насечен на парчета.
Съмнението, че афридите, предупредени по някакъв начин, са изненадали куриера и са отворили писмото, не му даваше мира.
В три часа беше на крак. Яхна най-добрия си кон, нарами пушката и напусна селцето, преструвайки се, че потегля към гората, посочена му от Мурдак. Но когато селцето се изгуби от погледа му, той пусна коня си и го обърна към полето.
Беше решен на всичко, дори за неравна борба срещу планинците, в случай че не пристигне чаканата помощ.
Дави пожела да разбере дали англичаните са напуснали своите биваци. Това лесно можеше да се провери, тъй като високите планини господствуваха над широките равнини на Индия. Вече бе излязъл от гората и изкачваше една височина, когато дочу викове.
Обърна се и забеляза колона кавалеристи, които галопираха към планините.
— Девойката е спасена! — извика той, като обърна коня си и препусна към селото. Трябваше да забави жертвоприношението на нещастната девица. Разчиташе на своята смелост и на смущението, което щеше да настъпи сред планинците, когато се появеше внезапно.
В селото завари огромна тълпа, събрана на площада. От близките племена се бяха притекли всички планинци, за да получат месо от жертвата.
В това време от близката гора се показа върволица от хора, които танцуваха, викаха и свиреха на тамбура. В средата, придържана от двама свещеници, пристъпваше нещастната девойка, определена за жертва. Замаяна от шума и упоена от дадените й питиета, примесени с опиум, тя вървеше смирено, без да прояви ни най-малка съпротива. Беше хубава, белокожа и напълно отговаряше на даденото й от планинците име — звездата на афридите. Имаше дълги и черни коси, които падаха върху раменете й. Облечена бе с бяла копринена рокля, украсена със златни нашивки.
Тълпата се раздели и сторри път на свещениците, които водеха нещастната девойка към един кол, забит пред дълбока яма.
Според обичая девойката трябваше да бъде заклана, а след това бутната в ямата, за да изтече всичката й кръв.
Спускайки се по наклона, който водеше към селото, Жам Дави видя всичко. Пришпори яростно коня си, който полетя като стрела през тълпата, без да обръща внимание кого гази, и когато стигна до кола, скочи на земята и насочи пушката си към двамата свещеници.
— В името на Негово Величество Краля на Англия и император на Индия ви приканвам да ми предадете тази девойка.
Смаяна от дързостта на поручика, тълпата онемя. След това над площада се разнесе ужасен вик:
— Убийте поручика! Ще имаме още един Мериах!
В миг от всички страни към Дави се насочиха дулата на пушки. И може би поручикът щеше да бъде също варварски набоден на кола заедно с девойката, която искаше да спаси, ако съвсем ненадейно не се бе разнесъл тръбен звук.
Беше английската кавалерия, която пристигаше с извадени саби.
Планинците се разбягаха на всички страни въпреки виковете на Мурдак. На площада останаха само поручикът и девойката.
Когато кавалерията пристигна, планинците вече се бяха укрили из горите.
— Мистър Дави — каза командирът на колоната, — доволен съм, че пристигнах навреме. Качвайте се бързо на коня си, вземете девойката при себе си и да бягаме.
Командирът имаше право. Афридите скоро се опомниха и се върнаха за отмъщение.
В това време колоната се спущаше към равнината, съпровождана от чести изстрели.
Спасената по чудо от смъртта Мериах сега се нарича мисис Дави. А Жам Дави е най-щастливият съпруг в Индия.
Информация за текста
Emilio Salgari
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24 юни 2007
Книжното тяло предостави Венцислав Пейчев.
Публикация:
ЕМИЛИО САЛГАРИ
РАЗКАЗИ, второ издание
Превод Ев. Фурнаджиев, Ж. Маринов, Т. Чилев
Поредица романи и повести — Издателска къща „Лакрима“ София, 1991
Редактор — В. Антонова
Худ. оформление — П. Мутафчиев
Худ. редактор — М. Узунов
с/о Jusautor, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3100]
Последна редакция: 2007-07-06 07:42:32
