безупречно, почти неестествено чисти и подредени, като че ли в тях не влизаше никой, а освен тежките капаци, на всички прозорци бяха монтирани месингови ключалки. Халифа ги опита една по една, без да търси нищо конкретно, просто искаше да си създаде усещане за мястото и за човека, който беше живял в него.
Зае се първо с кабинета, просторно помещение с две метални кантонерки в ъгъла и полици за книги от пода до тавана на две от стените, както и масивно бюро под прозореца. И двете кантонерки бяха заключени, но Халифа откри ключовете във връзката и ги отвори. В първата имаше папки-джобове, пълни с бизнес книжа и документи. Втората представляваше минибиблиотека от диапозитиви, стотици, всичките грижливо надписани и подредени в найлонови калъфи, изобразяващи, поне доколкото виждаше, почти всички значителни исторически обекти в Египет, от Тел ел Фараин на делтата на Нил до Уади Халфа в Северен Судан.
Халифа взе първите два попаднали му диапозитива, вдигна ги на светлината, присви очи и разпозна храма на Сети I в Абидос и каменните гробници в Бени Хасан в двора на Хонсу, Карнак. Втория диапозитив разглежда повече от минута, приближавайки го и отдалечавайки го от светлината, за да го хване по-добре на фокус. Дълбока бръчка проряза челото му, преди да го върне обратно в калъфа. След това затвори кантонерките, заключи ги и започна да преглежда книгите по етажерките.
Томовете бяха подредени по автори в азбучен ред и с изключение на няколкото речника и посветения на цветята и градинарството малък справочник, бяха само исторически трудове, някои научнопопулярни, повечето академични. Бързият преглед на гърбовете им разкри заглавия на латински, френски, английски, немски, арабски и — учудващо на фона на казаното от онази Шоу за отношението на Янсен към евреите — на иврит. Какъвто и да беше Янсен, ставаше ясно, че е извънредно начетен и образован.
— И как така някой като теб е станал съдържател на евтин хотел в Луксор? — измърмори на себе си Халифа. — Каква е твоята история, а, господин Янсен? И защо са всички тези мерки за сигурност? От какво се страхуваш? Какво се опитваш да скриеш?
Остана още малко в кабинета, огледа книгите и порови из чекмеджетата на бюрото, след което отиде в банята, а оттам и в двете спални, в първата, от които намери в нощното шкафче до леглото две списания — немски, порнографски, с малки момченца, позиращи голи на корицата. Погледа ги впечатлен и отвратен, след което ги хвърли обратно в чекмеджето и го затвори.
В кухнята отиде най-накрая. От нея се излизаше към още две помещения. Едното, подсигурено с две лостови ключалки и тежко стоманено резе, отвеждаше към дървена веранда в задната част на къщата. Зад втората врата, която също се наложи да отключи с ключ от връзката на мъртвия старец, откри стръмно стълбище, спускащо се в мрака. Той пое предпазливо по скърцащите под краката му дървени стъпала, тъмнината бързо го погълна и дезориентира и той се принуди да опипва студения камък с дясната си ръка, за да запази равновесие. На дъното пръстите му напипаха ключ и Халифа светна лампата.
Отне му секунда да осъзнае какво вижда, след което ахна от удивление.
— Господи!
Антики. Навсякъде антики. На дървени маси на подпори, поставени в средата на помещението, на полици по стените, в кашони и сандъци, подредени в ъглите. Стотици и стотици предмети, всеки в собствен полиетиленов калъф, всеки придружен от спретнат, написан на ръка етикет, описващ находката, къде и кога е била намерена, както и приблизителната й възраст.
— Та това си е жив музей — невярващо прошепна Халифа. — Негов личен музей.
За миг не можа да помръдне, след което отиде до най-близката маса и взе плик с миниатюрна дървена фигурка. „Шабти, KV39, пълнеж на източния коридор — гласеше съпътстващият етикет. — Дърво. Без текст и декорация. XVIII династия, вероятно Аменхотеп I (ок. 1525–1504 г. пр.Хр.). Открита на 03.03.1982.“ KV39 представляваше голяма, пълна с натрошен камък гробница в долината между два хълма над Долината на царете, смятана от мнозина за последната земна обител на фараона от Осемнайсетата династия Аменхотеп I. Тази гробница и до ден-днешен не беше обект на сериозни разкопки. Янсен явно беше провел в нея свои собствени.
