Пелаеон го зяпна изненадано:
— Веднага ли, сър?
— Веднага! — и кимна към илюминатора: — Първите от нашите нови кораби ще започнат да пристигат след по-малко от петнайсет минути. Веднага щом пристигнат всички, ще се изтеглим от тук.
— Но…
— Съоръженията на бунтовниците отвъд орбиталните докове не ни интересуват, капитане — с тихо задоволство каза Траун. — Заловените кораби вече пътуват насам и независимо дали изтребителите ни ще ги прикриват или не, бунтовниците вече не могат да направят нищо, за да ги спрат.
Хан приближи „Сокол“ толкова близо до двигателите на фрегатата, колкото бе възможно, без да предизвика сблъсък между двата кораба, и усети резките спадове на мощността при изстрелите с оръдието на Люк.
— Успя ли? — попита той, когато заобиколиха от другата страна.
— Май не. Има много броня върху тръбите за охлаждане.
Хан погледна към фрегатата и едва се сдържа да не изпсува отново. Вече бяха доста близо до бойното поле и продължаваха да се приближават.
— Това няма да ни доведе доникъде. Трябва да намерим начин да я унищожим!
— Нали затова съществуват бойните кораби — изтъкна Уедж. — Но ти си прав, така няма да стане.
Соло нервно облиза устни и извика:
— Арту? Все още ли си на линия?
От другата страна на коридора долетя приглушеното пиукане на дроида.
— Разгледай отново плановете, с които разполагаш — му заповяда Хан. — Виж дали няма да откриеш слабо място.
Арту изпиука отново. Не звучеше много оптимистично.
— Едва ли ще намери нещо по-добро, Хан — обади се Люк, изричайки на глас собствените му мисли. — Май не ни остава друг избор. Ще се опитам да проникна вътре с лазерния меч.
— Това е истинска лудост и ти го знаеш — изръмжа Хан.
— Без подходящ скафандър газовете от охлаждащата система ще те…
— А не може ли да използваме някой от дроидите? — предложи Уедж.
— Няма да се справят — отвърна Люк. — Арту не разполага с нужните способности, а в ръцете на Трипио никога не бих сложил оръжие. Особено при тази висока скорост и резките завои.
— Трябва ни дистанционно управлявана ръка — каза Хан.
— Нещо, което Люк да използва, докато… — и млъкна. Изведнъж се сети какво го тормозеше през цялото време, откак се бяха включили в битката, и извика. — Ландо! Ландо! Ела тук!
— Вързах го за леглото — напомни Люк.
— Е, тогава иди го развържи и го доведи тук — изръмжа Хан. — Веднага!
Люк не си губи времето във въпроси:
— Добре.
— Какво става? — напрегнато попита Уедж. Хан стисна зъби и отговори:
— Когато имперската флота открадна тези минни къртици от Ландо, ние бяхме на Нклон. Тогава се наложи да препрограмираме предавателите си заради някакво заглушаване.
— Е, и?
— Защо ни заглушаваха? — попита Хан. — За да не ни позволят да се обадим за помощ? Че на кого да се обадим? Както вече забеляза, сега изобщо не си правят труда да ни заглушават.
— Предавам се — призна Уедж, леко раздразнен. — И какъв е отговорът?
— Трябвало е да ни заглушават, защото…
— Защото повечето от минните къртици на Нклон работеха с дистанционно управление с радиосигнали — уморено каза някой зад него.
Хан се обърна. Ландо бавно, но решително влезе в пилотската кабина. Люк го придържаше за лакътя.
— Чу ли всичко? — попита Соло.
— Всичко, което има значение — отвърна Ландо и се отпусна в креслото на втория пилот. — Иска ми се да се сритам, че самият аз не се сетих.
— Аз също. Помниш ли някой от кодовете на командите?
— Повечето. Какво ти трябва?
— Нямаме време да измислим нещо наистина хубаво — кимна към фрегатата под тях Хан. — Минните къртици все още са залепени за корабите, така че просто ги включи.
Ландо го зяпна изненадан и повтори:
— Да ги включа!?
— Ами да — потвърди Хан. — Всички са близо до мостика или до командния отсек. Ако прережат голяма част от оборудването и проводниците, ще унищожат целия кораб.
Ландо шумно издиша и наклони глава в познатия жест на неохотно съгласие:
— Ти си шефът — кимна той и защрака с пръсти по клавиатурата. — Надявам се само да знаеш какво правиш. Готови ли сме?
Хан се напрегна:
— Давай!
Ландо набра последната част от командата и фрегатата под тях потрепери. Поне в началото разклащането не беше силно. Но с всяка секунда все по-ясно се виждаше, че там долу нещо не е наред. Главните двигатели просветнаха на няколко пъти и угаснаха сред кратки проблясъци от спомагателните двигатели. Движението към центъра на битката се промени, външният контрол се изключи, после отново се включи, опитвайки се да промени курса в предишната посока. Корабът почти застина. Изведнъж дясната страна на корпуса — обратната на минната къртица, избухна в пламъци.
— Успяла е да пререже всичко! — изненадан ахна Ландо, колебаейки се дали да се чувства горд или изненадан от своето творение.
Вероятно в отговор на сигнал за бедствено положение от щурмовака във фрегатата един имперски изтребител се стрелна право в свръхгорещата плазма, изскочи от другата страна, но слънчевите му панели пламтяха и след няколко секунди той се взриви.
— Действа! — извика прехласнат Уедж. — Вижте, наистина действа!
Хан вдигна поглед от фрегатата. Навсякъде около тях, чак до орбиталните докове насочилите се допреди малко към дълбокия космос кораби потръпваха в предсмъртна агония като железни животни, вкопчени от ноктите на смъртта. От огромните им туловища във всички посоки изскачаха огнени езици.
Траун стоеше безмълвен, впил поглед в командното табло, без да обръща внимание на продължаващата битка. Пелаеон сдържаше дъха си в очакване на неизбежното избухване на наранена гордост. Чудеше се каква форма ще приеме гневът на адмирала. Траун рязко вдигна поглед към илюминатора.
— Върнаха ли се всички оцелели от прикрития челен кораб? — попита той спокойно.
— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон. Адмиралът кимна:
— Тогава дайте заповед за оттегляне.
— Оттегляне ли? — внимателно попита Пелаеон.
Не такава заповед очакваше от него. Траун го погледна. На устните му играеше лека усмивка:
— Може би очаквахте да заповядам цялостна атака? За да прикрия нашето поражение в безумен и безплоден героизъм?
— Не, разбира се — възрази Пелаеон.
Но вътре в себе си усещаше, че адмиралът знае истината. Усмивката на Траун внезапно стана студена:
— Не сме победени, капитане — тихо каза той. — Просто ни забавят малко. Все още разполагаме с Далечната земя и с изключителните технологии от съкровищницата на императора. Слуис Ван трябваше да бъде първата стъпка в победната ни кампания, но не е самата кампания. Докато владеем планината Тантис, крайната победа ще бъде наша — погледна той замислено към илюминатора. — Загубихме това раздаване, капитане. Но не цялата игра. Няма да захвърля с лека ръка кораби и хора, за да се опитвам да променя
