За известно време забрави за варовика и вкаменелостите. Лежеше спокойно върху твърдите утайки с надеждата, че спокойствието ще му донесе отговора. Отговорът дойде, но частичен, дразнещ и мъчителен със своята неопределеност. Бяха не една, а много планети, разхвърлени на огромни разстояния помежду си.
„Ако е така — помисли си той, — значи трябва да има някакъв смисъл. Иначе защо ще са многото планети и информацията за тях?“ Това беше нова и неканена мисъл — информация за планетите. За какво е нужна тази информация? С каква цел я събира? Не за себе си, разбира се, на него тази информация не му е нужна, той не може да я ползва. А може би всичко на всичко само събира, натрупва и излъчва тази информация?
Но ако не е за себе си, тогава за кого? Той изчака да се появи отговорът, паметта да получи своето, но разбра, че е стигнал границата.
Бавно се върна на склона.
Част от почвата около него се размърда и Наблюдателят осъзна, че това не е варовик, а живо същество с такъв цвят. Съществото се преместваше бързо. С плавни движения, като сянка, а когато спираше, се сливаше изцяло със средата.
Наблюдателят знаеше, че съществото го разглежда, изучава го и затова се насили да предположи какво то би могло да вижда. Може би Съществото подусещаше нещо, което притежава същото странно и неопределено качество, наречено живот, подусещаше присъствието на друга личност. „Може би някакво силово поле? — помисли си той. — Може ли да съм силово поле, или разум, лишен от крайници и заключен в силово поле?“
Той не мърдаше, за да може Съществото да го разгледа. То кръжеше наоколо плавно, изхвърляйки при всяко движение фонтанчета от пясък. То приближаваше.
Хвана се! Той държеше вцепененото Същество, сякаш го бе прихванал с многото си ръце. Той го изследваше, но не аналитично, просто искаше да разбере що е то. Протоплазма, добре защитена от радиацията, и може би (в това не беше сигурен) научила се да използва нейната енергия. По всяка вероятност организъм, който не може да съществува без радиация и който се нуждае от нея както другите се нуждаят от топлина, храна и кислород. Разумно същество, което притежава множество емоции; вероятно вид разум, още неспособен да изгради култура, но все пак достатъчно развит. След няколко милиона години вероятно ще може да сътвори цивилизация.
Пусна го. Все тъй плавно съществото се отдалечи. Изгуби го от поглед, но проследи преместването му по пясъчните фонтанчета.
Той имаше много работа. Трябваше да изучи профила на атмосферата, да анализира почвата и микроорганизмите в нея, да определи състава на течността в ручея, да огледа растителния свят, да извърши геологични проучвания, да изследва магнитното поле, радиацията… Но преди всичко да изучи планетата общо и да узнае районите, които биха могли да представляват икономически интерес.
Пак се появи нова дума — икономически. Напрегна паметта си и хипотетичния си разум, за да намери определението на тази дума.
Когато го намери, смисълът се появи ясно и недвусмислено — единственото ясно и недмусмислено нещо на тази планета.
„Търсене на суровини“ — помисли си той. Това е смисълът на пребиваването му на тази планета. Ясно е, че той по никакъв начин не би могъл да ползва суровини. Значи трябва да съществува още някой, който да ги ползва. И в същото време усети, че при мисълта за суровините го обля вълна от доволство.
„Защо е приятно да се търсят суровини“ — помисли си той. Каква полза ще има от тези скрити съкровища? Макар да не са много планетите, богати на суровини.
Спомни си: когато някога стана очевидно, че по-нататъшните изследвания са безмислени, него се опитаха да го отзоват от някаква планета. Той се съпротивляваше, не се подчини на заповедите. Според елементарните норми на собствената му етика всяка работа трябва да бъде свършена докрай. Щом е започната, не може да я остави незавършена. Упоритата преданост на всяко започнато дело беше основна черта на характера му.
Или така, или никак. Или съществува, или не. Или работи, или не. Така е устроен — интересува го всеки проблем и не го изоставя, докато не бъде решен изцяло. Те се примириха с това, те вече го знаеха.
