Мост от пепел

глас, който не можах да разпозная в началото.

Обърнах се и забелязах изкачващата се по склона Лидия.

— Твоята мисия е изпълнена — рече тя. — Отведи момчето вкъщи, Куик.

— Лидия — отвърна той, — не можем просто да си тръгнем.

— Няма какво повече да правите тук. Оставете го на мен. Вървете!

Пресегнах се с ума си — в тъмния човек тлееше искрица живот.

— Но…

— Незабавно!

Тя посочи склона и нещо в жеста й ни накара да поемем по пътя.

— Хайде, хлапе — рече Куик. — Не казвай нищо повече.

Тръгнах до него. Беше прав да не говорим.

Не бих могъл да продумам дори и да имаше какво да кажа. Вървяхме бавно. Исках да погледна назад, но за това също нямах сили.

След време, когато се бяхме качили нависоко и се промъквахме през гъсталака под свода от дървета, долових нещо като пеене, идещо много отдалече. Не можех да чуя всичко, нито да разбера думите, затова се опитах да слушам с ума си.

… Дървета и планини, потоци и равнини, как е възможно това? Предайте се, скрийте се, преливайте, плачете…

Аз… аз залитнах. За миг ми се стори, че лежа там в кърви, с глава в скута й. После песента се загуби някъде сред дърветата.

А ние забързахме напред сред бледнеещите останки на нощта.

,

Информация за текста

© 1976 Роджър Зелазни

© 1999 Зора Андонова, превод от английски

Roger Zelazny

Bridge of Ashes, 1976

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Роджър Зелазни. Мост от пепел

Издателска къща „Пан“, София, 1999

Редактор: Валери Манолов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14976]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00