Младата жена не отговори. И двамата помислиха за удавника и ледена пот ороси слепите им очи. Те се притаиха в дъното на стаята, очаквайки да видят как вратата се отваря внезапно и на пода се просва трупът на Камий. Драскането продължаваше все по-отчетливо, по-отривисто, струваше им се, че жертвата им олющва с нокти дървото, за да влезе. Почти пет минути не посмяха да мръднат. Най-сетне се чу мяукане. Лоран се приближи и позна пъстрия котарак на госпожа Ракен, който затворен по невнимание в стаята, се мъчеше да излезе, като драскаше с нокти по малката врата. Франсоа се уплаши от Лоран; той скочи на един стол; с настръхнала козина и опънати лапи, гледаше новия си господар твърдо и жестоко. Младият човек не обичаше котки; Франсоа почти го плашеше. В трескавата си възбуда той си помисли, че котаракът ще скочи върху лицето му, за да отмъсти за Камий. Той сигурно знаеше всичко. В странно разширените му очи прозираше разбиране. Лоран сведе клепки под втренчения поглед на животното. Понечи да ритне Франсоа, но Терез извика:
— Не го удряй!
Този вик му оказа странно въздействие. Хрумна му безумна мисъл.
„Камий се е вселил в този котарак — каза си той, — Трябва да го убия. Гледа като човек.“
Не ритна Франсоа, защото се страхуваше, че котаракът ще заговори с гласа на Камий. После си припомни шегите на Терез по време на някогашните им страстни срещи, когато котаракът беше свидетел на всички разменени целувки. Тогава си каза, че това животно знае прекалено много и че би трябвало да го хвърли през прозореца. Но не му достигна смелост да изпълни намерението си. Франсоа запазваше войнственото си държане; показваше ноктите си и извил гръб в глухо раздразнение, следеше с великолепно спокойствие и най-малките движения на своя неприятел. Лоран се смути от металическия блясък на очите му; той побърза да му отвори вратата към трапезарията и котаракът избяга, като мяукаше силно.
Терез седна отново край изгасналата камина. Лоран пак заснова от леглото до прозореца. Така дочакаха утрото. Дори не помислиха да лягат; и плътта, и сърцата им бяха мъртви. Едно-единствено желание им бе останало — да излязат от тази стая, в която се задушаваха. Беше им непоносимо да стоят затворени заедно, да дишат един и същи въздух; биха желали някой да прекъсне срещата им, да ги измъкне от ужасното положение, в което бяха попаднали — да стоят един срещу друг безмълвни, без да могат да възкресят угасналата страст. Това дълго мълчание беше мъчително; то беше натежало от горчиви, безнадеждни жалби, от неми упреци, които кънтяха ясно в тишината на нощта.
Най-сетне настъпи денят с мръсна, белезникава светлина и пронизващ студ.
Когато стаята най-сетне се изпълни с бледа светлина, Лоран, чиито зъби тракаха от страх, се почувства по-успокоен. Той погледна портрета на Камий и го видя такъв, какъвто беше в действителност — банален и нескопосан. Откачи го от стената, като сви рамене и се обвини, че е глупак. Терез стана и разтури леглото, за да излъже леля си, че са прекарали щастлива нощ.
— А — каза грубо Лоран, — надявам се, че довечера ще спим, нали?… Тези детинщини не могат да продължават вечно.
Терез му хвърли дълбок и суров поглед.
— Нали разбираш — продължи той, — че не съм се оженил, за да карам безсънни нощи… Държим се като деца… Ти ме смущаваш с мрачната си физиономия. Довечера се помъчи да бъдеш по-весела и да не ме плашиш.
Той се разсмя принудено, без сам да знае за какво се смее.
— Ще се опитам — глухо отговори младата жена.
Такава беше брачната нощ на Терез и Лоран.
22
Следващите нощи бяха още по-ужасни. Убийците бяха мечтали да бъдат двамата през нощта, за да се отбраняват от удавника, но странно нещо, откакто бяха заедно, трепереха още повече. Една-единствена дума, един-единствен поглед и те излизаха извън себе си, нервите им се опъваха до скъсване, завладяваха ги жестоки пристъпи на страдание и ужас. Щом поведяха разговор помежду си, щом останеха насаме, започваха да виждат кръв и почти обезумяваха.
