актьорът бе твърд и като разбра, че няма да го оставят на мира, уредникът реши да изпълни желанието му и изпрати помощника си в галерията по време на второто действие с фенерче и отвертка. През втория антракт Андре Саламат намери стола в гримьорната си. Благодари на уредника и му даде пет долара.
— За рози — каза той. — Донесете ги в гримьорната ми преди края на представлението.
Това също бе сторено от помощник-уредника, човек, учил драматургия в Йейл и за шест години написал две действия и половина на една пиеса. На връщане от цветарския магазин той се отби в барчето на „Сарди“ е букета рози в ръце и изпи три уискита с лед, защото вместо да стане драматург, получи се така, че трябваше да бъде едно сръчно момче за всичко в услуга на посредствени актьори.
След представлението Лора Слейд отиде в гримьорната на Андре Саламат и се влюби в него или поне в идеята да му стане шеста съпруга, но трябваше да скрие тази мисъл дълбоко в себе си, защото независимо от това какво мислят хората за едно двайсет и две годишно момиче, омъжено за човек на петдесет и седем, или както казваха някои, дори на шейсет и една, тя знаеше какво прави. Преди всичко, напълно възможно бе наистина да е влюбена в него, но ако се окаже, че не е, то няма да е чак толкова съществено, защото той бе достатъчно чаровен, представителен, известен и богат, за да осигури и на двамата приятен и комфортен живот. На второ място, тя бе съвсем сигурна, че след съответния период от време ще го накара да разбере, че от всичко на света най-много й се ще да бъде известна и дори да няма достатъчно способности за сцената, иска да се учи покрай него и да работи усилено, започвайки със съвсем малки роли в театъра. И трето, ако той, не дай боже, се окаже трудно достъпен, което може да се очаква, или пък продължи да се занася с всяко срещнато момиче, нищо нямаше да й попречи да се разведе и не би имало нищо лошо в това, че е била известно време мисиз Саламат. И накрая, в случай че той се окаже лудо влюбен в нея и изобщо не й разрешеше да се появи на сцената или да се разведат, или станеше страшно ревнив, или тя забременееше и им се родят едно-две деца, какво от това? Съществуват със сигурност такива неща като смърт и той положително нямаше да изкара повече от пет години, а тя щеше да остане вдовица, ще наследи неговото богатство и евентуално ще има от него син. Какво я интересува Джоузеф Дейли от Филаделфия? Тя просто трябваше да се омъжи за някого и толкова.
Така че тя бе добре подготвена за всичко.
Актьорът доста се изненада, когато тя прие поканата му да изпият по един чай и да послушат малко музика в неговия апартамент, защото бе очаквал, че автоматично ще му откаже поне веднъж.
Все пак, макар че загуби удоволствието от ухажването, какво от това! За нещастие обаче той бе уморен повече от обикновено и мечтаеше единствено за леглото си и за сън. Усилията да изглежда по-висок бяха почнали по малко да му създават неудобства, вратът му пареше от напрежение.
В таксито тя спомена нещо за омъжените жени, което почти го раздразни, защото не беше сигурен дали това не разкрива по-пресметлива натура, отколкото обичаше да среща в една млада дама, но се помъчи да отхвърли досадата си, смятайки я резултат от общата умора.
От своя страна Лора Слейд бе по-жизнена от предишния път, когато я срещна. Бе очарована, че е играл цялото представление за нея, от това, че е преместил стола й в гримьорната си, и от розите, които й бе поднесъл, от близостта си с него.
Но цялото й въодушевление, откри той, също бе малко отегчително, защото ако трябва да се говори истината, той всъщност бе тъжен и самотен човек. Утехата му беше бог, макар че много малко хора можеха да очакват това.
Откривайки, че тя няма и понятие как да стопли вода в чайника, да приготви чая и да подреди чашите, чинийките и лъжичките на масата, той стана по-тъжен и по-самотен от всякога и трябваше сам да приготви всичко, а през това време тя го гледаше с явно обожание.
