Човекът-звяр

Железничарите размахаха смаяно ръце. После се развикаха разтревожени — никога този разюздан влак, изоставен сам на себе си, нямаше да може да премине благополучно през гарата в Сотвил, вечно задръстена, като всички големи станции, от маневриращи влакове и локомотиви. Разтичаха се да изпратят телеграми, да предупредят. И действително успяха да освободят пътя, като изместиха товарния влак на една допълнителна линия. В далечината вече се чуваше пъхтенето на отскубналото се чудовище. То беше се промъкнало през двата тунела близо до Руан и се приближаваше в бесен галоп като неудържима, свръхестествена сила, която нищо не може да спре. Светкавично премина край гарата в Сотвил, промушвайки се през всички препятствия, без нищо да докосне, и изчезна в мрака, а тракането му постепенно заглъхна.

Сега всички телеграфи по линията звъняха, всички сърца биеха тревожно при вестта за призрачния влак, преминал между Руан и Сотвил. Трепереха от страх, че ще блъсне експреса, който се движеше пред него. А влакът продължаваше да препуска като глиган в гора, без да обръща внимание на червените сигнали и на петардите. В Оасел едва не връхлетя върху един локомотив за проверка на пътищата; вся ужас в Пон дьо л’Арш, защото скоростта му изобщо не намаляваше. Отново изчезна и все препускаше, препускаше напред в непрогледната нощ, без никой да го знае накъде отива.

Какво значение имаха премазаните на пътя му жертви! Нали, тъй или иначе, се бе устремил към бъдещето, без да го е грижа за пролятата кръв? Препускаше без водач в мрака като подгонено към смъртта сляпо и глухо животно, препускаше, натоварен с пушечно месо — с вече затъпелите от умора и алкохол войници, които пееха.

,

Информация за текста

© 1987 Пенка Пройкова, превод от френски

Emile Zola

La Bete humaine, 1890

Сканиране и разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Емил Зола. Избрани творби в шест тома. Том 5

Издателство „Народна култура“, София, 1987

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Симеон Хаджикосев, Христо Тодоров

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Автор на бележките: Гено Генов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14987]

Последна редакция: 2010-02-15 12:49:16

,

1

… тайно обезпокоеното от наближилите общи избори правителство… — Зола има предвид изборите за Законодателно събрание, които се провеждат във Франция на 23 и 24 май 1869 г. — Бел.Г.Г.

2

… Да… къщата в имението Кроа дьо Мофра… — Зола „разполага“ къщата, в която живее семейството на пазача, и железопътния прелез по отсечката между Малоне и Барантен, гари по линията Париж-Хавър. Наименованието на имението е измислено от автора по аналогия със звученето на имената на съседните села. — Бел. Г.Г.

3

… само долната му челюст беше прекалено издадена. — При описанието на лицето на Жак Лантие Зола явно е имал предвид типичния портрет на „престъпника-робот“, описан подробно от италианския лекар криминолог Чезаре Ломброзо. — Бел.Г.Г.

4

Вчера в Камарата само по тоя въпрос приказвали… — През юли 1870 г. пруският принц Леополд от династията Хохенцолерн подал кандидатурата си за трона на Испания. Неоснователните му претенции предизвикали вълна от разгорещени коментари във френската преса. — Бел.Г.Г

5

Като че ли не ни стигат изборите, плебисцитът, бунтовете им в Париж… — През май 1870 г. се провежда плебисцит по повод вътрешната политика на Втората империя. Повечето гласоподаватели се обявяват срещу политическата стратегия на Наполеон III. — Бел.Г.Г

6

И всичките тия хора, поведени на клане, пееха, пееха като луди… — От 15 юли 1870 г. Франция е официално във война с Прусия и страната гъмжи от многобройни отряди мобилизирани и доброволци. — Бел.Г.Г.