приближаването на бреговете. — Басейнът ще изчезне.
— Но ваке ще се откъсне от острова и ще тръгне отново на юг, капитане — отговори професорът.
— Това е така. Стига „Торпа“ да не бъде преди това смачкана. Ако двата бряга я приклещят, не ще може да устои на натиска.
— Обаче корабът се повдига.
— Може и да се обърне.
— По-късно ще заеме нормалното си положение.
— Дано дотогава не отидем на дъното на морето. Ето, ваке се отмества все повече и повече.
— И винаги на юг, господин Томсен. Сякаш иска да остави Острова на мечките и да ни заведе в Норвегия.
— Предпочитам да сме сами, професоре. Ако после… Продължителни гърмежи прекъснаха думите му. Външните стени на ваке бяха притиснати между ледените планини и острова, а вътрешните се приближаваха все повече.
Целият екипаж се беше събрал на палубата и гледаше с безпокойство приближаването на ледовете. Картината беше страховита.
Ако ваке не успееше да се откъсне от острова и да продължи пътя си на юг, за кораба щеше да настъпи последният му час.
Викове на страх и ужас се изтръгнаха от гърдите на изплашените моряци, неспокойните въпроси се сипеха отвсякъде:
— Ще ни смачкат!
— В склада!
— Спасявайте се кой както може!
— Капитан Томсен, да бягаме!
— Капитан Янсен, накъде?
— Спокойствие, момчета! — извикаха двамата капитани, които и сега, въпреки грозящата ги опасност, успяваха да запазят спокойствие. — Да изчакаме още няколко минути!…
Бреговете започнаха да се затягат заплашително около „Торпа“.
Ваке се люлееше, скърцате и гърмеше страховито. Натискът му върху ледените блокове беше толкова силен, че цели огромни айсберги се разпукваха и потъваха с трясък.
Ако „Торпа“ се намирате до тях, щете да бъде смачкана като черупка.
Опасността ставаше все по-голяма. Бреговете бяха само на няколко метра от басейна, който скоро щеше да изчезне. Но в този момент се разнесе силен гръм, като че ли бе избухнала мина и бе вдигнала целия блок във въздуха.
Малко след това, между пукотевицата на ледовете, се чу гласът на капитан Янсен:
— Спасени сме!… Спасени!… ваке е освободено и се отправя на юг!
Глава XIII
ОТКЛОНЕНИЕ
Ваке бе успяло да си отвори път между ледовете и съвсем свободно продължаваше своя път на югозапад.
Но от тази борба то бе излязло много осакатено. Крайбрежните му ледове бяха отчупени, а на места по него имаше струпа-ни големи айсберги.
При все това леденият блок успя навреме да се освободи от съседите си. Ако беше закъснял още малко, „Торпа“ щеше да бъде смачкана. Екипажът беше щастлив — успя да се размине с нещастието, което можеше да се окаже съдбоносно за всички.
Складът беше пострадал доста. Стените бяха съборени и една китоловна лодка беше счупена, но това не бе от такова значение — лодката едва ли щеше да послужи.
Още малко търпение и плаващите блокове щяха да изчезнат, защото ваке плаваше в открито море.
За „Торпа“ вече не съществуваше опасност. Тя можеше спокойно да чака стопяването на ледения блок, т.е. часа на освобождението от ледената прегръдка.
Течението беше по-силно, така че към шест часа вечерта леденият блок беше на около четири мили от острова, като продължаваше своя път, но се отклоняваше леко на юг.
Ако се движеше все в същата посока, щеше да се разбие върху западните брегове на Норвегия или върху Лофотенския архипелаг.
— Всичко върви много добре — каза Томсен, който дълго наблюдаваше морето с далекогледа си. — Драги професоре, ако дяволът не ни сложи крак, след две или три седмици ще можем да видим бреговете на Норвегия, а след четири или пет ще имаме удоволствието да стиснем ръка на господин Фойн.
— Който ще бъде наистина щастлив да ни види, капитане — отвърна Оскар.
— И аз така мисля — допълни китоловецът усмихнат. — Ще остане много изненадан, когато види „Торпа“ в пристанището посред зима.
— Вие сте щастлив човек.
— И аз започвам да го вярвам, професоре. Никога не предполагах, че ще се върнем преди разтопяването на ледовете.
— Да не забравяме, че все още не сме във Вадзо, капитане.
— Вече не ни грозят опасности. Колкото по на юг отиваме, толкова ледените блокове ще стават по- редки, а топлите течения ще разтопят нашия затвор.
— Но аз зная, че айсберги слизат чак до западните брегове на Норвегия. Виждали са та чак пред Кристиансундфиорд и дори пред Сокфиорд.
— Зная, професоре. Но щом зърнем планините на Норвегия, ще минирам ледения блок и ще го разчупя парче по парче. Когато стигнем там, няма да е нито толкова здрав, нито толкова голям, както е сега.
— Ще се върнете ли след това в Хамерфест?
— Оставих там моя кораб.
— А през лятото ще дойдете ли отново по тези места?
— Да, професоре. Ще дойда на лов за морски гиганти. — С какво удоволствие бих ви придружил!
— Удоволствието ще бъде и мое, професоре, и ако дойдете, ще ви дам собствена каюта и храна, нещо, което при всички случаи е за предпочитане. Приемате ли?…
— Ще си помисля, но сигурно ще приема, господин Томсен.
— Вярвам, че ще дойдете. Ще ви покажа как се убиват онези колоси с железните куки… Професоре, хайде да вечеряме. От този студ изгладняваме като вълци.
На следващия ден ваке беше толкова далече от Острова на мечките, че на хоризонта едва се забелязваха очертанията на планините му.
Температурата се движеше между минус девет и минус четири градуса. Слънцето все още се задържаше за кратко на хоризонта, но с всяка измината миля денят се удължаваше.
На Шпицберген беше започнала полярната нощ.
На 1 ноември леденият блок беше на шестдесет мили на югоизток от Острова на мечките. Топлите течения бяха започнали вече да стопяват бреговете му.
Цели ята птици прелитаха над ледения кръг.
На 2 ноември ваке срещна едно ледено поле с доста големи размери. Върху него се протягаха много тюлени. Томсен, Оскар, Янсен и десетина ловци се качиха на китоловната лодка и се отправиха към леденото поле.
Изненадани, докато се грееха на сиромашкото слънце, животните бяха заобиколени от ловците, които им препречиха пътя да се потопят и скрият в морето.
Шест измежду най-големите и най-тромавите паднаха под ударите на куките и куршумите.
На 6 ноември, на около сто и двадесет мили от Острова на мечките, ваке срещна цяла флотилия от плаващи ледове. Това беше началото на онази голяма ледена бариера, която всяка година се среща на това място и която изглежда, че слиза от бреговете на Гренландия.
Но между тези ледове имаше широки проходи и почти нямаше опасност ваке да бъде спряно. Най-много можеше да се блъсне някъде и да загуби част от тялото си или да се разбие на части и да остави най-после
