Маркизът обаче не се смути. Той разбра откъде идва тази изненада и здраво прегърна мис Мари, която беше ни жива, ни умряла. Така, закривайки се зад нея, той достигна вратата и започна да я дърпа към големия тримачтов кораб, който беше наблизо. Каменна глава видя всичко това, разбра, че този разбойник пак ще му се изплъзне от ръцете, остави моряците да се разправят с англичаните, а той се спусна в подземието. Качи се на една от лодките, които бяха оставили при идването си, и отплава към американската ескадра.
Сър Уилям се готвеше да отплава с една лодка към брега, когато Каменна глава се доближи до тях.
— Сър — каза той. — Ако искате да спасите годеницата си, трябва да нападнем този голям тримачтник и да го предизвикаме на морски бой, защото маркизът успя да отвлече на него годеницата ви.
Сър Уилям веднага се върна на кораба, от който току-що беше слязъл, и потеглиха веднага срещу тримачтника. Боят трая малко, обаче беше ужасен.
Американците превзеха тримачтника и сър Уилям се приближи до своя неприятел, като го запита:
— Предаваш ли се?
— Не!
— Остави Мари да се премести на един от моите кораби и после ще си видим сметките.
— Не ти отстъпвам Мари! — извика бясно маркизът.
— Без това момиче аз не бих могъл да живея.
— Нито пък аз. Още повече, че аз я обикнах преди теб. Отстъпваш ли ми я?
Маркизът се огледа наоколо, като че ли търсеше помощ от своя екипаж, но разбра веднага, че никой от неговите хора не би се осмелил да се нахвърли върху корсарите.
— Ще се бием със саби и ще видим кой ще победи — каза той сурово.
— Да се донесат факли и целият екипаж да бъде готов за бой в случай, че тези господа извършат някакво предателство срещу мен — извика корсарят.
Двамата братя се нахвърлиха един срещу друг. Баронът, който беше добър фехтовач, имаше явно надмощие. Маркизът падна ранен в ръцете на своя секундант, мъчейки се да спре с ръка кръвта, която изтичаше от раната му.
— Господин Хауърд — каза баронът, — заведете Мари дьо Уентуърд до борда на „Алфред“.
— Тогава, довърши ме! — изкрещя маркизът.
Баронът не отговори.
В този момент на палубата се изкачи красивата мис с дългите руси коси и големите сини очи, пазена от шестима моряци, предвождани от Каменна глава. Корсарят, като я видя, разтвори обятия и я прегърна.
— О, Уилям! — извика, хълцайки, тя.
Баронът я заведе при лежащия ранен маркиз и я запита:
— Прощаваш ли му?
— Прощавам му! — отговори русата мис.
— Значи, няма какво повече да правим тук.
И той помогна на момичето да премине двете стени на корабите и когато то беше вече на „Алфред“, баронът се обърна към маркиза и му каза:
— Надявам се, че този път ще умрете, милорд!
Маркизът седна с големи усилия и го изгледа с нескрита омраза.
— Войната още не е свършила, ще трябва да се биете срещу англичаните. Ако не умра, ще се срещнем още един път! — извика той.
— Както желаете — отвърна баронът.
И даде заповед на кораба да се завърне в пристанището на Ню Йорк.
След два дни корабът пристигна край бреговете на Ню Йорк, където американците бяха пълни господари на града, но понеже тук имаше много англичани, корсарят и мис, придружени от Хауърд и двамата бретонци, отплаваха за Филаделфия.
Осем дни по-късно Мари дьо Уентуърд стана баронеса Мак-Лелан и в същия ден генерал Вашингтон обяви пълна победа на американците над англичаните.
И слънцето на американската свобода, което малко преди това беше почти угаснало, започна да блести по-силно откогато и да било, благодарение на силата и на смелостта на великия предводител.
Информация за текста
© 1991 Катя Байкушева, превод от италиански
Emilio Salgari
Straordinarie avventure di Testa di Pietra, 1915
Сканиране: sir_Ivanhoe, юни, 2008
Разпознаване и последна редакция: NomaD, юни, 2008 г.
Публикация
ЕФ „МАГ 77“, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8258]
Последна редакция: 2008-06-21 12:05:27
