За един доста дълъг момент Рък не отговори, а остана с впит в него поглед и Пелаеон усети как по гърба му започват да се стичат капки пот. С огромните тъмни очи, хищната челюст и блестящите остри зъби в сумрачния коридор Рък приличаше на среднощно кошмарно видение — особено за капитана, който бе наясно за какво точно Траун използва Рък и сънародниците му ногри.
— Върша си работата — отговори Рък.
Той нехайно протегна слабоватата си ръка към вратата на кабинета и Пелаеон зърна отблясъка на острието, преди да изчезне в ръкава на ногрито. Рък сви ръката си в юмрук, после отново разпери пръсти, стоманените му мускули играеха под тъмната кожа.
— Може да влезете.
— Благодаря — изръмжа Пелаеон.
Пристегна униформата си отново и се обърна към вратата. Тя се отвори при приближаването му и той пристъпи в… нежно осветена изложбена зала.
Капитанът спря на прага и се огледа с изумление. Стените и сводестият таван бяха покрити с рисунки и изваяния, някои от тях дело на човешка ръка, но повечето очевидно с извънземен произход. Виждаха се различни скулптури, някои висящи във въздуха, други поставени върху пиедестали. В средата на стаята в два концентрични кръга бяха разположени десетина екрана, външният кръг малко по-високо от вътрешния. Доколкото успя да зърне, на всичките се виждаха произведения на изкуството.
В центъра на двойния кръг в копие на командирското кресло от мостика седеше върховният адмирал Траун.
Той не показа по никакъв начин, че е забелязал влизането на капитана, бляскавата му черна коса искреше на меката светлина, светлосинята кожа изглеждаше студена и отпусната, чужда на иначе човешката обстановка в стаята. Главата му бе отпусната назад, изпод полуотворените клепачи проблясваха червеникави искрици.
Пелаеон облиза устни, изпитал внезапна неувереност в правилността на решението си да нахлуе без покана в кабинета на Траун. Ако върховният адмирал решеше да се разгневи…
— Влезте, капитане — тихият глас на Траун прекъсна мислите на Пелаеон. Все още с притворени очи, адмиралът махна с ръка с премерено движение. — Какво ще кажете за изложбата?
— Ами… много интересно, сър — успя да проломоти Пелаеон, пристъпвайки към външния кръг.
— Всичко е само холограми, разбира се — каза Траун и капитанът си помисли, че долавя някаква нотка на съжаление в гласа на събеседника си. — Скулптурите, картините. Някои са безвъзвратно изгубени, повечето са на контролирани от бунтовниците планети.
— Разбирам, сър — кимна Пелаеон. — Помислих, че ще искате да научите веднага за завръщането на разузнавателните кораби от системата на Оброа скай. Командирът на частта ще е готов да докладва след няколко минути.
Траун кимна:
— Успели ли са да проникнат в централната информационна система?
— Добрали са се до част от данните — каза Пелаеон. — Не съм сигурен дали са изкопчили всичко необходимо, но, изглежда, оброанците са се опитали да ги проследят. Командирът на ескадрилата смята, че е успял да им се изплъзне.
Траун се замисли и поклати глава:
— Едва ли. Особено ако сред тях е имало и бунтовници. Той пое дълбоко въздух, изправи се в креслото и за пръв път, откакто Пелаеон беше влязъл в стаята, отвори блестящите си червени очи.
Капитанът отговори на погледа му, без да трепне, и дори почувства известна гордост от това постижение. Мнозина от висшия команден състав и от придворните на императора изобщо не успяха да свикнат с тези очи. Както и със самия Траун всъщност. Може би тъкмо заради това адмиралът беше прекарал повечето години от службата си извън границите на Империята, в Непознатите райони, опитвайки се да наложи властта на императора над тези все още варварски светове. Невероятните успехи му бяха спечелили титлата велик пълководец и правото да облече бялата униформа на върховен адмирал — единствения нехуманоид, удостоен с тази чест от императора.
