Томсен, Янсен и Оскар използваха това проясняване, за да посетят ваке, а моряците се заловиха да се запасят с птиче месо.
На обяд видяха, че леденият блок се е отдалечил от Шпицберген на седемнадесет мили.
— Много добро слизане — забеляза Томсен. — Ако продължава все така, след няколко месеца ще се озовем на двеста-триста мили от бреговете на Норвегия. Да се надяваме, че най-после ваке ще започне да се разтопява.
— Освен ако не срещне големи блокове при Острова на мечките — забеляза Оскар.
— Мисля, че ще минем доста далече от този остров, професоре.
— Смятате ли, че ваке няма да бъде спряно?
— Така ми се струва. Широко е и ще може да си отвори път и през най-големите ледени прегради.
— И аз така мисля — допълни Янсен. — Нашето ваке е с доста внушителна маса, навсякъде ще може да си отвори път. Има само една опасност: да смени пътя си и да се спре при Острова на мечките.
— О, ако можехме да опънем платна и да ускорим хода му! — извика Оскар.
— Идеята е добра, професоре — засмя се Томсен. — Но за нещастие ще са необходими хиляди квадратни метра платна и стотици мачти, а ние нямаме нито едното, нито другото. Елате още веднъж да прегледаме леда, господа!
Дълго разглеждаха леда, но и този път трябваше да се простят с надеждата да открият някоя пукнатина.
Когато се върнаха на кораба, пред очите им се представи едно зрелище, което не е никак рядко в пустините, но затова пък около полюса не се среща много често. Това беше великолепен мираж, резултат от отражението на лъчите.
„Торпа“, която се намираше по средата на басейна, бе отразена върху ледовете, които плаваха срещу ледения блок, и поради странната оптическа измама беше с три мачти, а не с две и с разпънати платна.
Отначало се появи само един кораб, после два, три, четири, много, но изглеждаха толкова призрачни, като че ли плаваха в сребриста мъгла.
Видението трая четвърт час, после изведнъж изчезна, както се бе появило, защото слънцето бе скрито зад един облак.
На следния ден времето се промени. Вместо очакваното слънце падна отново гъста мъгла и полярният вятър задуха с все сила. Към четири часа следобед басейнът за четвърти път се заледи и моряците се измориха доста, докато се преборят да запазят една малка ивица незалепена вода около кораба.
През нощта леденият блок за първи път почувства натиска на ледовете и всички усетиха този трус.
На 15 октомври, също през нощта, той отново се почувства. Но не представляваше опасност за „Торпа“. Корабът едва се повдигна от гредите.
Едната стена на склада се разпукна, но студът скоро я спои.
Вечерта на 16 октомври небето се изчисти от мъглата и затворниците можаха да наблюдават от ледения блок едно много красиво северно сияние, първото за тази зима.
Изведнъж северният хоризонт, който дотогава беше съвсем тъмен, се освети от някаква силна светлина, идваща на дълги ивици, които постепенно образуваха сияеща корона. След това от центъра на короната заискриха разноцветни светлини, които трептяха по всички посоки. Това бяха златисти лъчи, снопове от синя светлина, червени пламъци. Цялото небе се разгоря в огромен пожар. Като че ли целият полюс гореше и изпращаше пламъците си високо-високо.
Айсбергите бяха превърнати в искрящи рубини, плаващи в кървавочервеното море, докато върховете на планините на Шпицберген, които все още се забелязваха, се багреха ту в синьо, ту в червено, ту в жълто.
Този феномен трая два часа, после пламъците започнаха да бледнеят и не след дълго непрогледна тъмнина обгърна и морето, и ледовете.
На 17 октомври планините на Шпицберген изчезнаха от хоризонта.
Леденият блок, който продължаваше да се движи на югоизток, се намираше на около четиридесет мили от Южния нос и продължаваше своето слизане, като се движеше между дванадесет и тринадесет градуса по меридиана.
Скоростта на движението се колебаеше дотогава между 26 и 30 мили на денонощие. „Торпа“ напредваше бавно поради натрупването на ледовете, които се придвижваха от източните брегове на Гренландия.
Големите сблъсквания с тях разтърсваха кораба и се отразяваха в басейна. Сега леденият блок се блъскаше в айсберги, които имаха обиколка около петстотин, осемстотин, дори хиляда метра. Понякога се образуваха големи пукнатини, които студът бързаше да запълни.
Томсен, Оскар и Янсен всеки ден обикаляха бреговете на ваке, като се надяваха, че ще се отвори някъде достатъчно широка пукнатина. Но за съжаление тези разходки се оказваха винаги безрезултатни.
Централната маса на ледения блок не се поддаваше на натиска на ледовете и оставаше цяла.
Екипажът обаче не страдаше от този продължителен арест и не бездействаше.
Всеки ден се сформираха групи ловци, които се връщаха с богат улов от разнообразни пернати обитатели на Северния полюс, но за съжаление липсваше едрият улов.
Когато времето не позволяваше да се излиза, събираха се в общата зала, играеха забавни моряшки игри, свиреха, пееха, веселяха се и нехаеха, че навън стене виелицата, че ледовете са сковали кораба, че тъмнината е непрогледна и денем, и нощем.
На Шпицберген бе почнала дългата полярна нощ.
Най-сетне ловците успяха да убият едно огромно земноводно животно. Изненадаха един морж, когато бе излязъл и се приличаше на слабото слънце.
Животното не успя да се скрие в морето и бе убито с четири куршума.
То беше толкова тежко, че се наложи да го теглят дванадесет моряци. Наред с него на ловците се удаде възможността да убият толкова много птици, че три дни подред ядоха само птиче месо.
Глава XI
СБЛЪСКВАНЕТО НА ВАКЕ
На 21 октомври ваке, което продължаваше своя път към югоизток, се намираще само на четиридесет мили от Острова на мечките. От най-високия айсберг Томсен видя с далекогледа си заснежените върхове на планините.
Ако течението не променеше посоката си или ако някоя буря не изместеше ваке от следвания досега път, „Торпа“ трябваше да мине на юг от острова само на няколко мили.
Но беше и възможно „Торпа“ да промени пътя си, защото пред острова се виждаха многото струпани айсберги и ледени блокове.
— Кой знае — каза Томсен, който наблюдаваше дълго тези ледове заедно с Оскар. — Надявам се, че ще се случи нещо, което ще ни позволи най-сетне да се отървем от ледената прегръдка на този блок.
— Разчитате на някое голямо сблъскване?
— Да, професоре.
— А няма ли опасност корабът ни да пострада?
— Не вярвам, защото ледът в басейна не е толкова дебел, че да устои на едно сътресение. Ще се разчупи лесно и „Торпа“ ще може да отпътува.
— Ами ще можем ли след това да излезем между толкова много ледени блокове?
— Ще се опитаме, професоре. Ще си проправяме път с дългото копие и нашият екипаж, който е толкова опитен и многоброен, ще помага, като ще оттласква с прътове ледовете.
— Каква приятна изненада ще бъде за господин Фойн, ако след няколко седмици ни види да се връщаме във Вадзо!
— Разбира се… Но какво виждам там?
— Къде?
— Върху ледовете на Острова на мечките — каза Томсен и насочи далекогледа си.
— Някой кораб ли?
— Не, някакви многобройни черни точки… Или аз се лъжа, или тези далечни точки где излязат китове и
