север и не преставайте да обстрелвате неприятеля.
Флок и двамата немци също се показаха на палубата, като се криеха до стените на кораба от куршумите на неприятеля, тъй като английската артилерия продължаваше своята адска музика. Комендантът на кораба, който нищо не разбираше от внезапното появяване на четиримата плувци, послуша съвета на Каменна глава. Продължиха пътя си на север и засипаха неприятеля с огнени снаряди. Така те достигнаха до сала на маркиза. Тук неприятелският кораб се спря, за да прибере екипажа на разбития тримачтник. В това време до ушите на коменданта на „Кабот“ достигна един добре познат глас.
— Господин Мак-Лелан! Какви странни неща се случват тук?
— Едно щастливо съвпадение, господине — каза Каменна глава. — Без да искате, спасихте всички корабокрушенци от „Гръмотевица“.
Пет минути по-късно баронът и всички моряци бяха на борда на „Кабот“. Английският кораб също беше прибрал другия екипаж и давайки два последни гърмежа, бързо се отдалечаваше на север.
— Господине — каза баронът на американския комендант. — Ще ви моля да проследим кораба чак до мястото, където ще спре.
— Знаете ли кого качиха преди малко на борда му?
— Брат ми и моята годеница.
— Още ли не сте ги заловили?
— Не, защото винаги досега, точно когато са били почти в ръцете ни, са се изплъзвали.
— И сега ли?
— Сега ще ги преследваме чак до Ню Йорк, защото съм сигурен, че в това пристанище ще спуснат котва.
XXI. Гонитбата през Атлантика
Едва баронът беше произнесъл тези думи, американският кораб засили своя ход и заплава близо до английския. Последният плаваше с голяма бързина, като се стараеше да изчезне от очите на своите преследвачи. Половин час по-късно тъмнината се разпръсна и слънчевите лъчи осветиха хоризонта. Много птици и риби показваха на слънцето своите чудно обагрени тела. Никакъв друг кораб не се забелязваше.
— Сами сме с английския кораб и с изоставените салове — каза американският комендант, като се изкачи на мостика, където баронът и Каменна глава изследваха хоризонта.
— Как този кораб е изостанал от фамозната ескадра на лорд Дънмор? — питаше се баронът.
— Аз мисля, коменданте — каза бретонецът, че цялата ескадра е била повлечена на юг от бурята и корабите са се разбили в скалите на Антилите или на Флорида. Може би този кораб е имал повече късмет. Устоял е на бурята и се е отправил на север.
— Кога срещнахте вие този кораб? — запита баронът.
— Преди два часа, когато ви търсихме, сър Уилям — отговори комендантът. — Този кораб започна да ни обстрелва в тъмнината, без да ни предупреди.
— Вашата артилерия не би ли могла да се противопостави на тяхната?
— По сила сигурно сме еднакви, но екипажът им е по-многоброен от нашия.
— Ах, как ми се иска да имам същата онази мощ, която имах при Бостън. Маркизът тогава беше в окаяно положение и само по чудо остана жив. Сега обаче не би се отървал по никакъв начин.
— Много сте жесток, сър Уилям — каза американецът. — Въпреки всичко той е ваш брат.
— Не говорете така за този незаконнороден, защото аз съм един Мак-Лелан, а не Халифакс. За друго може би бих му простил, но той ми отвлече годеницата. Вече две години кръстосвам морета, за да намеря това скъпо момиче. Не можете да си представите колко много съм страдал през всичкото това време. Претърпял съм корабокрушения, влизал съм в сражения, преживявал съм страшни бури и въпреки всичко не съм забравил Мари дьо Уентуърд!
— Маркизът не се ли е опитвал да се ожени за нея?
— Досега се е въздържал да възбуди такъв скандал, обаче сега зная, че отива в Ню Йорк за тази цел. Ако ние закъснеем, Мари ще бъде загубена завинаги!
Капитанът изтри с ръка челото си и после добави:
— Би трябвало да ги задържим, преди да достигнат Ню Йорк.
— Ще видим тази вечер — каза сър Уилям. — Може би вятърът ще ни приближи към неприятеля.
Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, като позлатяваше водата с последните си отблясъци. Луната скоро щеше да замени дневната светлина.
— Какво е разстоянието между корабите впрочем? — запита господин Хауърд, като се приближи към бретонеца.
— Седем мили точно. Винаги седем и това е ужасно! — каза със стиснати зъби Каменна глава.
— Дано задуха по-силен вятър и да ни помогне — каза Хауърд.
— Без полза ще бъде, защото вятърът, щом тласка нашия кораб, ще тласка също и английския.
— Значи не ни остава нищо друго, освен да продължим да ги гоним до Ню Йорк — заключи господин Хауърд.
XXII. Малка експедиция
След двадесет и шест дни в една тъмна нощ двата кораба, които се следваха винаги, се намериха във водите край Ню Йорк. Маркизът се беше спасил отново с русата мис и сега нямаше от какво да се страхува повече, тъй като английските кораби бяха многобройни по тези места. Баронът, напротив, се намираше в много критична ситуация. Той видя пред себе си много английски кораби, които идваха към тях с намерение да ги изловят и обесят, тъй като те бяха корсари.
С голяма тъга в сърцето барон Мак-Лелан трябваше да изостави своята годеница и да се отправи към генерал Вашингтон, който единствен можеше да му помогне в този критичен момент. Докато английският кораб се отдалечаваше към Сънди Хук, „Кабот“ по едно чудо избегна всички опасности и се приближи към бреговете на реката Раритон, чиито брегове бяха завзети от американците.
— Е, сега? — запита сър Уилям. — Какво ще правим?
— Ще отидем при генерал Вашингтон и с негова помощ ще догоним маркиза и ще си разчистим най- после с него завинаги сметките.
— А, но това е добра идея, обаче маркизът ще бъде още тази вечер в Сънди Хук, откъдето ще получи помощ. Всичко това научих от Волф, който е бил преди доверено лице на маркиза. Той добави още, че може би маркизът ще се венчае там за мис Уентуърд.
При тези думи баронът пребледня като мъртвец и се улови за сърцето. После промълви с прегракнал глас:
— Аз имам доверие в теб, Каменна глава, и в твоите приятели. Ще отида да потърся генерал Вашингтон, който има лагер в Лонг Айланд. От него ще поискаме английски униформи за вас и една лодка.
— Побързайте, коменданте, защото аз винаги се страхувам от някоя неприятна изненада от страна на маркиза.
Каменна глава и приятелите му останаха на кораба, за да чакат завръщането на барона от Лонг Айланд.
Не бяха минали и шест часа от отплаването на лодката, с която баронът се беше отправил към Лонг Айланд, и Каменна глава изгуби търпение. Той се обърна към помощник-капитана на „Гръмотевица“.
— Господин Хауърд, разрешете ни да се отправим веднага с лодка към Сънди Хук, за да получим нужните сведения за маркиза.
— Ти си луд, Каменна глава! — извика господин Хауърд. — С тези дрехи, и при това маркизът ви познава много добре.
— Вие ни дайте лодката, а другото оставете на мен. След два дни ще се върнем и ще ви донесем добри сведения.
— Едва ли ще ни заварите живи, когато се завърнете.
— Защо, господин Хауърд?
