екипажът на транспортния кораб е приел този сигнал, спуснал се е на помощ, променил е курса си и е изчезнал безследно.
Грег се облегна назад в креслото. Всичко, чуто досега, намирисваше на някаква много опасна авантюра. Той изобщо не очакваше такъв развой на събитията.
— На кого ли е потрябвало да поставя този капан? — наруши настъпилото мълчание Майлс. — Ако всичко е така, както разказвате, нещата са много сериозни.
— Точно така — потвърди Карпентър. — И именно затова не поправихме официална версия за нещастния случай — да не подплашим истинските виновници.
— И кои са те? Имате ли някакви предположения? — попита Грег.
— За съжаление… само априорни подозрения и несигурни версии. Нямаме никакви други данни, освен засечения от астрофизиците сигнал SOS. Ето защо сред заподозрените са всички, на които е необходим свръхмощен енергиен източник. А те са предостатъчно и вие сами можете да ги изброите.
— Да — съгласи се Майлс и потърка брадата си, — тук спадат и независимите консорциуми за разработване на полезни изкопаеми на десетки планети, и компаниите за далечни превози на товари, и кой ли още не, та чак и радикалните политически групировки. Ако се придържаме към принципа „кой има полза от това“, няма да стигнем далеч.
— И какво намерение има четвърти отдел на щаба? — направо попита Грег. Той усещаше, че в тази операция ще му бъде отредена важна роля.
— След като бяха разработени безуспешно няколко възможности за залавяне на инсцениралите катастрофата, стигнахме до извода, че единственият начин да засечем злосторниците е вариантът „примамка“.
Сякаш за да чува по-добре, Грег се наклони рязко напред и разля чашата си върху комбинезона. Карпентър светкавично погледна пилота, който отръскваше водата от панталона си, и се усмихна:
— Навярно вече се досетихте за какво ще стане дума… И тъй, обстоятелствата и условията за успех на нашия вариант са следните. Някой иска да получи новия свръхмощен енергоносител. За какво му е — за решаване на някакви технологически проблеми или за създаване на нов тип оръжие, сега не е толкова важно за нас. Този някой се е опитал да се добере до „Крокус“, завземайки кораба, но случайно енергоносителят не се е оказал на борда му. Престъпление е извършено, но целта не е постигната. Последиците само са, че Би Джей 86 официално е обявен за безследно изчезнал и виновен за всичко е нещастният случай. Значи, престъпниците нямат причини за безпокойство. От друга страна, те не са постигнали целта си. Логиката подсказва, че отново ще се опитат да завладеят партидата „Крокус“, още повече че е получено допълнително количество от него. Нашата служба смята, че имаме най-голяма възможност да разкрием престъплението, ако изпратим кораб-примамка. След като се озове в ситуацията, довела Би Джей 86 до гибел, екипажът му трябва да влезе в контакт със злосторниците и според обстановката или да ги неутрализира, или поне да ги идентифицира… Разбирате ли?
— Напълно — отвърна Грег, а Майлс го подкрепи с енергично кимване.
Карпентър доволно помръдна брадичката си и продължи:
— И тъй, технолозите от обект РХ—12 най-сетне окончателно стабилизираха енергоносителя, за да издържи далечния полет, и „Крокус“ трябва да бъде натоварен на един от следващите транспортни кораби. Заинтересованите сигурно го знаят и едва ли нещо ще ги изплаши. Между другото пристигането ми тук не предизвиква подозрения — във всички документи съм записан като обикновен специалист по безопасността на стартовите комплекси на междинните транспортни площадки и извършвам редовната проверка. За истинската ми цел знаят само началникът на станцията и вие двамата. Имаме следния план, в който Грег Милър ще трябва да играе главната роля, а Джон Майлс — ролята на координатор на всички действия. Няколко дни по-късно тук пристига обикновен рейсов кораб. След почивка от четири дни ще замине обратно с „Крокус“ на борда си. Корабът вече е оборудван с всичко необходимо за изпълняване на специална дейност на станцията около Сатурн. Ще го докара наш екипаж и според регламента ще остане тук да си почива. А вие, Милър — ако, разбира се, се съгласите, — ще тръгнете с него обратно. По пътя ще приемете сигнала за бедствие и ще промените курса си, ще се постараете да заловите кораба-примамка, използвайки специалното си оборудване, и да го докарате на нашата база. Ето това е нашия прост и ясен план. — Карпентър замълча за миг и следейки израза на слушателите си, запита: — Е, какво, съгласни ли сте да участвате?
