„Торпа“ свободна.
Върху тези ледове Оскар забеляза множество тюлени и моржове. Дори върху един айсберг той видя една двойка бели мечки.
— Най-накрая ще се удавят — каза той на Янсен, който гледаше животните с жаден поглед.
— О, не, професоре — отговори капитанът. — Белите мечки са отлични плувци. Аз съм ги виждал как плуват на тридесет метра от брега.
— И могат да стигнат до някакъв бряг с плуване?
— Да. При това плуват много бързо.
— Истина ли е, че не обичат да навлизат навътре в сушата?
— Да. И ще ви кажа, че много рядко се срещат на повече от шестдесет или седемдесет километра от брега. Някой път отиват и по-навътре, но то е само по течението на реките, където намират храна.
— И женските ли обичат водата?
— Много по-малко от мъжките и рядко се отдалечават от брега. Когато пък ще имат малки, заравят се в снега и прекарват там цялата зима. При първите пролетни слънчеви лъчи излизат от дупките си, за да дадат живот обикновено на две мечета.
— И ги оставят да ги затрупат снегът и ледът?
— Да, професоре. Но, изглежда, че не страдат от това.
— Кой знае колко слаби излизат от този дълъг летаргичен сън!
— Не толкова. Но се събуждат много изгладнели и нападат свирепо ловците.
— Не се ли задушават в тези ледени дупки?
— Не, защото от топлината на телата им се образуват леговища в леда, а от дишането малки дупки, достатъчни да влиза през тях чист въздух. Професоре, след малко ще се блъснем в айсберга на ледената бариера.
— Сега вече няма от какво да се страхуваме.
— Всичко ще бъде в наша полза. Но ще видите, че това ваке не ще ни остави свободни. Много е дебело и ще ни мъкне със себе си още доста дълго, докато се стопи.
— Все на югоизток ли се движим, господин Янсен?
— Да. И ме е страх да не попаднем в един страшен водовъртеж.
— Какво искате да кажете?
— Струва ми се, че течението, което ни влачи, се включва в кръговото движение на Маелстрьом.
— Маелстрьом ли казахте? — запита Оскар.
— Да, професоре.
— И мислите, че ваке ще попадне в този водовъртеж?
— Страхувам се. Но все пак нямаме основания за сериозни безпокойства. Когато морето е спокойно и не духа северният вятър, водовъртежът не е толкова опасен и един кораб може спокойно да го пресече.
— Но през зимата морето е почти винаги развълнувано около острова на Макензи.
— Така е, но да се надяваме, че съдбата още ще ни покровителства. Внимание, професоре, ще се блъснем!
Ваке се блъсна в първите айсберги на бариерата. Противно на всички предвиждания ударът беше толкова силен, че чак ледът в басейна се разпукна.
Два айсберга се разчупиха върху ледения блок и паднаха с такива силни гърмежи, че всичко наоколо гръмко заехтя.
От ваке се откъсна огромен блок и се отвори широк канал. При този удар „Торпа“ бе блъсната върху ледовете с такава сила, че всичко изскърца.
— Проклятие! — извика Томсен. — Още един удар като този и ще трябва да изпратим „Торпа“ на ремонт.
— Това беше последното изпитание — поясни Янсен. — Сбогом, полярни ледове!
Наистина зад бариерата не се виждаха нито айсберги, нито пакс, нито ледени полета. Морето беше съвсем чисто и само ваке, може би поради голямата си дебелина или защото се намираше по средата на течението, слизаше на юг.
Няколко айсберга, които се намираха по течението, го следваха, но на голямо разстояние.
Моряците се радваха, че вече нямаше никаква опасност, но в това време Томсен слезе бързо от наблюдателницата, където се беше качил, за да разгледа по-добре хоризонта.
— Какво има? — запита бързо Оскар.
— Нашето ваке, допреди малко съвсем пусто, сега е населено с доста неприятни обитатели.
— Обитатели? Какви? — запита професорът.
— Да, на четири крака.
— Мечки?
— Да, професоре. Има най-малко две дузини.
— Но откъде са дошли?
— Не мога да ви кажа, но сигурно са се намирали върху онези два айсберга, които се разбиха върху нашето ваке.
— Лоши спътници, господин Томсен.
— Разбойниците са сигурно гладни и разчитат на пиршество за наша сметка. Ще трябва по-бързо да се освободим от тях… Хей, ловци! На леда има достатъчно прясно месо!
— Ще идете ли на лов, господин Томсен?
— Да, и то веднага. Защото още при първата облачна нощ ще се появят на мостика на „Торпа“. Искате ли и вие да дойдете?
— С ваше позволение, да. Аз съм готов.
— Да побързаме тогава. Ще ни се отвори доста работа, но поне ще можем да се отървем от тези опасни съседи.
Глава XIV
БОРБА С БЕЛИ МЕЧКИ
Необходимо беше да се отърват от тези гладни и неприятни спътници, които скоро щяха да се нахвърлят върху склада и да го изпразнят.
Освен това тяхното присъствие правеше невъзможно наблюдението на ледения блок и пречеше на моряците да правят разходките си.
Ако бяха две-три, Томсен нямаше да се безпокои много, но те бяха двадесетина и като познаваше тяхната кръвожадност, Томсен искаше колкото е възможно по-скоро да ги прогони или да ги избие.
Дванадесет моряци бяха подбрани, за да участват в лова, а дванадесет други бяха изпратени, за да пазят склада.
Двете дружини, предвождани от Томсен и Янсен, към които се беше присъединил и Оскар, се отправиха към склада.
Разделиха се на две групи, с намерение да обградят мечките.
— Напред, момчета — извика Томсен. — Прицелвайте се спокойно и ще имаме всички по една отлична меча кожа, а и печено месо няма да ни липсва.
Той застана начело на шестимата ловци и се отправи към източните брегове, придружен от Оскар, докато Янсен с другите ловци тръгна към западните брегове.
Мечките се виждаха ясно пред тях. Разхождаха се неспокойно по бреговете на ваке на групи по две-три, но все още не смееха да се приближат до „Торпа“. Може би очакваха тъмната и мъглива нощ, за да нападнат.
— Виждате ли ги, професоре? — запита Томсен.
— Да, капитане — отговори Оскар. — И, струва ми се, че са неспокойни.
— Вярвате ли, че ще успеем да ги избием?
— Разбира се, но ще бъдат необходими няколко дни. Всичките няма да се нахвърлят изведнъж върху нас и когато се видят заобиколени, ще се втурнат към морето, но… с положителност ще се върнат отново на брега.
— Като че ли ни подушиха.