Най-сетне реши да му помогне и изпусна чашата. Счупи се на стотици парченца, които той събра с известни усилия. Беше му невероятно трудно да прикрива досадата си, докато вършеше това, но успя да измисли нещо съвсем банално — как ще скъта всички тези чудесни парченца, защото
Тази фраза направо го съсипа и той се улови, че непрекъснато си повтаря наум „английски, математика и зоология“.
Най-сетне чаят бе готов и дойде времето да седне на масичката и да се поосвежи. След първата чаша самотата и тъгата му почнаха по малко да го изоставят и той й разказа за мечтата си да открие някъде на света момичето, което ще е Жената с възродената истинска красота, възвишеност и мъдрост.
Известно време Лора Слейд бе с впечатлението, че описва нея, но скоро разбра, че той не е онова, което изглежда, а само един много изморен човек, по-стар, отколкото й се струваше и дори не толкова хубав. Все пак й се щеше да вярва, че някое от многото неща все още може да се сбъдне, някое от многобройните неща, за които бе почнала да си мечтае, откакто й бе казал всички онези красиви думи, след като бе изрекла „Париж“ три пъти. Актьорът продължаваше все тъй да говори за своя идеал, докато накрая тя си помисли, че може би е болен, но съзнаваше, че няма да е уместно да се погрижи за него като за стар уморен човек, тъй че продължи да изразява възторг от думите, които сега едва дочуваше, повече от половината на френски, езика, който бе учила малко, но никак не разбираше. Изведнъж тя схвана сериозните му думи като смешни и надявайки се да му внуши, че е очарована, и да го накара да забрави за малко идеала си, избухна в смях, който й се стори весел и заразителен.
Актьорът млъкна и едва-едва се усмихна, защото тя просто се кикотеше.
Това бе върхът на всичко.
Момичето бе абсолютен идиот.
Той й наля мълчаливо, после наля и на себе си и те отпиха от чая си в мълчание.
Накрая той каза:
— Не знаех, че сте толкова млада!
Гласът му бе сух, състарен и уморен.
— Но аз не съм — рече Лора. — Аз съм двайсет и две годишна. Жена. На двайсет и две години майка ми е имала три деца, а баба ми пет.
— Толкова много? — каза актьорът сухо.
— Да. Животът в онова старо време е бил много по-вълнуващ.
Просто невероятно, помисли си актьорът на френски, че момиче на тази възраст може да бъде толкова глупаво.
Той затвори очи да си отдъхне за миг и докато си почиваше, чу я да казва:
— Париж. Париж. Париж.
Той уморено отвори очи и попита:
— Моля?
— Париж — повтори момичето. — Спомняте ли си?
— Разбира се, че си спомням — каза Андре Саламат. — Там съм роден. — После се изправи. — А сега да ви изпратя до дома — каза той с променен тон. И тонът му недвусмислено гласеше, че е време да се сложи край на глупостите и че всичко е завършило официално. Той бодро продължи: — Обещах на леля ви на нейния чудесен прием, че ще ви изпратя навреме.
— Наистина ли? — възкликна момичето. — Мислех, че е тайна.
— Тайна? — учуди се той. — Но защо? Аз обожавам американските момичета. Те са така ободряващи в своя… ентусиазъм. Когато в Париж младите французойки срещнат прославен актьор, те са така безразлични. Пред входа на лелята той хвана ръката й и я целуна.
— Предайте на леля си моите най-добри чувства — каза той.
— Филаделфия — каза Лора Слейд.
Сега тя бе ядосана и не я интересуваше какво ще си каже той.
— Филаделфия? — попита Андре Саламат.
— Да — отвърна момичето. — Когато произнасям „Филаделфия“, аз отново вярвам в любовта.
Тя влезе в къщата и затвори вратата зад себе си.
Актьорът вдигна поглед към небесата и почувства колко е тъжен, колко приятно му е, че отново е тъжен.
