За моя изненада Рагма — в познатата кучешка дегизировка, — Надлер и Пол Байлер профучаха край мен, скупчиха се около слузестата вана и се заеха да утешават войнствено настроеното овощно дръвче. Изпълзях в ъгъла, където не без усилия съумях да се изправя на крака, но все още не можех да се успокоя от преживяното. Започнах да ругая, но никой не ми обръщаше внимание. В края на краищата вдигнах рамене, изтрих гадостта от ръкава си, седнах на близкия стол, запуших и се заех да наблюдавам представлението.
А скъпите ми колеги вдигнаха отпуснатото туловище, окичено с безкрайно количество крайници, и се заеха да му правят нещо. Рагма изприпка в съседната стая и се върна с някакъв предмет, наподобяващ настолна лампа, тикна единия му край в контакта, а другия насочи към гнусното растение. След това измъкна неизвестно откъде пулверизатор и се зае да пръска кръвожадните му пипала. Накрая дори започна да бърка слузта във ваната, добавяйки от време на време някакви химикали.
— Как върви? — попита разтревожено Надлер.
— Нямам представа — отвърна Рагма. — А, ето! Мисля, че идва на себе си.
Пипалата започнаха да потрепват конвулсивно, досущ като стъпкани змии, а листоподобните челюсти се разтвориха и затвориха. На няколко пъти цялото туловище се разтърси. Накрая бавно се изправи и прибра около себе си разпилените си крайници.
— Сега е по-добре — обяви с въздишка Рагма.
— Никой ли не се интересува как се чувствам аз? — попитах, опитвайки се да скрия възмущението в гласа си.
Рагма се обърна и втренчи сърдит поглед в мен.
— Ти! — извика той. — Можеш ли да ми кажеш какво направи на нещастния доктор М’мрм’млрр?
— Я повтори? Нещо май не чувам добре.
— Какво направи на нещастния доктор М’мрм’млрр?
— Благодаря. А аз си помислих, че недочувам. Проклет да съм, ако знам. Кой е доктор Мърмър?
— М’мрм’млрр — поправи ме Рагма. — Доктор М’мрм’млрр е телепатът-аналитик, който доведох тук да те прегледа. С малко късмет успяхме да го прехвърлим на Земята по-рано от предвиденото. Само че, когато се опита да те прегледа, ти се нахвърли грубо върху него и изглежда си го повредил.
— Значи това нещо тук — махнах небрежно към ваната с фикуса в нея, — е телепат?
— Не всички същества отговарят на твоите представи — произнесе с укор Рагма. — Доктор М’мрм’млрр е представител на съвсем различен от вашия еволюционен клон. Да имаш някакви възражение по този повод? Или може би не обичаш растенията?
— Не обичам, когато ме сграбчват, стискат и размахват във въздуха.
— Докторът е привърженик на активната телепатична стратегия.
— Е, в такъв случай да се е подготвил, че рано или късно ще се натъкне на пациент, който не одобрява пацифизма. Не зная какво съм му направил, но честно казано, радвам се от постигнатото.
Рагма ми обърна демонстративно гръб, постоя с наведена глава, сякаш се вслушваше в невидима фуния на допотопен грамофон, след което обяви на всеослушание:
— Той се чувства по-добре. Сега иска да се заеме с медитиране. Не бива да изключваме осветлението. Няма да му отнеме много време.
Лианите и пипалата се люшнаха и бавно обгърнаха настолната лампа, която Рагма бе домъкнал от съседната стая. Доктор М’мрм’млрр замря блажено.
— Защо въобще е нужно да се нахвърля върху пациентите си? — попитах аз. — Това някак не отговаря на представите ми за осъществяване на сърдечен контакт между лекар и пациент.
Рагма въздъхна и отново се обърна към мен.
— Не го прави, за да ги ядоса. Той се стреми да им помогне. Излишно е да ти обяснявам, че тази практика се е зародила в резултат от многовековни изтънчени философски разсъждения, на които са се отдали най-прочутите мислители от неговия народ.
— Брей! — възкликнах аз.
