— Да речем просто, че случаят е сложен и има жило. Ела и ще разбереш всичко. Ще видиш, че съм дал най-доброто от себе си, Халифа. Наистина най-доброто.
Детективът въздъхна отегчено, каза на Ануар, че до двайсет минути е в болницата, и затвори.
Мохамед Сария влезе в кабинета.
— Проклет патолог. Истински позор за съсловието — изръмжа Халифа.
— Да не е приключил аутопсията?
— Преди малко. Да беше костенурка, нямаше да е толкова бавен. Отивам да взема доклада. При теб някакъв напредък?
Докато Халифа цяла сутрин беше чакал доклада на Ануар в кабинета си, Сария беше проверявал следите, които предишната вечер шефът му беше намерил в къщата на мъртвеца.
— Не особено голям — отвърна той и си седна на бюрото. — От банка „Мист“ ще изпратят копия от трансакциите му за последните четири тримесечия. Говорих с телефонната компания да ми даде извлечения от телефонните му сметки за същия период. Освен това успях да издиря чистачката.
— И?
— Научих най-добрата рецепта за молочия, направо не ме питай. Но за Янсен почти нищо. Ходела в къщата за по няколко часа два пъти седмично, чистела, пазарувала. Той си готвел сам. Никога не била влизала в мазето. Не й било позволено.
— А завещанието му? Говори ли с нотариуса?
Сария кимна.
— Със сигурност има завещание, защото нотариусът го е заверил. Но у него няма копие. Каза, че Янсен оставил едно за себе си и дал другото на някакъв приятел в Кайро.
Халифа въздъхна, стана и взе сакото си от облегалката на стола.
— Добре, поразпитай за миналото на Янсен, ако обичаш. От колко време живее в Египет, откъде е изобщо, какво е правил, докато е живял в Александрия. Всичко, каквото успееш да откриеш. Около този тип има нещо нередно. Усещам го.
Той си облече сакото и отиде до вратата. Сложи ръка на бравата и се обърна.
— Сигурно не си открил какво е това име Арминий.
— Всъщност открих — самодоволно отвърна Сария. — Проверих в интернет.
— И?
— Оказа се някакъв древен германски тип. Нещо като национален герой.
Халифа щракна с пръсти.
— Знаех си, че съм го чувал. Браво, Мохамед. Отлично.
Излезе от кабинета и закрачи по коридора с ръце в джобовете, чудейки се защо, по дяволите, един холандец ще си кръщава кучето на германски национален герой.
Верен на себе си, Ануар не си беше в кабинета, когато Халифа пристигна петнайсет минути по-късно. Някаква сестра в зелена униформа отиде да го търси, а детективът застана до прозореца и се загледа в двора долу, където няколко работници копаеха канавка през моравата и ритмичните удари на туриите им отекваха глухо. Дробовете му копнееха за цигара, но устоя на изкушението. Ануар беше върл противник на пушенето и колкото и да му беше неприятно, копнеещите за цигара дробове бяха за предпочитане пред поредната лекция на патолога в дух „Ако искаш да се тровиш, действай, само че някъде по-далеч от мен“. Вместо това си загриза ноктите, отвори прозореца, подпря лакти на перваза и се загледа в едно дете, което гонеше пеперуди на паркинга на болницата.
Нещо не беше наред. Повтаряше си, че е възможно да си въобразява, че съзира прекалено много неща, които може и да не са верни, но това нямаше значение. Всяка дребна подробност, всеки фрагмент от картината — бастунът на мъртвеца, омразата му към евреите, къщата до храма Карнак, странната перната шапка, — всичко само още повече засилваше безпокойството му и онова, което в началото беше просто колеблива неувереност, се беше превърнало в разяждаща паника дълбоко в стомаха му. Вярно, в началото на всяко разследване винаги го обземаше прилив на адреналин, трескава работа на мисълта, докато се опитваше да намери всички елементи на загадката и да ги подреди в стройни модели. Сега обаче беше различно, защото го тревожеше не толкова настоящото разследване, колкото едно отпреди много години, тъкмо когато беше постъпил в полицията. Убийство, първото, по което беше работил, ужасно и брутално престъпление. Шлегел. Така се казваше убитата жена. Хана Шлегел. Израелка. Еврейка. Отвратителен случай. А сега внезапно, отникъде… отзвуци. Нищо конкретно. Нищо, за което да се хване със сигурност. Просто съвпадения, мимолетни проблясъци в мрака на миналото. Бастун, антисемит, Карнак, пера — думите отекваха в съзнанието му като мантра и се забиваха в черепа му.
