благородство на жеста, съчетани с очарователно физическо излъчване, уравновесен и богат интелект, до такава степен завъртя главата на бедния Курвал, че той помоли приятеля си да избърза с уговореното решение.
Срещаха се още няколко пъти в същия дом, после у господин дьо Курвал и у господин Сент Пра, докато най-после госпожица дьо Флорвил след дълги настоявания заяви, че за нея няма по-голяма чест от тази, която господин дьо Курвал й оказва, но нейната деликатност не й позволява да приеме това предложение, докато той не бъде осведомен от нея самата за историята на нейния живот.
— Не всичко за мен ви е известно — каза тази очарователна жена — и аз не мога да се съглася да свържа живота си с вашия, докато не узнаете всичко останало. Прекалено скъпа ми е вашата почит и уважение към мен, за да рискувам да ги загубя; сигурно не бих ги заслужила, ако, използвайки вашето заслепение, се съглася да стана ваша жена, без вие самият да отсъдите дали съм достойна за това.
Господин дьо Курвал я увери, че знае вече всичко, че се заема да успокои всичките й опасения и че щом е имал щастието да й хареса, то тя няма от какво повече да се безпокои. Госпожица дьо Флорвил държеше на своето, заяви решително, че няма да се съгласи на брак, докато господин дьо Курвал не бъде осведомен най-подробно за всичко, що се отнася до нея. Трябваше да се съгласи. Успя само да получи съгласието й това да стане в имението му до Немур, но веднага започна приготовления по церемонията на така желаното бракосъчетание и щом госпожица дьо Флорвил му доверяла цялата своя история, още на следния ден щели да се явят пред олтара.
— Ами ако всички тези приготовления се окажат ненужни — каза тя, — защо ги предприемате? Ако успея да ви убедя, че не съм родена да ви принадлежа?
— Ето нещо, което няма да успеете никога, госпожице — отговори благородният Курвал. — Готов съм да се обзаложа, че никога няма да смогнете да ме убедите. Да тръгваме, заклинам ви, моля не се противете на намеренията ми…
По този въпрос не беше възможно повече да се спори с него; всичко беше уредено и те заминаха за имението на Курвал. Заминаха обаче само двамата, както настояваше госпожица Флорвил. Нещата, която тя щяла да разказва, трябвало да станат известни само на човека, който желае да се свърже с нея. Недопустимо било присъствието на друг човек. На следния ден тази хубава и интересна жена помоли господин дьо Курвал да я изслуша. И така тя започна разказа за историята на своя живот.
Сериозните намерения, които имате към мен, господине, не ми позволяват да ви мамя в каквото и да било; видяхте господин дьо Сент Пра, за който ви беше казано, че е мой родственик, и той също го потвърди, обаче всички ви подведоха. Не зная своя произход, не ми се отдаде да разбера на кого дължа съществуването си; била съм само на няколко дни, когато ме намерили в люлка от зелена тафта пред вратите на дома на господин дьо Сент Пра заедно с анонимно писмо, пъхнато в одеялцето ми, в което било написано само следното:
„В продължение на десет години, откакто сте женен, вие очаквате деца и силно ги желаете. Осиновете това момиченце; в жилите му тече най-чиста кръв, плод е на най-почтена връзка, а не на развратна разпуснатост, родено е в почтено ложе. Ако детето не ви хареса, наредете да го занесат в сиропиталище. Не правете никакви издирвания, те ще са безуспешни, няма да можете да научите нищо повече за нея!“
Благородните хора, при които съм била подхвърлена, ме приеха, възпитаха и обградиха с най-усърдни грижи и мога наистина да кажа, че на тях дължа всичко. Тъй като не е могло да се установи моето истинско име, госпожа дьо Сент Пра ми е дала това, което нося: Флорвил.
Навърших петнадесетгодишна възраст, когато ме сполетя първото нещастие: смъртта на моята наставница и покровителка. Трудно ми е да изразя мъката, която ми причини тази загуба. Бях й толкова скъпа, че умирайки, тя молела съпруга си да ми осигури четири хиляди лири рента и никога да не ме изостави; господин дьо Сент Пра изпълни най-точно и двете й молби, като прибави към своите благодеяния и това, че ме призна за братовчедка на своята покойна съпруга и като такава бях включена в контракта, който вие видяхте. Не можех обаче да остана повече в този дом: господин дьо Сент Пра ме накара да го почувствувам.
