам се на бас, че никога не си мислил за брак.
— Мислих веднъж — въздъхна Уикърс, — но това беше много отдавна.
— Е… е, сведи глава и поплачи. Сигурна съм, че ще бъде впечатляващо. Сега разбирам защо в твоите романи се срещат сърцераздирателни любовни сцени.
— Ан, когато си пийнеш, ставаш зла!
— Принуждаваш ме да пия, просто ме тласкаш към това. Как само го каза: „Благодаря, че сте помислили за мен, но не ме интересува предложението ви.“
— Предчувствувах, че тук има нещо гнило — опъна се Уикърс.
— Само това знаеш — възнегодува Ан и отпи от виното. — Под предлог, че имаш предчувствие, ти не искаш да признаеш, че се отказа от най-доброто предложение в живота си. Ако ми бяха предложили такава сума, щях да плюя на всичките си предчувствия.
— Не се съмнявам — констатира Уикърс.
— Ето това вече не трябваше да го казваш. Плащай и да тръгваме. Ще те изпратя до автобуса и да не те виждат повече очите ми.
8
Огромен плакат заемаше почти цялото пространство на една необятна витрина.
През огромната витрина се виждаше сглобена от пет или шест стаи къщичка. Тя бе заобиколена от малка, добре планирана градина с морава и със слънчев часовник. До къщата беше долепен гараж с ветропоказател във формата на патица. На подравнена ливада имаше кръгла масичка и два бели градински стола, а на пътеката блестеше нова кола.
Ан стисна ръката на Уикърс.
— Ще влезем ли?
— Това трябва да е същото, за което говореше Крофърд.
— Имаме още време до тръгването на автобуса — настоя Ан.
— Защо не. Може би, разглеждайки къщата, ще престанеш да говориш глупости.
— Ако това беше възможно, щях да се хвана за думите ти и да се омъжа за теб.
— И щеше да превърнеш живота ми в ад…
— Разбира се — нежно се съгласи Ан, — а защо иначе да се омъжвам за теб?
Вратата се затвори зад тях, прекъсвайки рязко шума от улицата и те се насочиха към къщата по дебелия зелен мокет, който пружинираше под краката им като морава.
Продавачът ги видя и тръгна към тях.
— Минавахме оттук — подхвана Ан — и решихме да влезем. Тази къща е толкова привлекателна и…
— Това е отлична къща — увери ги продавачът — и собствениците й ще се ползуват с големи предимства.
— На витрината е написано, че една стая струва петстотин долара. Вярно ли е това? — заинтересува се Уикърс.
— Всички питат едно и също. Хората просто не вярват на очите си.
— И така, истина ли е това? — продължаваше да настоява Уикърс.
— Разбира се — отговори продавачът. — Петстайна къща струва две хиляди и петстотин долара, десет стаи — пет хиляди. Но засега има малко желаещи за къщи с по десет стаи.
— Какво разбирате под „засега“?
— Работата е там, сър, че тези къщи могат да се разширяват. Например — купувате си къща с пет стаи, но след известно време установявате, че ви трябва още една стая — ние идваме, правим необходимите измервания и къщата ви става с шест стаи.
— Скъпо ли струва преустройството? — заинтересува се Ан.
— Съвсем не. Отново плащате по петстотин долара за всяка стая. Всичко останало поемаме върху себе си.
— Тези къщи сглобяеми ли са? — попита Ан.
— Струва ми се, че така се казва, въпреки че това не съответствува съвсем на истината. Когато говорят за сглобяеми къщи, имат предвид къщи сглобени от отделни елементи. Такова сглобяване отнема осем- десет дни. В резултат получавате само голи стени — без отопление, без камини, с една дума — без вътрешности…
— Интересува ме тази допълнителна стая — прекъсна го Уикърс. — Казахте, че в случай на нужда, трябва само да се обадят и я присъединявате.
Продавачът някак се сви.
— Не е съвсем така, сър. Всъщност ние не я присъединяваме. Ние трансформираме цялата къща. Както и преди вие имате удобен дом. Разпределението отговаря на съвременния дизайн. Понякога се налага пълна трансформация на къщата, изменя се разположението на стаите и така нататък. Разбира се — добави продавачът, — ако искате да трансформирате къщата изцяло, по-добре е да я замените с нова. За всичките тези операции ние вземаме чисто символична цена в размер на един процент годишно, без да се смята цената на допълнителните стаи.
Той ги погледна с надежда.
— Може би вече имате собствена къща?
