промълви:
— Вие ли сте ловецът, когото видях да минава преди няколко дни?
Гласът й беше сладък, мелодичен, но толкова тъжен, че офицерът се изненада.
— Познавате ли ме? — попита той.
— Да, поручик! — отговори девойката.
— Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
Девойката направи знак, който поручикът не разбра, после му посочи гората.
— Сама ли сте? — попита офицерът.
— Сама, но всеки момент може да се появи някой. Ако ви е мил животът, бягайте, господине.
— Един английски офицер няма страх от афридите — отговори Жам Дави. — Още повече, че никой не би посмял да ме пипне.
— Мурдак е страшен.
— Мурдак! — извика поручикът. — Той е моят домакин! Каква чаша ми е дал да изпия този хитрец? Колко съм лековерен. Предупредиха ме, но аз не повярвах. Възможна ли е такава подлост?
— Заминете — добави девойката. — Може да пристигнат всяка минута.
— Кои?
— Тези, които са определени да ме пазят. А след това да ме убият.
— Вас? Да ви убият? Коя сте вие?
— Една Мериах. Бягайте!
И тя направи на поручика нов, по-заповеднически знак и изчезна.
Жам Дави не беше малодушен, но не желаеше да се излага на опасност. Разбрал, че е застрашен, той възседна коня си, нарами пушката и пое пътя за селото, твърдо решен да разгадае тайната.
— Мериах! — повтаряше офицерът. — Какво може да бъде това? Защо задържат тази девойка като вещица или като опасна магьосница? Ще успея да разбуля тайната и не ще позволя да я убият.
Когато стигна жилището на главатаря, той намери Мурдак седнал в градината. Изглежда, Мурдак очакваше завръщането на поручика, въпреки че наближаваше да съмне.
— Откъде идвате? — запита го той, като го гледаше накриво.
— Не ми се спеше — отговори поручикът. — Отидох в гората да се разходя.
— Да, нощта беше хубава — каза Мурдак с иронична усмивка. — Забравих да ви предупредя, че е опасно да ходите сам в планината, където пантерите още не са изчезнали.
— Не се страхувам от дивите зверове — отговори Жам Дави, преструвайки се, че не разбира иронията на главатаря. — Но искам да ви попитам нещо.
— Питайте.
— Какво ще рече това Мериах?
Главатарят изтръпна, втренчи очи, от които искреше огън, и добави, като повдигна рамене:
— Мога ли да знам? Мериах! Не съм чувал никога това име. Лека нощ, господин поручик.
И той влезе в къщата, без да се обърне. Жам Дави се оттегли в стаята си, но не можа да затвори очи.
Мериах! Тази дума кой знае защо набиваше в главата му необясним смут и мисълта му постоянно бягаше към девойката, която афридите така ревностно пазеха затворена в крепостта.
На другия ден Жам Дави запита няколко планинци за това, обеща им подаръци, после ги и заплаши, но отговор не получи.
Щом чуеха да се произнася думата Мериах, лицата на афридите ставаха мрачни, те гледаха офицера с недоверие, вдигаха рамене и отговаряха:
— Не разбираме какво значи тази дума.
Поручикът започна да губи търпение. Неговото предназначение бе да бди над планинците, но не и да се занимава с частни работи. И затова не можеше да настоява тайнствената девойка да бъде освободена.
Разбра, обаче, че го следят и местните хора започват да го отбягват. И не се реши повече да ходи сам в планините. Предчувствуваше, че животът му е в опасност, но не смяташе, че е дошъл моментът да го жертвува за тази непозната девойка.
Бяха минали няколко месеца. Сушата настъпи към планините, изсушавайки ливадите и потоците. Имаше опасност от появата на диви зверове. Една сутрин той дочу разговор, който му помогна да си обясни донейде тайната на девойката.
След като преследва дълго двойка планински антилопи, Дави полегна уморен на сянка под едно грамадно дърво да си почине. В това време двама планинци излязоха от гъсталака и спряха за малко, без да подозират за неговото присъствие.
— Наближи моментът да се убие звездата на афридите — каза единият. — Какво чака Мурдак? Ще чака ли сушата да умори съвсем нашите животни? Не заплатихме ли скъпо нейната кръв?
— Страхува се от англичанина — отговори другият. — Човешките жертви са забранени.
Мурдак още не желае да къса с англичаните. След три дни Мериах ще бъде принесена в жертва и сушата ще престане. Всички са предупредени и ще носят месо в планините.
— А англичанинът?
— Ще го прати на лов. Когато се върне, жертвоприношението ще е свършило. Той няма да разбере нищо.
След това двамата продължиха пътя си, като се смееха от сърце.
Този разговор бе откритие за Жам Дави.
И друг път бе слушал да се говори за страшни човешки жертвоприношения, вършени от афридските планинци, но той не вярваше в тях.
Според този жесток обичай, роден кой знае от какъв странен фанатизъм, принасяха в жертва най- хубавата девойка, за да бъде земята по-плодородна.
За тази цел племената събираха пари, пращаха специални хора по разните страни да откупят жертвата.
Щом намереха търсената девойка, затваряха я в някой индуски храм или в някоя крепост и я гледаха най-грижливо като лице, определено за Брахма — най-могъщия бог на индусите.
Връхлетеше ли суша или друга беда по нивите, застрашени ли бяха реколтите, принасяха в жертва нещастната пленница, като напояваха земята с кръвта й. След това разсичаха тялото й на парчета и всеки земеделец заравяше по едно парче в нивата си, убеден, че с този дар ще отклони злото и ще дочака добра реколта.
Жам Дави се убеди, че хубавата девойка в крепостта е определена за Брахма и се закле в себе си, че не ще позволи да бъде зверски разкъсана от тези кръвожадни и невежи планинци. Трите дни бяха достатъчни, за да събере английските войници, разположени в равнините около Африд.
По задължение поручикът пращаше на всеки осем дни донесения на своя генерал. Сега веднага написа писмо, с което предупреждаваше началника си за намеренията на афридите и искаше неговата помощ.
След това зачака спокойно. Преструваше се на безразличен пред Мурдак, който пък беше особено внимателен и му говореше само за лов.
В навечерието на жертвоприношението, след обичайната вечеря, Мурдак каза на младия офицер:
— Имам да ви съобщя нещо важно.
— Какво? — запита Жам Дави с любопитство.
— Забелязана е една тигрица в горите на Дургар, дори е разкъсала няколко овце и един беден овчар. Вие, който сте отличен ловец, трябва да отидете и да убиете този звяр.
— Приемам с удоволствие предложението ви — отговори Дави.
— Дадох заповед на двама от моите планинци да ви придружават. Утре призори ще бъдат тук.
— Познавам тези гори — каза поручикът — и предпочитам да отида сам. Един човек по-лесно може да успее срещу този звяр.
— Както искате — каза Мурдак. — Кога ще заминете?
— Събудете ме в три заранта.
Тази нощ Жам Дави не можа да заспи. Беше странно неспокоен. Вече два дни, откак писа на генерала, но за негова изненада не получи никакъв отговор. Дори и куриерът не беше се върнал.
А утре нещастната девойка, звездата на Африд, щеше да бъде принесена в жертва и нейният труп —