Халифа остави фигурката и взе друг предмет. „Фрагмент от глазирана подова плочка, Амарна (Акхетатон), Северен дворец. Рисунка на папирусова тръстика в зелено, жълто и синьо. XVIII династия, управлението на Ехнатон (ок. 1353–1335 г. пр.Хр.). Намерен на 12.11.1963 г.“ Макар и счупено, парчето беше прекрасно, цветовете бяха богати и живи, изрисуваната папирусова тръстика беше леко приведена, сякаш подухвана от тих ветрец. И май находката отново беше изкопана от самия Янсен. Халифа я повъртя в ръце, поклати глава, остави я на мястото й и се зае да изследва подземието.
Колекцията беше изключителна, главозамайваща, резултат, ако се съдеше по придружаващите етикети, на петдесет години тайни — и незаконни — разкопки. Някои предмети — малък фаянсов хипопотам; красиво изрисуван остракон с Тиванската троица Амон, Мут и Хонсу — бяха извънредно ценни. Повечето обаче бяха или повредени, или толкова често срещани, че не струваха практически нищо. Водещият принцип явно беше натрупването не толкова на редки или красиви предмети, колкото простото удоволствие от изкопаването им, от възстановяването и подреждането на миниатюрни отломки от миналото. Халифа си помисли, че това е колекцията, която сам би желал да притежава. Колекция на любител на историята. На археолог.
В ъгъла в дъното откри малка и здрава желязна каса с диск и лост. Опита се да завърти лоста, но вратата по никакъв начин не пожела да се отвори и след около минута той се отказа и продължи да оглежда мазето.
По някое време си погледна часовника.
— По дяволите!
Беше обещал на жена си Зейнаб да се прибере до девет, за да прочете на децата приказка, а вече минаваше десет. Наруга се наум, хвърли последен поглед наоколо, пое обратно към стълбите и посегна да изключи осветлението. При това движение забеляза, че вратата, която се отваряше навътре, се беше затворила наполовина и се виждаше гърбът й. Там на една кука бе закачена широкопола зелена филцова шапка, от чиято периферия висяха дълги пера. Халифа се спря, след което бавно, сякаш неохотно изкачи стълбите, взе шапката и я огледа.
— Като птица на главата — измърмори с внезапно предрезгавял глас, сякаш нещо му беше заседнало в гърлото. — Интересна птичка.
Той продължи да се взира в шапката, след което внезапно удари гневно с юмрук вратата и я затвори.
— По дяволите — изсъска. — Трябва да е съвпадение! Трябва!
Йерусалим
Старият Йерусалим, този главозамайващ лабиринт от улици и площади, гробници и свещени места, сергии за подправки и магазини за сувенири, нощем е смълчан и пуст като град на призраци. Забързаните тълпи, които денем задръстват улиците му — особено тези в мюсюлманския квартал, където човек не може да се размине от купувачи, продавачи на плодове и щъкащи насам-натам деца, — бързо се оттичат след залез-слънце и оставят само потискащата гледка на затворени с кепенци витрини, улици тъмни и отекващи, като каменни вени, от които е източена всичката кръв. Малцината минувачи изглеждат мрачни, озъртат се нервно, крачат по-бързо и по-целенасочено отколкото денем, сякаш уплашени от призрачната пустота на квартала и от отровнооранжевата светлина на уличните лампи.
Беше почти три сутринта, когато Барух Хар Цион и двамата му спътници минаха през Яфската порта и поеха през този сумрачен свят в най-безлюдния час на нощта, когато дори бездомните котки са се скрили и острият звън на всеки час на градските църкви ти се струва заглушен от всеобхватната тишина. Хар Цион — нисък набит мъж, висок почти толкова, колкото и широк, с посивяваща коса, брада и квадратна челюст — държеше в облечените си в ръкавици ръце автомат „Узи“ и кожен сак. Спътниците му също бяха въоръжени с узита, единият слаб и бял като мляко, ресни на талит катан висяха изпод якето му, а другият висок и загорял, с остригана почти до кожата коса и як врат с изпъкващи сухожилия. И тримата носеха на главите си черни ярмулки.
— Ами камерите? — попита бледият и кимна в посока на наблюдателните монитори, монтирани на равни интервали по улицата.
— Забрави ги — отвърна Хар Цион и пренебрежително махна с ръка със сковано движение, сякаш