— Това е абсурд — измърмори на себе си, загриза нокътя на палеца си. — Това беше преди петнайсет години, за бога. Всичко свърши!
Още докато го казваше, разбра, че изобщо не е свършило. Точно обратното, имаше неприятното усещане, че нещо тепърва започва.
— Дяволите да те вземат, Янсен — изръмжа. — Дяволите да те вземат, че умря така.
— Напълно съм съгласен — обади се нечий глас зад гърба му. — Макар че, разбира се, ако не беше умрял, нямаше да имам удоволствието да разреша този случай вместо теб.
Халифа се обърна, подразнен от вмешателството в мислите му. Ануар стоеше на вратата с димяща чаша в ръка.
— Не те чух.
— Не се учудвам — каза патологът. — Беше се отнесъл нанякъде.
Той отпи от чашата, вдигна я и се загледа в жълтеникавата течност.
— Янсун — изрече с усмивка. — Най-добрият в Луксор. Една медицинска сестра ми го вари. Великолепна напитка. Много успокояваща. Трябва да я опиташ. — Той намигна на Халифа, отиде до бюрото си, седна и закрепи чашата в ъгъла, докато ровеше в купищата хартия пред себе си. — Къде ли съм го оставил? Само преди минута… аха, ето го! — Облегна се и измъкна тънка папка с изписани на машина листа. — Доклад за резултатите от аутопсията на господин Янсен — прочете заглавието на документа. — Поредният триумф на Ануар.
Ухили се на Халифа. Детективът посегна към джоба си за цигарите, несъзнателно движение, за което се усети, и за да го прикрие, сложи ръка на перваза на прозореца.
— Хайде казвай.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Ануар и се облегна. — Ще започна с това, че нашият човек е бил убит.
Халифа се наведе леко напред.
— Освен това ще ти кажа, че съм напълно убеден в самоличността на виновника. Подозирам, че той е действал при самозащита, въпреки че това по никакъв начин не омаловажава жестокостта на престъплението, нито пък факта, че Янсен е щял да умре от извънредно неприятна и болезнена смърт.
Патологът замълча, за да постигне драматичен ефект. Репетирал е, помисли си Халифа.
— Преди обаче да ти разкрия името на убиеца, мисля, че ще е полезно да си припомним точните обстоятелства, при които е бил намерен трупът на Янсен.
Халифа отвори уста да каже, че много добре помни обстоятелствата, но я затвори, защото от дългия си опит знаеше, че Ануар ще разкаже всичко както сам е решил и колкото и Халифа да се дразнеше, нямаше да промени нищо.
— Както кажеш — измърмори и отегчено махна с ръка.
— Благодаря. Мисля, че няма да те разочаровам. — Патологът отпи поредната бавна и щедра глътка от питието си и остави чашата. — И така — обобщи той, — местопрестъплението. Помниш, че тялото на нашия човек е било намерено с лице в пръстта и един сравнително труден за забелязване железен клин в лявото око. Освен масивните травми на зигоматичните, сфеноидните и лакрималните кости и на цялата лява част на мозъка — честно казано, церебралният му дял приличаше на пюре от патладжан — е пострадал и от сериозно разкъсване на кожата над черепа отдясно, точно над ухото, което очевидно е причинено от нещо друго, а не от клина. Освен това има и леко разкъсване на лявата длан — патологът протегна ръка, за да илюстрира заключението си — и на лявото коляно, както и област на обезцветяване и подпухване в основата на левия палец, точно под първата синовиална става. Сигурно не си забелязал всичко това,