Грег гледаше хладното и същевременно енергично лице на Карпентър, резките му отсечени движения и усилено мислеше: какво да отговори? От една страна, всичко изглеждаше ясно — загадката на изчезналия екипаж, професионалният му дълг и уставът за далечни космически съобщения го задължаваха да се съгласи, без да се колебае. Но, от друга страна, да се впусне презглава в такова рисковано пътешествие… Защото абсолютно неизвестно е какво го очаква в Космоса при този кораб-примамка. Много трудно е човек да си представи по какъв начин пиратите ще се опитат да заловят неговия кораб. Капитан Милър имаше голям опит в далечния Космос и веднага прецени, че рискът е твърде реален, а шансовете за благополучен изход — достатъчно мъгляви.
Грег силно потърка гърба на носа си и погледна представителя на центъра право в очите:
— Не мога да отговоря незабавно на подобно предложение. Трябва да преценя много добре всичко. Освен това налага се да се посъветвам и с втория пилот — той също ще се напъха в тази работа и да решавам вместо него…
— Че работата е извънредно сериозна, нещо повече, много опасна и всичко трябва предварително да се обмисли, няма спор. Но е излишно да уведомявате втория пилот. Както вие решите, така и ще бъде. Ако сте съгласен, ще го информирате чак в открития Космос. Като командир вие вземате решението, а членовете на екипажа само изпълняват заповедите ви. Няма нужда да запознавате повече хора с факта, че се подготвя операция. Всеки допълнителен човек значително намалява шансовете за спазване на най-строга секретност. Така че вие самичък трябва да решите — гласът на Карпентър стана малко по-мек, той седна близо до Грег на крайчеца на масата, сложи ръка върху рамото му и добави: — Помислете си до утре и в осем сутринта ще ми съобщите решението си. Става ли?
Грег се съгласи и се надигна.
— Мога ли да тръгвам?
— Да, разбира се. Но имайте предвид, че трябва бързо да вземете решение, нямаме много време.
— Сутринта ще съм направил избора си. Къде да ви намеря?
— Кажете го на Майлс, а той ще ми предаде.
Грег кратко се сбогува и излезе от кабинета, а двамата началници продължиха да обсъждат многобройните детайли на бъдещата операция.
Втора глава
Ехото отрази във високия таван на залата удара на ракетата и топката се стрелна като мълния във въздуха. Грег не успя да реагира и съперникът му спечели две точки. „Дявол да го вземе“ — изруга наум той. Губеше вече трети сет поред. В главата му през цялото време се въртеше сутрешният разговор и Грег не успяваше да се съсредоточи върху играта. Той с досада замахна с ракетата, отиде до мрежата и протегна ръка на партньора си:
— Извинявай, Иржи, нещо не ми върви, най-добре е да отида да си почина. За днес ми стига.
Иржи с разбиране потупа Грег по рамото и започна да тупка с топката по стената. Обикновено Грег играеше тенис с втория си пилот Станислав. Но за повече от четири години съвместна работа твърде добре се бяха опознали и той веднага би усетил рязката смяна в настроението на приятеля си. А на Грег не му се искаше Стас да подуши, че нещо не е наред. Затова покани да му партнира едно почти непознато момче от екипажа, който бе оставен тук на почивка.
Грег мина през съблекалнята и влезе в банята. Дълго стоя под силните водни струи, като редуваше ту топла, ту почти ледена вода. След малко по тялото му се разля приятна бодрост. Още няколко минути и той вече седеше в празното кафене на спортния комплекс, чакаше автомата да му подаде чай с биотонизатори. Релето щракна и на подноса се появиха чашка, от която се разнасяше приятен аромат на изсушени билки, и чинийка с две сладки. Миризмата му навя спомени за Земята, която Грег беше напуснал още през студентските си години. Неочаквано пред очите му изплува картината на планинските пасища в
