сочейки Лоран.
— Ето ви мъж за племенницата ви. Уредете бързо сватбата. Ние ще ви помогнем, ако е необходимо.
Мишо се усмихна лукаво. Той си представяше, че Терез има нужда от силен мъж. Сякаш откровение осени госпожа Ракен; само за миг тя прозря всичките изгоди, които би имала лично тя от женитбата на Терез и Лоран. Този брак щеше само да направи по-тесни връзките, които и без това вече свързваха двете с приятеля на сина й, с този прекрасен човек, който идваше вечер, за да ги поразвлече. Така нямаше да се наложи да въвежда чужденец в дома си, нямаше да се подхвърли на опасността да бъде нещастна. Напротив, като осигури подобна поддръжка на Терез, щеше да си достави още малко радост в последните години, щеше да се сдобие с нов син в лицето на този момък, който от три години и засвидетелстваше синовна обич. Освен това, струваше й се, че Терез ще измени по-малко на паметта на Камий, като се ожени за Лоран. Странни са доводите на обичащите сърца. Госпожа Ракен, която би плакала, ако види непознат да целува младата вдовица, не се бунтуваше в сърцето си при мисълта да я отдаде на ласките на стария приятел на сина си. Тя смяташе, както се казва, че всичко си остава в семеен кръг.
Цялата вече, докато гостите играеха на домино, старата жена гледаше двойката така разнежено, че младите хора разбраха — комедията им е успяла и развръзката е близка. Мишо, преди да се оттегли, поговори тихо с госпожа Ракен; после улови сърдечно Лоран подръка и заяви, че ще го поизпрати. На тръгване Лоран размени бърз поглед с Терез, поглед, пълен с настойчива заръка.
Мишо се беше заел да опипа почвата. Младият човек го увери, че е много предан на дамите, но остана изумен от проекта за брак между Терез и него. Лоран добави с развълнуван глас, че обича като сестра вдовицата на нещастния си приятел и му се струва светотатство да се ожени за нея. Бившият полицейски комисар настоя; той приведе хиляди доводи, за да получи съгласието му, заговори за преданост и стигна дотам да го убеждава, че е негов дълг да бъде син на госпожа Ракен и мъж на Терез. Постепенно Лоран се остави да го убедят, престори се, че подтикнат от душевно вълнение, отстъпва и приема мисълта за този брак, сякаш паднала му от небето, продиктувана му от предаността и дълга, както казваше стария Мишо. Когато получи формалното съгласие на Лоран, той се раздели с него, като потриваше ръце; мислеше си, че е удържал блестяща победа и се поздравяваше, че пръв се е сетил за този брак, който щеше да върне на приемите в четвъртък предишното оживление.
Докато Мишо приказваше с Лоран, крачейки бавно по кейовете, госпожа Ракен проведе почти същия разговор с Терез. Точно когато племенницата й както обикновено се готвеше да се прибере бледа и с колебливи стъпки в стаята си, старата жена я задържа за миг. Тя я заразпитва с нежен глас, помоли я да бъде откровена, да й признае причините за мъката, която я гнетеше. После, понеже успя да й измъкне само неопределени отговори, заговори за пустотата на вдовишкия живот и малко по малко, навеждайки я на мисълта за нов брак, я запита направо дали не изпитва тайно желание да се омъжи пак. Терез се развика, каза, че никога не е мислила за такова нещо и че ще остане вярна на Камий. Госпожа Ракен се разплака. Тя заговори против убеждението на сърцето си, намекна, че отчаянието не може вечно да продължава; и най- сетне при едно възклицание на младата жена, че никога няма да замени с другиго Камий, внезапно назова Лоран. И се впусна да й обяснява колко подходящ, колко изгоден би бил за нея брака с него, изля душата си, повтори на глас това, което бе премисляла цялата вечер; нарисува с наивен егоизъм картината на своята последна утеха сред милите си деца. Терез я слушаше, навела глава, примирена и покорна, готова да задоволи и най-малките желания на леля си.
— Обичам Лоран като брат — скръбно каза тя, когато леля й млъкна. — Понеже вие желаете, ще се помъча да го обикна като съпруг. Искам да ви направя щастлива… мислех, че ще ме оставите да плача сама, но ще изтрия сълзите си, щом се отнася до вашето щастие.
Тя целуна старата жена, която се изненада и се изплаши, че първа е забравила сина си. Като си лягаше, госпожа Ракен зарида горчиво, обвини се, че се е оказала по-слаба от Терез и от егоизъм е настояла за този брак, който младата вдовица приемаше от чиста самопожертвувателност.
