— Малка къщичка в долината — потвърди Уикърс, — нищо особено.
— Как мислите, каква е цената й?
— Петнайсет — двайсет хиляди, но едва ли ще мога да я продам на тази цена.
— След оценката на експертите, ние ще ви дадем двайсет хиляди — предложи продавачът. — Нашите експерти не са много придирчиви.
— Но — възрази Уикърс, — на мен не ми трябва къща с повече от пет-шест стаи, а тя няма да струва повече от две и половина — три хиляди…
— О, това няма никакво значение — успокои го продавачът. — Разликата ще ви изплатим в брой.
— Е, това вече е съвършена безсмислица.
— Съвсем не. Готови сме да изплатим на нашите купувачи цялата стойност на домовете им, за да запознаем хората колкото се може по-широко с нашето производство. С други думи, ние ви изплащаме разликата, прибираме вашата стара къща и изграждаме за вас нова. Всичко е много просто.
Ан се обърна към Уикърс:
— Само кажи, че това не те интересува! Работата изглежда прекалено изгодна и ти разбира се, се отказваш.
— Извинете, мис — намеси се продавачът. — Не ви разбрах.
— Имаме си наши сметки — успокои го Уикърс.
— А! Нали споменах, че собственикът на къщата ще се ползува с ред предимства.
— Разкажете ни за тях, моля — обади се Ан. — Това е интересно.
— С удоволствие. В къщата е инсталиран слънчев генератор. Известно ли ви е, какво е това?
Уикърс кимна утвърдително.
— Устройство за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа.
— Точно така — съгласи се продавачът. — Само че нашият генератор значително превъзхожда всички съоръжения от подобен род. Той снабдява къщата през цялата година с електричество. Нямате нужда от поддържане на инсталациите. Нещо повече — генераторът произвежда огромно количество енергия, много повече, отколкото може да ви потрябва.
— Прекрасно — възкликна Ан.
— Къщата е напълно оборудвана. В нея е инсталиран хладилник с камера за дълбоко замразяване, пералня и машина за миене на съдове, тостер, радио, телевизор и друга апаратура.
— Срещу допълнително заплащане, разбира се — пророни Уикърс.
— Съвсем не. Все същите петстотин долара за стая.
— А леглата — попита Ан, — креслата, останалите мебели?
— Уви — каза продавачът. — Мебелите трябва да си купите сами.
— А колко струва разглобяването на старата и монтирането на новата къща? — попита Уикърс.
Продавачът с достойнство изправи рамене.
— Разберете, става дума за честно предложение. Няма никаква измама. Плащате цялата сума — по петстотин долара за стая, или превеждате началната сума по изплащането. Нашите бригади от специализирани работници разглобяват вашата къща и монтират новата. В указаната цена влиза абсолютно всичко. Няма никакви допълнителни плащания. Наистина, понякога купувачите искат да сменят местожителството си. В такъв случай винаги ни се удава да се договорим с тях за приемлива размяна на тяхната стара собственост за нова. Предполагам, че вие искате да си останете там. В долината. Много красиво място.
— Не съм сигурен — отбеляза Уикърс.
— Пропуснах нещо — продължи продавачът. — Нашите къщи нямат нужда от боядисване. Те са построени от материал, който никога не си променя цвета. Имаме голям асортимент от приятни нюанси.
— Извинете, че ви отнехме толкова време — прекъсна го Уикърс. — Ние не сме клиенти, а просто минувачи.
— Но вие имате собствена къща?
— Да, имам.
— Готови сме да я сменим с нова и да ви изплатим голяма сума…
— Вече чух това — възрази Уикърс, — но…
— Струва ми се — прекъсна го продавачът, — че при толкова изгодно предложение, вие трябва да ме уговаряте, а не аз вас…
— Имам си къща, която ми харесва. Откъде да знам дали ще се чувствам добре във вашата?
— Но, сър, — засегна се продавачът — аз вече ви обясних…
— Свикнал съм с моята къща. Свикнал съм и тя ми се отплаща със същото. Много съм привързан към нея.
— Джей Уикърс! — възкликна Ан. — Как пък свикна толкова само за три години! Като те слуша човек, може да си помисли, че става дума за родовия ти замък.
Уикърс продължи да се инати.
— Чувствам я, познавам я. В трапезарията скърца една дъска, понякога специално стъпвам на нея, за да чуя скърцането й. В лозата на терасата живеят два синигера, а в мазето се засели щурец. Търсих го, но не го намерих — той се оказа по-хитър от мен. А сега за нищо на света няма да го закачам — той стана част от къщата и…
— В нашите къщи никога няма да ви безпокоят щурци. Материалите, от които са направени, съдържат инсектициди. Никога няма да ви безпокоят комари, мравки, щурци и всяка друга твар.
— Но щурецът съвсем не ми пречи — възпротиви се Уикърс. — Точно това искам да ви обясня. Нещо повече, сигурен съм, че няма да мога да живея в къща, където не могат да се завъдят щурци. Мишките — това е нещо съвсем друго.
— Уверявам ви — заяви продавачът, — в нашите къщи няма мишки.
— Вкъщи също няма да има. Извиках специален човек и той ще ги унищожи.
— Искам да ви попитам още нещо — обърна се Ан към продавача. — Казахте за пералнята, хладилника…
— Разбира се.
— Но нищо не казахте за печката…
— Нима? — учуди се продавачът. — Как съм могъл да забравя! Разбира се, монтираме и печка.
9
Автобусът пристигна в Клифууд с настъпването на нощта. Уикърс си купи вестник и премина от другата страна на улицата, където се намираше единственото прилично заведение в града.
Поръча си вечеря и едва разгърнал вестника, чу пискливо гласче:
— О, мистър Уикърс!
Отмести вестника. Пред него стоеше Джейн, момиченцето, с което закуси тази сутрин.
— А, Джейн, добър вечер — поздрави той. — Какво правиш тук?
— Дойдохме с мама да купим сладолед — Джейн се покачи на стола и се разположи срещу него. — Къде бяхте целия ден, мистър Уикърс? Ходих у вас, но там имаше един човек, който не искаше да ме пусне. Каза, че слага отрова за мишки. Защо трови мишките, мистър Уикърс?
— Джейн — разнесе се над главите им.
Уикърс вдигна поглед. До него стоеше елегантна и жизнерадостна жена, която се усмихваше.
— Не ви ли пречи, мистър Уикърс?
— Не. Ни най-малко. Толкова е мила.
— Аз съм мисис Лесли — представи се жената. — Майката на Джейн. Отдавна сме съседи, но още не сме се запознали.
Тя седна на масата.
— Чела съм ваши книги — продължи тя. — Много ми харесват. Но не съм прочела всичко. Не ми стига времето.
— Благодаря, мисис Лесли, — каза Уикърс.
„Може би си мисли, че й благодаря, защото е благоволила да прочете някоя от книгите ми.“