„Те?“ — попита сам себе си и смътно си спомни другите същества. Онези, какъвто е бил той самият. Те го обучиха, направиха от него това, което е, експлоатираха го точно както постъпват с новооткритите планети. Но той не възразяваше — това беше неговият живот, единственият, който има. Или такъв живот, или никакъв друг. Опита се да си спомни подробности, но нещо му пречеше. Никога не можеше да получи пълна представа за планетите — само откъслечни данни. Някой прави голяма грешка, натрупаният опит би могъл да му помага при всяка нова планета. Но другите очевидно не смятаха така и се опитваха (е, не съвсем сполучливо) да изтриват спомените му за миналото преди всяка експедиция. Те казваха, че за свежест на възприятията, за гаранции срещу възможни грешки и за избягване на недоразумения всеки път трябва да се изпраща напълно обновен разум.
Какво да се прави — такъв е животът и затова в пълна безопасност беше виждал много планети. Нищо не можеше да го докосне — нито бивни, нито нокти, нито отрова, нито гравитация и радиация; нищо не можеше да му навреди, просто защото нямаше на какво да се навреди. Той вървеше — не, не вървеше, той се преместваше — през целия ад на Вселената с пълно базразличие към нея.
Над хоризонта се вдигаше второ слънце, огромна керемидово червена звезда, докато първото залязваше на запад. „К2 — реши той, — трийсет пъти по-голяма от Слънцето, температура не повече от 4000 градуса. Двойна система, но може да има още и други, които не съм виждал.“
Още нещо трябваше веднага да изучи. Досега не беше обръщал внимание, но го дразнеше някакво несъответствие в ландшафта: кратерът стоеше някак неестествено. Не му е тук мястото. Прилича на кратер, но не може да има вулканичен произход, защото е насред пясъчна равнина. Няма следи от изригвания, няма застинали потоци от лава. Не може да е резултат от падането на метеорит.
Започна внимателно да се премества към кратера. Наоколо бе все същата червеникава почва. Спря да отдъхне (ако това е думата) на самия ръб на кратера, надникна в него и застина в пълно недоумение. Кратерът беше запълнен с вещество, което образуваше нещо като вдлъбнато огледало.
И тогава на повърхността му се появи образ. Наблюдателят се вцепени (ако това може да се каже за него).
Две същества — голямо и малко — стояха на някаква кариера край железопътно трасе, пред тях имаше грамада от варовик. Малкото същество ровичкаше в трошляка с някакъв инструмент, който държеше в ръка. Ръката отиваше към рамо и се съединяваше с туловище, което имаше глава с очи.
„Това съм аз — помисли си той. — Аз съм, но на младини.“
Почувства да го обзема слабост, всичко се размъти като в мъгла, а картината сякаш го придърпваше към себе си, за да го слее със собствения му образ. Мигом се отвориха шлюзовете на паметта и от тях рукнаха древни забранени сведения за миналите времена и за неговия род. Той се съпротивляваше, искаше да ги прогони далеч, но те не искаха да си отиват. Сякаш някой го бе сграбчил и му нашепваше думи, които той не иска да чуе.
Хора, баща и син, железопътно трасе, Земя, намерени останки от Трилобит. В него, в това интелектуално силово поле, което досега му беше убежище и гарантираше покой, в този продукт на еволюцията или на технологията безмилостно нахлу миналото.
Татко има старо протрито на ръкавите сако и черен панталон с издути колена. Пуши почти обгоряла лула с обгризан мундщук и с интерес наблюдава как детето откопава камъка, запазил следите на древното животно.
После образът примигна и се стопи, а Наблюдателят приседна (?) на ръба на кратера, край мъртвото огледало, което вече отразяваше само двете слънца.
„Сега вече знам“ — помисли си той. Знаеше не това, което е станал, а това, което е бил: същество, което се премества на два крака, има тяло, две ръце, глава, очи и уста, които се захласват от възторг при вида на древни останки. Същество, което крачи гордо и уверено.
Как би могъл да се развие от такова слабо и безпомощно същество?
„Може би чрез смъртта?“ — помисли си той и мисълта за смъртта се оказа толкова изненадваща, че го смая. Смъртта означава край, но край няма и никога няма да има; нещото — интелект, заключен в силово
