— На мене ми заявиха — каза Мозер, — че вашите колеги Жакоби и Деларок са вложили там големи суми.
Борсовият посредник махна неопределено.
— Е, това е неизбежно… Този Шлосер навярно е от някоя банда, на него нищо му няма, сега сигурно ще отиде да обира борсата в Берлин или във Виена.
Очите на Сакар се насочиха към Сабатани, за когото случайно, бе узнал, че е в тайно съдружие с Шлосер: двамата играеха познатата игра — единият на повишение, другият на понижение на едни и същи ценни книжа; този, който губеше, биваше компенсиран, като делеше печалбата на другия и изчезваше. Обаче младият човек спокойно плати сметката за хубавата закуска, която бе направил. После с изящната любезност на ориенталец, с примес от италианска кръв, отиде да стисне ръката на Мазо, чийто клиент беше. Наведе се и му даде някакво нареждане, което Мазо записа върху един фиш.
— Той продава суецките си — прошепна Мозер.
И като не можа да потули съмнението си, извика високо:
— Ей, какво мислите вие за Суец?
Шумът от гласове стихна, всички глави от съседните маси се обърнаха. Въпросът съдържаше растящата тревога. Но гърбът на Амадийо, който просто бе поканил Мазо, за да му препоръча един свой племенник, си оставаше непроницаем, тъй като нямаше какво да каже; обаче борсовият посредник, който бе започнал да се учудва на нарежданията за продажба, които получаваше, само поклати глава от професионален навик да не изказва мнението си.
— Суец е много хубава работа — заяви с напевния си глас Сабатани, който, преди да излезе, се отби от пътя си, за да стисне любезно ръката на Сакар.
И Сакар запази за миг усещането от тази толкова нежна, толкова мека, почти женска ръка. Като още се двоумеше кой път да хване, как да преустрои живота си, сега той смяташе за мошеници всички, които бяха тук. О, ако те го предизвикат, как ще ги подгони, как ще ги остриже тия страхливи Мозеровци, тия хвалещи се Пийровци и тия Салмоновци, които се огъват до земята, и тия Амадийовци, станали гениални само поради успеха! Шумът от чинии и чаши се поднови, гласовете прегракваха, вратите трещяха по-силно, всички бързаха, изгарящи от желание да бъдат там, в играта, ако ще се сгромолясат акциите на Суец. През прозореца той виждаше как сред площада, изпълнен с фиакри и задръстен от пешеходци, по облените в слънце стълби на Борсата пълзи постоянен поток от човешки насекоми и как прилично облечени в черни костюми мъже постепенно изпълват колонадата, а зад оградите се появиха няколко неясни женски фигури, които бродеха под кестените.
Изведнъж, когато начеваше сиренето, което си бе поръчал, един дебел глас го накара да вдигне глава.
— Прощавай, скъпи мой, невъзможно ми бе да дойда по-рано.
Най-сетне беше Юре, един нормандец от Калвадос, широкоплещест, дебел и хитър селянин, който играеше ролята на прост човек. Той веднага си поръча някакво ястие със зеленчук от дневното меню.
— Е, какво? — попита сухо Сакар, който се въздържаше.
Но другият не бързаше, гледаше го като лукав и благоразумен човек. После, започнал да яде, той приближи лице и заговори с тих глас:
— И така, аз видях големеца… Да, в дома му тази сутрин… О, той беше много мил, много мил спрямо вас!
Замлъкна, изпи една голяма чаша вино и лапна един картоф.
— И какво?
— Ето какво, скъпи мой… Той иска да направи за вас всичко, което би могъл, ще ви намери много хубава служба, но не във Франция… Например губернатор на някоя наша колония, една от хубавите. Там ще бъдете господар, истински малък принц.
Сакар бе пребледнял.
— Вие какво, подигравате ли се с мене!… Защо не веднага на заточение!… Ах, той иска да се отърве от мене. Да внимава добре, че мога да му причиня големи неприятности!
Юре с пълна уста се мъчеше да го успокои:
— Слушайте, слушайте, ние ви желаем доброто, оставете да ви устроим.
