загърнат с пелерина човек, който гребеше по особен начин. Носът на лодката стърчеше високо над водата поради тежестта на човека и на прикрепения към кърмата извънбордов двигател.
Лодката бавно се приближи. В човека, който въртеше веслата, имаше нещо натрапчиво познато. Блейн знаеше, че някъде, някога бе срещал този човек; по някакъв начин съдбите им се бяха преплитали в миналото.
Той навлезе в плитчината, хвана носа на лодката и я издърпа на брега.
— Бог с теб — каза лодкарят. — Как си тази сутрин?
— Отец Фланагън! — възкликна Блейн.
Старият свещеник се усмихна. Усмивката му беше много човечна и почти слънчева.
— Много сте се отдалечил от дома — каза Блейн.
— Отивам там, където ме прати милостивият Господ.
Отецът протегна ръка и потупа седалката пред себе си.
— Защо не поседнеш за момент? Да ми прости Бог, но съм толкова изтощен и смазан…
Блейн издърпа лодката още по-навътре в пясъка и се качи в нея. Седна на мястото, което свещеникът му бе посочил и протегна ръка. Отец Фланагън я пое с двете си сгърчени от артрит, но много меки ръце.
— Радвам се да ви видя, отче.
— А аз — отвърна свещеникът — съм напълно объркан. Защото трябва да ти призная, че тръгнах след теб.
— Струва ми се — каза Блейн полуобъркан и полууплашен, — че човек с вашите убеждения може да си намери по-добро занимание.
Свещеникът пусна ръката на Блейн, като не забрави да я потупа леко, и каза:
— Но, сине мой, всъщност е точно обратното. За мен не би могло да има по-добро занимание от това да вървя по следите ти.
— Съжалявам, отче, но не ви разбирам. Отец Фланагън се наведе напред, като постави съсухрените си юмруци върху колената си.
— Важно е да разбереш. Моля те, слушай внимателно, не се ядосвай и ме остави да се изкажа.
— Добре.
— Може би си чувал, че Светата майка църквата е закостеняла и скована, че се придържа към стари обичаи и древни разбирания, че се променя твърде бавно, ако въобще се променя, че е сурова и догматична…
— Да, чувал съм такива неща — каза Блейн.
— Но това не е истина. Църквата е модерна и се променя. Ако е била срещу промените, опазил ни Бог, тя не би оцеляла с цялата си слава и величие. Тя не се влияе от ветровете на обществените отношения и може да устои на променящите се човешки нрави. Но тя се адаптира, макар и доста бавно. А това забавяне се дължи на факта, че църквата трябва да е убедена.
— Отче, да не искате да кажете, че…
— Да. Попитах те, ако си спомняш, дали си магьосник и ти намери въпроса за много смешен…
— Разбира се.
— Това беше основен въпрос, един твърде прост въпрос, опростен с целта да може да се отговори само с „да“ или „не“.
— Тогава ще отговоря отново. Не съм магьосник.
Старият свещеник въздъхна.
— Продължаваш — каза той — да ме затрудняваш да ти кажа това, което трябва.
— Продължете — каза Блейн. — Ще се въздържам.
— Църквата трябва да знае — продължи отецът — дали паракинетиката е истинска човешка способност или е магия. Някой ден, може би след много години, църквата трябва да създаде закон за нея. Трябва да заеме позиция, както го е правила и преди в историята за всички нравствени стойности през вековете. Не е тайна, че един комитет от теолози проучва проблема…
— А вие? — попита Блейн.
— Аз съм само един от многото, на които е възложена изследователска роля. Ние просто събираме доказателства, които с времето си ще бъдат обстойно разгледани от теолозите.
— И аз съм част от вашите доказателства?
Отец Фланагън кимна тържествено.
— Все пак не разбирам нещо — каза Блейн. — Защо вашата вяра въобще трябва да има съмнения? Вие си имате вашите чудеса, които са изцяло документирани. А какво, питам ви, са чудесата, ако не проява на ПК? Някъде във вселената човешките и божествените сили трябва да се слеят. Това може би е вашият мост.
— Наистина ли вярваш в това, синко?
— Не съм религи…
— Зная, че не си. Каза ми, че не си. Но отговори ми: вярваш ли в това?
— Мисля, че да.
— Не зная дали мога изцяло да се съглася с теб — заговори отец Фланагън. — Идеята ти създава и впечатление за ерес. Но не е нито едното, нито другото. Въпросът е, че у теб има нещо странно, което не съм откривал у никой друг.
— Аз съм наполовина извънземен — горчиво отговори Блейн. — Никой друг човек не е изпитвал това преди. Вие не разговаряте само с мен, но и с едно същество, което далеч не е човешко — едно същество, което живее на планета, отдалечена оттук на пет хиляди светлинни години. Това същество е живяло милион или повече години. И ще живее още толкова или дори повече. То изпраща ума си да посещава други планети и въпреки посещенията си е твърде самотно. За него времето не е никаква загадка. Съмнявам се, че за него въобще съществуват някакви тайни. И всичко, което то знае, го зная и аз. Мога да употребя това знание по-добре от него, стига да имам възможността да изровя всичко, да го подредя и да го сортирам по лавиците в ума си.
Свещеникът бавно си пое дъх:
— Мислех си, че е нещо подобно.
— Така че вършете си работата — каза Блейн. — Вадете светената вода. Поръсете ме с нея и аз ще се превърна в облаче от мръсен пушек.
— Грешиш — отвърна отец Фланагън. — Грешиш, ако мислиш, че това е моята цел. И отношението ми. В силата, която те е изпратила сред звездите, не е имало зло, следователно не може да има нещо повече от случайно зло в това, което си абсорбирал оттам.
Сгърчената ръка се протегна и сграбчи рамото на Блейн със сила, която човек можеше да се закълне, че свещеникът не притежава.
— Ти носиш велика сила и огромно познание — продължи отец Фланагън. — Ти си длъжен да ги използваш за прослава на Бога и за доброто на цялото човечество. Аз, един немощен глас, те натоварвам с това бреме и с тази отговорност. Не се случва често подобен товар да падне на плещите на един човек. Ти не бива да го губиш, синко. Не бива да го използваш неправилно. Нито можеш просто да го стовариш на земята. Той ти е даден — може би чрез намесата на някаква божествена сила, която никой от нас не може да разбере, за някаква цел, която никой от нас не знае. Подобни неща, убеден съм, не стават просто така, случайно.
— Ръката на Бога… — каза Блейн, но веднага съжали за изречените думи.
— Ръката на Бога — отвърна отец Фланагън — е сложена на сърцето ти.
— Не съм молил за това. Ако някой ме беше попитал, щях да отговоря „не“.
— Разкажи ми всичко — каза свещеникът. — От самото начало. Направи ми тази услуга.
— Само в замяна на една услуга от ваша страна.
— Каква?
— Казахте, че сте ме проследил. Как успяхте?
— О, благословен да си — каза отецът. — Мислех, че си се досетил. Разбираш ли, аз съм един от вас. Имам големи способности като преследвач.