— Аз съм вдовец, все още млад мъж — ми каза този добродетелен човек. — Ако останеш да живееш под един покрив с мен, това ще породи подозрения, които ни най-малко не заслужаваме. Твоето щастие и твоята репутация ми са толкова скъпи, че не бих искал да ги застрашавам с нищо. Трябва да се разделим, Флорвил, разбира се, няма да те изоставя до края на живота си и не бих искал да губиш връзка с моето семейство; имам в Нанси овдовяла сестра, ще те изпратя при нея, гарантирам ти, че ще те приеме най- приятелски. По този начин ще останеш под моите грижи, ще мога и в бъдеще да следя твоето развитие, да ти подсигуря добро образование и да помогна при твоето устройване.
При тези думи сълзи избликнаха в очите му; почувствувах отново с пълна сила болката от голямата загуба със смъртта на моята наставница. Убедена обаче в правотата на господин дьо Сент Пра, реших да постъпя според съветите му. Заминах за Лотарингия в компанията на една дама, живееща в същата провинция, на която бях препоръчана и която ме предаде в ръцете на госпожа дьо Веркен, сестра на господин дьо Сент Пра, при която щях да живея.
Домът на госпожа дьо Веркен се различаваше коренно от дома на господин дьо Сент Пра; докато там царяха сдържаност, вяра и добри нрави, то тук леконравието, вкусът към удоволствията и независимостта бяха намерили сигурно убежище.
Още през първите дни госпожа Веркен ми каза направо, че моят скромен вид не й харесва и че е нечувано да пристигаш от Париж с подобни непохватни обноски… някаква смешна добродетелност и че ако искам да живея в съгласие с нея, трябва да възприема съвсем друг тон на поведение. Това начало много ме обезпокои. Искам да ви кажа най-искрено, че нито за миг не желая да се представям във вашите очи по- добра отколкото съм, но през целия си живот съм се отвращавала от всеки, който не зачита добродетелността, отстъпва от правия път на религията и добрите нрави, и заблудата, в която искаха да ме вкарат мимо волята ми, да донесе само угризения — признавам ви откровено, че всеки, който направи опит да променя моя свят, би ми направил лоша услуга. Не съм създадена за големия свят, аз съм дива и необщителна; най-добре бих се чувствувала в самотно и безлюдно място само с вълненията на душата си.
Разсъжденията ми, още неоформени поради незрялата възраст, в която бях, не можеха да ме предпазят от опасните съвети на госпожа дьо Веркен, нито от злините, в които нейните съблазни ме подтикваха. Светът, който виждах наоколо, измамните удоволствия, с които бях обградена, примерът, който имах пред очите си, разговорите, всичко това ме увлече. Уверяваха ме, че съм хубава, и за мое нещастие аз повярвах в това.
В Нанси по това време пребиваваше временно нормандски полк. Домът на госпожа дьо Веркен беше място за срещи с неговите офицери; тук се появяваха и всички млади дами, тук се завързваха, развързваха и отново завързваха всички любовни интриги на града.
Вероятно господин дьо Сент Пра не е имал и най-малка представа за тази страна от живота на госпожа дьо Веркен, защото при цялата суровост на неговите нрави как би могъл да се съгласи да ме изпрати при нея, ако всичко това му е било известно!? Тази мисъл ме възпираше да му напиша писмо с оплакване; трябваше ли да го уведомя за всичко? Всъщност и аз самата престанах да се измъчвам толкова; нечистият въздух, който дишах тук, замърсяваше и душата ми; като Телемах на острова на Калипсо не бях в състояние повече да слушам съветите на Ментор.
Безсрамната госпожа дьо Веркен, която отдавна желаеше да ме съблазни, един ден ме попита дали наистина съм дошла в Лотарингия с чисто сърце и дали не въздишам по някакъв любовник, изоставен в Париж?
— Наистина — отвърнах аз, — даже и понятие нямам за греховете, в които ме подозирате, а уважаемият ви брат може да го потвърди.
— И понятие нямате за греховете! — прекъсна ме госпожа дьо Веркен. — Извършила сте един и то най-
