неподвижен, загледан наоколо…
Познавам го добре, разбира се.
Портрет на момче с куче на брега. Тик-так, забравени са лошите дни…
— Носи, момче! Носи!
— Дявол да го вземе, Рагма. Научи се да хвърляш фризби, ако искаш да играеш. Писна ми да го гоня!
Той се засмя. Намерих фризбито, метнах го към него, той го сграбчи и пак го запрати в близките храсталаци.
— Стига толкова — рекох тогава. — Отказвам се. Ти си безнадежден случай. Хващаш добре, но хич не можеш да хвърляш.
Обърнах се и се затичах към брега. След секунда отзад се разнесе пръхтене и Рагма се изравни с мен.
— У дома имаме подобна игра — рече той. — И там не ме биваше.
Зелено-сивите вълни доприпкаха до краката ни, а сетне се понесоха назад.
— Дай една цигара — рече Рагма. Подадох му, запалих и аз.
— Ако ти разкажа всичко, което искаш да знаеш, ще наруша разпоредбите — оплака се той.
Мълчах. Знаех го от доста време.
— Въпреки това ще ти кажа. Без подробностите. В най-общи линии. Смятам да поставя на изпитание собственото си благоразумие. А и тайната не е кой знае колко секретна, след като твоите сънародници скоро ще започнат да пътешестват сред звездите и сами ще я узнаят. Предпочитам да я чуеш от приятел. Така по-лесно ще вземеш решение относно предложението, което ти бе направено. Струва ми се, че поне това ти дължим.
— Моята чеширска котка… — подех аз.
— Всъщност беше уилоухим — продължи той. — Представител на една от най-древните и могъщи раси във Вселената. Движещата сила при завладяването на всеки нов свят неизменно е конкуренцията между отделните участници в този процес. Съществуват антични култури и могъщи политически блокове, а от друга страна винаги е имало — и ще има — развиващи се светове. Като вашия например, който съвсем наскоро застана на прага на големия свят. Някой ден и твоята раса ще бъде приета за равноправен член на нашия Съвет, с право на глас, вето и всичко останало. Но каква тежест ще имате там?
— Не особено голяма — признах аз.
— И какво трябва да се направи при подобни обстоятелства?
— Да се намерят потенциални съюзници, да се сключат изгодни сделки. С партньори, които срещат подобни проблеми и имат същите интереси.
— Бихте могли да се съюзите с някой от големите политически блокове. Вие ще ги подкрепяте, а те ще ви помогнат да напреднете.
— Не е ли опасно да си нечия марионетка? Да изгубиш самостоятелността си?
— Може би. А може би не. Трудно е да се предвиди отсега. От друга страна, може да сключите договор с някоя от по-малките сили като вашата. Тук също дебнат непредсказуеми опасности, но никой от нас не е твърдял, че тези въпроси имат еднозначен отговор. Разбираш ли за какво говоря?
— Досещам се. Има ли много… развиващи се светове… като нашия?
— Да — кимна той. — Повече, отколкото би могъл да си представиш. И постоянно се увеличават. Това е хубаво — за всички. Имаме нужда от свеж полъх, от нови гледни точки и разнообразни начини за решаване на проблемите, които животът вечно ни поднася.
— Означава ли това, че е честа практика новите светове да се обединяват, за да решават затрудненията си?
— Именно.
— А те притежават ли достатъчна тежест, за да оказват влияние на Съвета?
— Напоследък се наблюдава подобна тенденция.
— Аха — кимнах аз.
— Да. Някои от по-старите и влиятелни раси не биха имали нищо против да ограничат подобно влияние. Един от възможните начини за постигане на тази цел е чрез намаляване броя на представителите от новите светове.
— Ако се бяхме изложили с артефакта, щяха да ни изключат завинаги, така ли?
— Е, не чак завинаги. Вас ви има. Достигнали сте определена степен на развитие. Рано или късно ще ви признаят, независимо от подобни недоразумения. И все пак репутацията ви щеше да е опетнена, а това щеше да забави допускането ви в Съвета за неопределено време. Неопределено, но значително.
— От самото начало ли подозираше, че зад тази работа стоят уилоухимите?
— Подушвах намесата на една от могъщите раси. Това не е първия случай от подобен характер — точно затова държим под око новобранците. Вие сами им облекчихте задачата, предоставяйки им готов случай, който да използват за своята цел. Да си призная честно, в началото сбърках, защото подозирах друг участник. Разбрах всичко едва когато Спайки най-сетне осъществи връзка с теб и ти се хвърли да преследваш уилоухима. Но това сега няма значение. Дори и да им предоставим уликите и да поискаме официално обяснение — нещо, което не възнамеряваме да правим — уилоухимите, естествено, ще заявят, че това не е техен агент, а само неуравновесена личност, действаща по свое усмотрение и на своя глава, и ще поднесат извинения на всички заинтересувани страни за причинените им неприятности. Не. Без никакво съмнение те си дават сметка за претърпяното поражение. Знаят, че са обезвредени, и то от нас. Знаят също, че ви държим под наблюдение и че някои от вашите официални инстанции са запознати с опасността. Сиреч, вие също сте нащрек. Съмнявам се скоро да ви създадат нови проблеми.
— Предполагам, че следващият им ход ще се състои в поднасяне на дарове.
— Нищо чудно. За щастие, вече имате горчив опит с подобни неща. Към вас ще се обръщат и други — с надежда да получат подкрепа. Няма да е никак трудно да балансирате между различните страни.
— Политика. Мразя тази дума.
— Какво да се прави. Кръвта на живота.
— Рагма, искам да те попитам нещо.
— Давай. Стига да не е интимно.
— Кажи ми какво място заема твоята раса — в културно, технологично и каквото щеш там отношение — в сравнение с най-могъщите и древни раси.
— О, моите сънародници са същества прагматични, делови и малко близкогледи…
— Късогледи.
— Добре де. Същевременно си падаме идеалисти, изобретателни сме и можем да се похвалим с разнообразна култура…
Покашлях се.
— … и притежаваме огромен потенциал — продължи невъзмутимо Рагма. — Ние сме като юноши, обичаме живота и умеем да мечтаем.
Обърнахме се и поехме по брега.
— Обмисли ли вече предложението? — попита накрая Рагма.
— Да — отвърнах аз.
— И какво решение взе?
— Още никакво. Смятам да се откъсна за малко от всичко. Тогава ще реша.
— И колко време ще ти е необходимо?
— Нямам представа.
— Така, така. Надявам се незабавно да ме информираш.
— Можеш да разчиташ.
Подминахме избелелия надпис „КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО“ и аз си помислих, че съвсем доскоро щях да прочета: „ОНЕНАРБАЗ ОТЕНАПЪК“. За щастие белезите ми отново бяха на предишните си места, цигарите възвърнаха познатия си вкус, но щяха да ми липсват огледалните вкусови версии на пържените картофи и