По ирония на съдбата именно придобитият в Непознатите райони опит го бе направил най-подготвения командир за пограничните войни. Пелаеон често се беше чудил как ли щеше да свърши битката при Ендор, ако Траун, а не Вейдър бе командвал „Звездоубиец“.
— И аз мисля така, сър — отговори той. — Заповядах да обявят на патрулните кораби бойна готовност втора степен. Да я повиша ли на първа?
— Не — каза Траун. — Имаме на разположение още няколко минути. Кажете ми, капитане, какво знаете за изкуството?
— Ами… не много — измърмори Пелаеон, изненадан от рязката смяна на темата. — Никога не съм имал достатъчно време за него.
— А трябва да намерите — Траун посочи към екраните от вътрешния кръг вдясно: — Платна от Сафа. Около 1550–2200 година преди основаването на Империята. Забележете как се е променил стилът, ето тук при първия контакт с Тенкора. А тези — посочи вляво — са образци от свръхсетивното изкуство на Паонид. Вижте близостта до ранните творби от Сафа и до плоската скулптура от Ваткри от средата на XVIII век преди Империята.
— Аха — съгласи се не съвсем убедено Пелаеон. — Адмирале, не трябва ли…
Пронизителен вой прекъсна думите му.
— Командният мостик вика върховен адмирал Траун — долетя от интеркома напрегнатият глас на лейтенант Тшел. — Сър, нападат ни!
Траун се присегна и включи интеркома:
— Говори Траун — спокойно започна той. — Обявете бойна тревога първа степен и докладвайте обстановката. И по-спокойно, ако е възможно.
— Слушам, сър — по стените тревожно замигаха червени лампички, Пелаеон чу сирените да отзвучават някъде извън стаята. — Радарите засякоха четири щурмови фрегати на Новата република — продължи Тшел, гласът му все още звучеше леко напрегнато, но далеч по-овладяно. — Придружават ги най-малко три ескадрили изтребители, подредени симетрично в клиновиден рояк. Приближават се към нас по векторната траектория на разузнавателните ни кораби.
Пелаеон изпсува тихо. Един звезден разрушител с неопитен екипаж срещу четири щурмови фрегати, придружени от изтребители.
— Максимално ускорение. Пригответе се за скок в хиперпространството — извика той в интеркома и тръгна към вратата.
— Забравете за тази заповед, лейтенант — напълно спокойно каза Траун. — Екипажите на изтребителите да заемат местата си, активирайте защитните полета.
Пелаеон направи крачка към него:
— Адмирале…
Траун го прекъсна с рязко вдигане на ръката:
— Елате насам, капитане — заповяда той. — Хайде да видим какво е положението.
Върховният адмирал натисна някакво копче и произведенията на изкуството изведнъж изчезнаха. Залата се превърна в миниатюрно копие на мостика, с командно табло и оперативен екран, а на двойния кръг монитори се появиха данни за въоръжението. Освободеното пространство се изпълни с триизмерно тактическо изображение, в единия му край мигащо кръгче отбелязваше движението на нападателите. Близо до него на стената бе изписано приблизителното разчетено време до сблъсъка — дванайсет минути.
— За щастие разузнавателните кораби имат твърде голяма преднина, за да бъдат непосредствено застрашени — отбеляза Траун. — Така че нека видим с какво точно си имаме работа. Мостик, заповядайте на трите най-близки патрула да атакуват противника.
— Веднага, сър.
На холограмата три сини точки от линията на патрулните кораби промениха траекторията си и се насочиха към щурмовите фрегати на Новата република. С периферното си зрение Пелаеон наблюдаваше как Траун се наведе напред, за да следи промяната в курса на щурмовите фрегати и придружаващите ги изтребители. Една от сините точки премигна и изчезна.
— Чудесно — облегна се назад в креслото си Траун. — Достатъчно, лейтенант. Наредете на другите два
