Вечерта Томсен и другарите му се върнаха на кораба, където завариха другата група ловци, предвождани от капитан Янсен. Те също бяха успели да убият три мечки.
На другия ден ловът бе подновен по-организирано и с повече хора. Зверовете се бяха завърнали на ваке и някои от тях се осмелиха през нощта да обикалят около складовете.
Други седем бяха убити на втория ден, без нито един моряк да пострада.
На десети ноември бяха убити още две мечки.
На единадесети ноември ловът бе прекратен, защото гъста мъгла забули морето. Тя се задържа цели три дни. Но на петнадесети бяха убити още четири мечки.
След този ден мечките повече не се видяха. Предполагаше се, че, изплашени, останалите мечки са отплували към айсбергите, които отдалеч следваха ваке.
В това време „Торпа“ продължаваше да се движи на юг, като се държеше между осемнадесетия и двадесетия меридиан.
От ден на ден температурата се повишаваше. Слънцето се застояваше по-дълго на хоризонта и ледът постепенно намаляваше. А това показваше, че пленничеството няма да трае още дълго. Само още няколко седмици и „Торпа“ щеше да разпери платната си и да се отправи към бреговете на Норвегия.
На 24 ноември Томсен и Янсен, след като бяха определили курса, забелязаха, че са задминали ширината на Северния нос.
— Хиляди проклятия! — извика капитанът на „Торпа“. — За да отидем във Вадзо, ще бъдем принудени да се връщаме на север. Ако този леден блок бе слязъл по тридесет и първия меридиан, след двадесет и четири или най-много след четиридесет и осем часа щяхме да сме пред Варангерфиорд.
— А вместо това ще се блъснем в бреговете на Лофортенските острови — каза Янсен.
— Дали?
— Течението започва да се отклонява и се страхувам, че ще завърши в Маелстрьом… Сигурен съм, че този водовъртеж е образуван именно от това течение.
— Възможно е — каза Томсен, чието лице внезапно бе станало мрачно. — Топлата вода продължава да разяжда ледения блок и може да го разпукне, преди да стигне водовъртежа. Днес ще трябва да изпразним склада и да натоварим храната на китоловните лодки. Можем да пуснем и двата айдера на господин Фойн, като поставим под крилата им писма.
На 24 ноември ваке се намираше на шестдесет и осем градуса северна ширина. Течението бе станало още по-бързо. Морето бе толкова развълнувано, че големите вълни постоянно откъсваха парчета от разядения вече леден блок.
Ваке ускоряваше все повече своя ход, като че ли беше нетърпеливо да се разбие по-скоро о норвежките брегове. Сега и разтопяването вървеше бързо, но централният масив все още оставаше цял и не освобождаваше „Торпа“.
Томсен и Янсен ставаха все по-неспокойни. Какво щеше да стане? Дали „Торпа“ щеше да издържи последния удар? Щеше ли да избегне големия водовъртеж, който сега бе по-опасен при това ръзвълнувано море?…
Маелстрьом! От това име им настръхваха косите, а в ушите им звучеше като погребален звън.
На 1 декември сблъскването още не бе станало, но всички чувстваха, че земята е наблизо, въпреки че гъстата мъгла не позволяваше да се види нищо.
Към 11 часа Томсен се готвеше да си легне в каютата, когато до ушите му достигнаха някакви далечни шумове, напомнящи мученето на цяло стадо.
— Лофортенските острови — каза Оскар, който също бе чул този шум.
Томсен не отговори. Той слушаше съсредоточено. Изведнъж извика:
— Наблюдателю, на юг ли пътуваме?
— Не, капитане — отговори морякът, като погледна компасите. — Блокът се обръща.
— Янсен!
Капитанът на „Гьотеборг“ дойде веднага.
— Последвайте ме — каза китоловецът. — Мъглата се разкъсва и отгоре ще можем да видим накъде плаваме.
Качиха се в наблюдателницата. През оредяващата мъгла се виждаше как около ледения блок кипи бяла пяна, чиято опашка се простираше надалеч.
Леденият блок започна да се върти и скоро щеше да бъде поет от страшния водовъртеж. Силно безпокойство беше изписано върху лицата на моряците. Двамата капитани слязоха от наблюдателницата и веднага наредиха.
— Вдигнете мачтите и поставете всички платна! Спокойствие, момчета!…
Ваке започна да се върти по краищата на водовъртежа. Огромна маса вода кръжеше и увличаше всичко по своя път. Гледката беше едновременно страшна и величествена.
Всички платна бяха опънати, когато стана сблъскването с някаква скала или с лед. Леденият блок най- после се разчупи.
Радостен вик се понесе по мостика на „Торпа“, последван от гласа на Томсен:
— На юг, обърнете платната на юг!
Освободен най-сетне от ледения обръч, корабът заподскача по вълните. Блъскаше ледени блокове, разбиваше огромните вълни, но напредваше и бързо се отдалечаваше от водовъртежа.
Но много скоро корабът се блъсна в нещо и спря.
— Какво стана? — запита Томсен.
— Забихме нос в норвежкия бряг — отвърна Янсен.
— Вместо да бъдем погълнати от Маелстрьом, предпочитам да забием нос о брега — каза успокоен китоловецът. — Да се надяваме, че най-после сме свободни.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
„Торпа“ се беше забила в една пясъчна ивица пред острова на Москеньозе. Никаква скала не се виждаше наоколо и корабът не беше пострадал, но трябвате да дойдат влекачи, за да го изтеглят.
Необходимо беше да се поиска помощ от Тромсьо, но морето беше силно развълнувано и никой моряк не се решаваше да премине сега морето от страх да не попадне във водовъртежа. Томсен, Янсен, Оскар и неколцина моряци слязоха на брега и оттам с шейни заминаха за Тромсьо, за да поискат помощ.
Щом пристигнаха, телеграфираха на господин Фойн за щастливия край на опасната експедиция.
Два дни след това „Торпа“ бе извлечена и след необходимия ремонт отпътува на север.
На 20 декември, вече след спокойно пътуване, корабът навлезе във Варангерфиорд и хвърли котва близо до острова на господин Фойн.
На щастливия китоловец и смелите моряци бе устроено тържествено посрещане.
Фойн награди богато всички и особено храбрия Томсен, който не плаваше вече за своя сметка. Бе станал главен капитан на рибарските кораби, собственост на прочутия господин Фойн от Вадзо, и често нощем сънуваше огромен морж с отпуснати два зъба. Гледаше го с тайнствеността на ледена планина.
Информация за текста
© 1992 Фани Лозева, превод от италиански
Emilio Salgari
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
Емилио Салгари
КОРАБОКРУШЕНЦИТЕ ОТ ШПИЦБЕРГЕН