Напрегнатият нервен темперамент на Терез оказваше странно въздействие върху тежкия и сангвинистичен темперамент на Лоран. Някога, в дните на страст, разликата в темпераментите беше направила от този мъж и тази жена здраво свързана двойка, като ги бе поставила в някакво равновесие, двамата, така да се каже, се допълваха. Любовникът внасяше кръв, любовницата — нерви и те живееха един чрез друг, имаха нужда от целувките си, за да урегулират механизма на съществуването си. Но ето че беше станала повреда; свръхвъзбудените нерви на Терез бяха надделели. Лоран изведнъж бе обзет от нервен еретизъм; под пламенното въздействие на младата жена темпераментът му постепенно бе станал подобен на темпераментът на девойка, разтърсвана от остра невроза. Интересно би било да се направи изследване върху измененията, които стават в някои организми при определени обстоятелства. Тези промени се зараждат в плътта и не закъсняват да се пренесат в мозъка и в целия организъм на индивида.
Преди да познава Терез, Лоран беше тежък човек, изпълнен с предпазливо спокойствие, живееше както подобава на селски син. Спеше, ядеше и пиеше като животно. По всяко време и при всички обстоятелства в ежедневието си дишаше равномерно и дълбоко, доволен от себе си, малко затъпял от тлъстини. В това натежало тяло само от време на време, много рядко, се пробуждаха трепети. Тези трепети Терез беше развила в страшни сътресения. Тя беше посяла, така да се каже, в това едро, дебело и отпуснато тяло, зародиша на нервна система с невероятна възприемчивост. Лоран, който преди се наслаждаваше на живота повече животински, сега започна да показва по-малко груби усещания. Първите целувки на любовницата му по съвсем нов начин изостриха нервите му. Това увеличи насладите му, придаде остър оттенък на радостите му, при това толкова силно, че отначало той почти обезумя; хвърли се като луд в тези опияняващи изблици, каквито никога не бе и сънувал по-рано. Тогава в него се извърши странна промяна; нервите надделяха над сангвинистичния елемент и този единствен факт промени изцяло темперамента му. Той изгуби спокойствието си, мудността си, престана да живее инертно. В този момент настъпи равновесие между нервите и кръвта му; това беше време на дълбока наслада и неизразимо удоволствие. После нервите надделяха и той бе обзет от тревогите, които разтърсват тялото и особено ума.
Така Лоран беше стигнал дотам да трепери като страхливо дете пред един тъмен кът. Този груб и муден селянин се превърна в треперещо, разстроено създание, което изпитваше страховете и вълненията на нервните хора. Целият низ от външни влияния: дивите ласки на Терез, треската след убийството, изпълненото с ужас очакване на сладострастието го бяха подлудили като изостриха сетивата му с внезапно повтарящите се удари по нервите му. Най-сетне се беше намесило съдбоносно и безсънието, а то донесе със себе си халюцинацията. От този миг Лоран заживя нетърпим живот, изпълнен с вечен страх, срещу който се опитваше да се бори.
Угризенията му бяха чисто физически. Той чувстваше страх от удавника само с тялото си, с възбудените си нерви и с тръпнещата си плът. Съвестта не участваше в ужасите му, той не изпитваше ни най-малко угризение, че е убил Камий; в спокойни минути, когато призракът не му се явяваше, би могъл отново да извърши убийството, ако се убедеше, че ще има полза. През деня се подиграваше на страховете си, обещаваше си да бъде силен, мъмреше Терез, обвиняваше я, че го плаши; твърдеше, че тя е страхливката, която извикваше вечер в стаята ужасни видения. Но щом се спуснеше нощта, щом се затвореше с жена си, ледена пот избиваше по кожата му и отново започваше да го разтърсва детински страх. Той получаваше периодично нервни кризи, които се повтаряха всяка вечер и го разстройваха, като му показваха зеленикавото и отвратително лице на неговата жертва. Това сякаш бяха пристъпи на ужасна болест, истерия. Ето единственото определение, което би могло да се даде на нервното състояние, на ужасните преживявания на Лоран. Лицето му се кривеше в конвулсии, крайниците му се вцепеняваха, той цял настръхваше. Страдаше ужасно физически, но не и душевно. Клетникът не чувстваше ни най-малко разкаяние. Със страстите си Терез само го бе заразила с ужасна болест, нищо повече.
На свой ред Терез също беше в плен на дълбоки сътресения, но при нея това се дължеше на темперамента й. Още от десетгодишна възраст тази жена беше смущавана от нервни кризи, дължащи се отчасти на факта, че беше отраснала в затопления и зловонен въздух на стаята, където хриптеше малкият Камий. В нея се натрупваха могъщи флуиди, бури, които неминуемо трябваше да се разразят по-късно в
