— Изненадва ли ви това?… По дяволите!… Но къде са чичо ви и Бек?
С четири скока каубоят премина през храста. Мечетата се разбягаха Той стигна до мечката но не видя никога
— Нима вече са се отдалечили? — се запита.
— Сигурно са чули гърмежите ни, Бени.
— Без съмнение, но не ги виждам.
— Странно!…
— Необяснима загадка Армандо.
— Да не е бил някой ловец?…
— Не би изоставил плячката си.
— Имате право.
— Да се опитаме да дадем сигнал.
— Да ще опитаме. Сигнал за тревога в прерията са три последователни изстрела дадени на равни интервали от време — Каубоят вдигна пушката си и стреля един път. Почака половин минута като внимателно се ослушваше после стреля втори път, а малко по-късно още веднъж. Не бяха минали и пет минути, когато в далечината откъм основата на възвишението, се чуха три изстрела един след друг.
— Това е Бек — каза Бени и лицето му се успокои.
— Далеч ли са?…
— Поне на миля.
— Значи не те са убили мечката.
— Ако бяха те щяха да са наблизо.
— Къде ли е избягал този ловец?
— Не знам, но имам подозрения.
— Какви?
— Може и да е мания, но се страхувам, че някой ни следи.
— Кой?
— Почакайте.
Бени приближи до мечката и внимателно я огледа. Горкото животно бе получило нова рана близо до муцуната. Вероятно куршумът бе проникнал в черепа и засегнал мозъка. Бени грижливо огледа раната, после започна да оглежда тревата наоколо, като постепенно разширяваше кръга. С победоносен вик извести на Армандо, че бе намерил това, което търсеше.
— Вижте тази гилза — каза каубоят.
— Вече употребена?
— Да от уинчестър.
— Какво е заключението ви?
— Ловецът трябва да е индианец, защото белите използуват друго оръжие, когато стрелят по големите прерийни животни. Младежо, да си отваряме добре очите: може да се лъжа, но инстинктът ми подсказва, че Шарената опашка не е бил разкъсан от прерийните вълци и е по следите ни.
— Все още?…
— Да вървим, Армандо. Нямам търпение да намерим другарите си.
XIV
ШАРЕНАТА ОПАШКА ОТНОВО СЕ ПОЯВЯВА
Половин час по-късно по средата на пътя Бени и Армандо срещнаха Бек и Фалконе. Чули изстрелите, те се бяха запътили нагоре през гората в посока на звука. Обезпокоени от дългото отсъствие на ловците стояли будни почти цяла нощ а след това тръгнали да ги търсят. Но друг изстрел от върха на един хълм ги бе подвел в грешна посока. Ако подозренията на Бени бяха основателни, то вероятно бе стреляно от неизвестния ловец, убил по-късно и мечката т.е Шарената опашка. Вероятно този изстрел бе имал за цел да попречи на мексиканеца и механика да се притекат на помощ на обсадените и да ги отклони от верния път. Притеснени от близостта на този опасен противник, златотърсачите решиха веднага да тръгнат и да се отправят към веригата на Скалистите планини, сигурни, че Шарената опашка няма да ги последва чак дотам. Искаше им се да останат няколко дни, за да одерат двете мечки и да изсушат крехкото им месо, но страхът от неприятна изненада ги накара да побързат с отпътуването и да навлязат в териториите на Плоските глави. В десет сутринта след хубавата закуска с месо от тетраони, умело приготвени от стария ловец, се качиха на конете и поеха на запад, за да стигнат до първите разклонения на гигантската верига на Скалистите планини. След като преминаха няколко възвишения, местността отново стана равнинна, с малки хълмчета. Поляните се редуваха с малки горички от бреза, ела, червен и черен ясен, населени от множество дребни горски птици, които кръжаха над равнините. Големи потоци, притоци на Мирната река пресичаха терена и проблясваха като безкрайни сребърни ленти, простиращи се на юг. Вероятно бяха пълни с риба: големи бели пъстърви, които стигаха до тридесет и повече либри, извънредно вкусна планинска пъстърва, щуки, шарани и още най-различни видове. Всички те осигуряваха изобилна храна на индианските племена, които скитат из тези обширни и малко заселени територии, граничещи на изток с езера, а на запад с величествената верига на Скалистите планини.
Като пришпориха мустангите, четиримата мъже, следвани от останалите два коня, натоварени с инструментите, прекосиха хълмиста равнина и стигнаха в края на една горичка с големи дървета, кората на които имаше хубав червеникав цвят. Бени слезе от коня, даде знак на другарите си да го последват и навлезе в гората, следван от Армандо и Фалконе. Бек се зае да запали огън и да издигне палатката, тъй като решиха да останат до следващия ден.
— Тук ли се намира сладкият извор? — попита Армандо.
— Да — казаха механикът и Бени през смях.
— И къде е?
— Скрит е в стъблата на тези дървета.
— Шегувате ли се?
— Ни най-малко, попитайте чичо си.
— Бени казва истината — потвърди той.
— O!… Би било интересно!
— Почакайте да направя няколко съда, а след това ще ви дам да опитате сладката вода.
— Къде ще намерите съдове?
— Тук индианците намират всичко необходимо за събирането на сок. Ето едно дърво, точно каквото ни трябва.
Каубоят се приближи до една висока и дебела бреза взе ножа и отдели няколко широки ленти здрава, но гъвкава кора Много бързо направи нещо като фуния, която спокойно можеше да побере четири галона течност.
— Вижте колко е лесно — каза той, като продължи да изрязва още ленти от кората — От тази бреза индианците правят леки канута, които превозват четири-пет души, и с тях дръзват да прекосяват дори бързеите на големите реки. Аз ще се задоволя да направя три-четири съда и няколко тръбички, които да използувам като канелки.
— С каква цел?
— О!… Ама че любопитко!… Сега ще научите.
Като направи четири фунии и препъна няколко кори в конусовидна форма той се приближи до едно голямо дърво с червеникава кора и с ножа си направи дълбок прорез. Пъхна в него канелка, подложи един от съдовете и продължи странната си операция върху други три.
— Сезонът е много подходящ — каза той, след като свърши.
— Точно през пролетта индианците събират захарта. Колкото по-топли са дните, толкова повече е и сокът, защото топлината увеличава отделянето му. Погледнете, Армандо!…
Младежът се доближи любопитно до дървото и видя, че по канелката, която каубоят бе прикачил, течеше струя течност, която доста бързо се събираше в поставения отдолу съд. Бени потопи своята кожена чаша напълни я със сок, подаде я на Армандо и му каза:
— Пийте до насита. Преди да дойде утрешният ден, това дърво ще ни даде около три галона сок.