На другата сутрин Мишо и старата му приятелка имаха кратък разговор в пасажа пред вратата на магазина. Те си съобщиха резултатите от своите опити и решиха да действат направо, без да се бавят и да сгодят младите хора още същата вечер.
Вечерта още в пет часа Мишо беше вече в магазина, когато Лоран влезе. Щом той седна, бившият полицейски комисар прошепна в ухото му:
— Тя приема.
Терез чу тези нескромни думи, пребледня и втренчи боязливо очи в Лоран.
любовниците се гледаха няколко секунди, сякаш за да се посъветват. И двамата разбраха, че трябва да приемат без колебание създаденото положение и да приключат работата с един замах. Лоран стана и улови ръката на госпожа Ракен, която едва сдържаше сълзите си.
— Скъпа майко — каза той усмихнато, — вчера разговарях с господин Мишо за нашето щастие. Вашите деца искат да ви направят щастлива.
Клетата старица, като чу да я нарича „скъпа майко“, се обля в сълзи. Тя бързо улови ръката на Терез и я постави в ръката на Лоран, без да може да проговори.
Тръпка пробягна по телата на любовниците при това съприкосновение. Те останаха, стиснали нервно пламтящите си ръце. Тогава младият човек поде с колеблив глас:
— Терез, искате ли да създадем на леля ви приятно и спокойно съществуване?
— Да — отговори със слаб глас Терез. — Ние имаме да изпълним един дълг.
Тогава Лоран се обърна към госпожа Ракен смъртноблед и добави:
— Когато Камий падна във водата, той ми извика: „Спаси жена ми, поверявам ти я.“ Мисля, че изпълнявам последната му воля, като се женя за Терез.
При тези думи Терез дръпна ръката си от ръката на Лоран. Сякаш получи удар в гърдите. Безсрамието на любовника й я порази. Тя го изгледа с блуждаещи очи, докато госпожа Ракен, задушена от ридания, мълвеше:
— Да, да, приятелю, оженете се за нея, направете я щастлива, синът ми ще ви благодари от гроба си.
Лоран почувства, че няма да издържи и се облегна на един стол. Мишо, също развълнуван до сълзи, го побутна леко към Терез и каза:
— Целунете се. Нека това бъде вашият годеж.
Младият човек се почувства странно неловко, като докосна с устни бузите на вдовицата, а тя се отдръпна рязко, сякаш опарена от двете целувки на любовника си. Това бяха първите ласки, които й подаряваше той пред свидетели; всичката кръв се изкачи в лицето й, тя се изчерви и пламна, тя, която не знаеше какво е свян и никога не поруменяваше в безсрамните си любовни излияния.
След тази решителна стъпка любовниците си отдъхнаха. Женитбата им беше решена, те се приближаваха към целта, която преследваха от толкова дълго време. Всичко беше уредено още същата вечер. Следващия четвъртък съобщиха за сватбата на Гриве, Оливие и жена му. Мишо беше възхитен; той потриваше ръце и повтаряше:
— Аз пръв се сетих за това, аз ги ожених… Ще видите каква двойка ще излезе!
Сюзан целуна мълчаливо Терез. Това нещастно безжизнено и безцветно създание искрено беше обикнало младата мрачна и строга вдовица. Тя я обичаше по детски, с известна доза почтителен страх. Оливие поздрави лелята и племенницата, Гриве си позволи няколко пиперливи шеги, които имаха твърде слаб успех. Общо взето, всички бяха очаровани, възхитени, и заявиха, че тъй е на света — всяко зло за добро; всъщност компанията вече се виждаше на сватбеното пиршество.
Терез и Лоран запазиха достойното си и тактично държане. Те просто проявяваха един към друг нежно и любезно внимание. Сякаш изпълняваха висш дълг на самоотверженост. Нищо по лицата им не позволяваше да се отгатнат страшните мъки и желания, които ги разтърсваха. Госпожа Ракен ги гледаше с тъжна усмивка, с умилена и благодарна благосклонност.
Оставаха още някои формалности. Лоран трябваше да пише на баща си, за да поиска съгласието му. Старият селянин от Жофьос, който почти бе забравил, че има син в Париж, му отговори в четири реда, че е свободен да се жени или да се беси, ако му харесва; той му даваше да разбере, че е решил никога да не му даде нито су, предоставяше му пълна свобода на действие и да върши каквито ще лудории. Съгласието, дадено в такава форма, силно разтревожи Лоран.