— Според тяхната теория всяко примитивно същество може да бъде използвано в качеството на мнемокулярен ключ. Изкусната работа с този ключ позволява достъп до всички преживявания на индивида, разположени в определена мозъчна област. Пак те открили, че страхът е важна и неразделна част от проблемите, с които се обръщат към тях пациентите. Ето защо, индуцирайки страх и желание за бягство, лекуващият съумява да проследи емоционалния фон на пациента и по такъв начин да определи най- правилната терапия. Така само за един сеанс се извършва преглед на цялото мотивационно поле.
— Интересно, докторът изяжда ли грешките си?
— Това му е вродено и трудно го контролира — отвърна Рагма. — А ти скачаш ли по дърветата? Скачаш, нали те видях преди малко — махна с ръка.
Обърнах се към Надлер, който вече стоеше до мен. Отзад се подхилкваше Пол.
— Както виждам, изпълнението ми ви е направило впечатление — рекох им аз. Пол сви рамене, а Надлер каза:
— Ако това помогне за решаването на задачата… Въздъхнах.
— Навярно сте прави… Пол, ти какво търсиш тук?
— Вече сме колеги — обяви той. — Наеха ме почти едновременно с теб. Между другото, искам да ме извиниш за начина, по който се държах в твоята квартира. Сигурно разбираш, въпросът беше на живот и смърт. Моят живот.
— Добре, да забравим. На каква длъжност си сега?
— Професор Байлер е нашия експерт по Звездния камък — обясни Надлер.
— Значи приключихме с фиксидеята за перлите на британската корона — отбелязах аз.
Пол се намръщи и кимна.
— Виждам, че си в течение… Разглеждай го като закъснял повик на юношеството, заради който всичко тръгна наопаки. Mea culpa12. Кой да предположи, че в тази история ще се замеси цяла банда опасни престъпници? Дадох си сметка за това, когато дойдох на себе си след нападението. Реших незабавно да поправя грешката си и разказах на хората от ООН всичко, което ми беше известно. В края на краищата успях да ги убедя, но не без известни усилия. Трябва да призная, че постъпиха доста благородно, като не ме тикнаха веднага в дранголника. На всичко отгоре ми разказаха за затрудненията, които имаш. По-късно реших, че само признанието не е достатъчно да се изкупи вината, и че трябва да им помогна да открият камъка. Ти тъкмо се беше върнал от Австралия. Хрумна ми, че Зимайстер и Бъклер сигурно ще те навестят. Ето защо смятах да се навъртам край теб и да ти помогна, ако се наложи. Проследих те до Хал, известно време вървях след теб, но в бара те изпуснах. Отидох да те чакам пред вас. Останалото го знаеш.
— Зная. Още една малка тайна е разкрита. И тебе ли те завербуваха в болницата?
— Аха. Тед ми предложи да се отърва от чувството за вина. А и заплатата не е за пренебрегване. Официално се водя специалист по извънземна минералогия.
— Както схващам — подех аз, обръщайки се към всички присъстващи, — довели сте ме тук не само за да избегна поредната среща с онези двама бандити.
— Така е — кимна Рагма. — Искахме да те подложим на телепатичен преглед.
— И това е само началото, нали? Има още.
— Има… — призна неохотно Рагма.
— Само че пак няма да ми кажете.
— И тук си прав.
Не успях нито да се съглася, нито да възразя, тъй като вниманието ми беше привлечено от някакво раздвижване в ъгъла на стаята. Доктор М’мрм’млрр идваше на себе си.
Наблюдавахме мълчаливо как повдига бавно гъвкавите си крайници и започва серия от странни упражнения. Свиване, разпускане… Свиване, разпускане…
Така продължи няколко минути — в движенията му имаше нещо хипнотизиращо — докато постепенно осъзнах, че извънземният специалист отново се опитва да ме обгърне в своята жива мрежа, само че този път действаше далеч по-деликатно.
Изведнъж долових нечие присъствие в мислите си, което отначало наподобяваше странно и непривично парене около мисловните ми центрове. Този път не изпитах никаква болка. Изглежда останалите си даваха