— Да се оставя да ме унищожите, така ли?… Ето на, преди малко тук казваха, че империята скоро ще направи и последната си грешка. Да, войната в Италия, Мексико, поведението спрямо Прусия. Честна дума, това е истина!… Вие ще направите толкова глупости и безумия, че цяла Франция ще се надигне, за да ви изхвърли.
Изведнъж депутатът, вярното създание на министъра, се разтревожи, побледня и се заоглежда наоколо.
— О, моля ви, моля ви! Не мога да се съглася с вас… Ругон е честен човек, няма никаква опасност, докато той е там… Не, не казвайте нищо повече. Вие го подценявате.
Разгневен, потискайки гласа си със стиснати зъби, Сакар го прекъсна:
— Нека бъде така, обичайте си го, вършете си работата с него… Иска ли или не иска да ме покровителствува тук, в Париж?
— В Париж никога!
Без да добави нито дума повече, Сакар стана, повика келнера, за да плати, но Юре, който познаваше избухливия му характер, много спокойно продължи да лапа на големи залъци хляб и мълчеше от страх да не избухне скандал. В този момент обаче в залата настъпи силно вълнение.
Бе влязъл Гундерман, царят на банкерите, господарят на Борсата и на света, шестдесетгодишен човек, чиято огромна плешива глава с дебел нос и изпъкнали очи изразяваше упоритост и голяма умора. Топ никога не ходеше в Борсата, дори се преструваше, че не изпраща там официални представители; а също така никога не закусваше в публично заведение. Само от време на време се решаваше, както днес, да се появи в ресторант „Шампо“, сядаше на някоя маса само за да си поръча чаша минерална вода „Виши“, която му поднасяха на чинийка. Вече двадесет години страдаше от стомашна болест и затова се хранеше само с мляко.
Целият персонал веднага се спусна да донесе чашата вода, а всички присъствуващи заеха раболепна поза. Мозер гледаше внимателно със смирен вид този човек, който знаеше всички тайни, който по своя воля предизвикваше покачването и спадането на ценните книжа така, както бог предизвиква гръмотевицата. Самият Пийро го уважаваше, защото вярваше само в непреодолимата сила на милиарда. Беше вече дванадесет и половина часа. Мазо, изоставил бързо Амадийо, дълбоко се поклони пред банкера, от когото понякога имаше честта да получи някакъв ордер. Много други борсаджии, станали да си отиват, се спираха, обкръжаваха божеството, почтително му се кланяха, с благоговение го гледаха как с трепереща ръка надига чашата с вода към безцветните си устни; из залата шумно сменяха изцапаните покривки.
Преди години в спекулациите с парцели от полето Монсо Сакар бе имал спорове, дори се бе скарал с Гундерман. Те не можеха да се разбират, единият бе буен и встрастен в материалните наслади, другият — въздържан и със студена логика. И затова; Сакар, обзет от гневна криза и разярен от това триумфално появяване, вървеше към изхода, когато другият го повика.
— Кажете ми, мой драги приятелю, истина ли е, че напускате деловите среди?… Вярвайте ми, добре ще направите, хубаво е.
Тия думи шибнаха Сакар като камшик в лицето. Той опери ниския си ръст и отвърна с ясен, остър като меч глас:
— Основавам кредитна банка с двадесет и пет милиона капитал, смятах скоро да дойда да ви видя.
И той излезе, като остави зад гърба си възбудената гълчава на залата, в която всички се блъскаха, бързайки да не пропуснат откриването на Борсата. О, дано най-сетне успее, дано паднат в краката му тия хора, които му обръщаха гръб, та да си премери силите с този цар на златото, когото може би ще повали един ден! Не беше още решил да говори за големия си проект и затова сам остана изненадан от думите си, които необходимостта да отговори го бе принудила да каже. Но нима можеше да опита с друго щастието си сега, когато брат му го изоставяше и когато хората и обстоятелствата го оскърбяваха, за да го хвърлят отново в борбата така, както връщат окървавения бик на арената?
За миг стоя изтръпнал на края на тротоара. Беше настъпил напрегнатият час, в който животът на Париж сякаш нахлува в този централен площад между улица „Монмартр“ и улица „Ришельо“ — двете задръстени от
