това, което не може да се промени. Ще имаме достатъчно възможности да получим корабите, от които се нуждаем. Разпоредете оттеглянето.
— Слушам, адмирале — отвърна Пелаеон и се обърна към командното табло.
Заля го вълна на облекчение. Явно въпреки всичко нямаше да има избухване. С леко усещане за вина си помисли, че би трябвало да се досети от самото начало. Траун не бе обикновен военен като мнозината, под чието командване Пелаеон бе служил, а истински боец, който се интересуваше от крайната цел, а не от собствената си слава.
Пелаеон погледна за последен път през илюминатора и издаде заповедта за отстъпление. За пореден път се питаше как щеше да завърши битката при Ендор, ако тогава начело на имперската флота беше Траун.
ГЛАВА 32
Битката свърши малко след като имперската флота започна изтеглянето си. Без намесата на звездните разрушители изходът от нея беше предрешен.
С обикновените щурмоваци се справиха лесно. Повечето от тях загинаха, след като Ландо включи минните къртици, които пробиха херметичните уплътнения на отвлечените кораби във вакуумната среда на космоса, а останалите бяха изловени без никакви проблеми. С осемте астрощурмоваци, чиито скафандри им позволиха да продължат битката след разрушаването на корабите, видяха доста трудности. Те пренебрегнаха призивите да се предадат и се насочиха към корабостроителницата, възнамерявайки със самоубийствена атака да причинят възможно най-големи щети. Шестима от тях бяха засечени и унищожени, а останалите двама се самовзривиха, като единият успя да повреди една корвета. След себе си оставиха истинска бъркотия в корабостроителницата и орбиталните докове и сериозно повредени кораби.
— Едва ли можем да го наречем решителна победа — изръмжа капитан Афион, докато преглеждаше какво беше останало от мостика на „Шегобиец“, през херметичния илюминатор, издържащ високото налягане на вакуума, и внимателно опипваше превръзката на главата си. Беше ранен по време на битката. — Ще ни трябват няколко месеца работа, за да свържем отново проводниците на командните системи.
— Нали не смяташ, че е по-добре имперската флота да я бе задигнала? — попита Хан зад него, опитвайки се да не обръща внимание на собствените си объркани чувства.
Идеята му бе свършила работа, но на каква цена…
— Не, разбира се — спокойно отговори Афион. — Ти направи онова, което трябваше да се направи, и съм готов да го твърдя, дори да не бях участвал в битката и нищо да не ме заплашваше. Просто казвам, че другите ще си помислят, че унищожаването на всички кораби, за да ги спасим от имперската флота, не е било най-доброто решение.
Хан погледна към Люк.
— Говориш точно като съветник Фейлия — каза той на Афион.
Капитанът кимна:
— Точно така.
— За щастие Фейлия е само един глас в съвета — каза Люк.
— Да, но пък доста силен — кисело отвърна Хан.
— Имайте предвид, че немалко народ е започнал да се вслушва в него — добави Уедж. — Включително висши военни.
— Ще намери начин да се възползва от случилото се за собствените си политически цели — изръмжа Афион. — Само гледайте.
Отговорът на Хан бе прекъснат от звъна на интеркома. Афион пристъпи и го включи:
— Слушам.
— Обаждаме се от контролната кула в Слуис — прозвуча мъжки глас. — Получихме послание от Корускант за капитан Соло. С вас ли е?
— Да — извика Хан и излезе крачка напред. — Включете ни. Последва кратка тишина и се чу познат и до болка липсващ му глас:
— Хан? Лея е.
— Лея! — извика Хан и усети как по лицето му се разлива радостна и доста глупава усмивка. Но след миг разбра какво не беше наред: — Чакай малко, какво правиш ти на Корускант?
— Мисля, че се погрижих за нашия проблем — установи, че гласът й звучи напрегнато и извънредно тревожно. — Поне засега.
Хан хвърли поглед към Люк в другия край на залата:
— Мислиш ли!?
— Виж, в този момент не това е най-важното — настоя Лея. — Трябва веднага да се върнеш тук.
Нещо твърдо и студено стегна стомаха му. Лея бе страшно разтревожена.
— Какво се е случило?
Чу как тя си поема дълбоко въздух:
— Адмирал Акбар бе арестуван и отстранен от поста му по обвинение в измяна.
Изведнъж настана абсолютна тишина. Хан местеше погледа си от Люк към Афион и Уедж. Но, изглежда, и те нямаха какво да кажат.
— Ще се прибера възможно най-бързо — обеща й той. — Люк е с мен, да го доведа ли?
— Да, ако няма някаква работа. Акбар ще има нужда от всичките си приятели.
— Добре. Обади ми се на „Сокол“, ако получиш още новини. Потегляме веднага.
— Ще се видим скоро. Обичам те, Хан.
— Аз също — прекъсна той връзката и се обърна към останалите: — Ето че се случи. Люк, идваш ли? — после погледна към Уедж: — Твоите хора успяха ли да направят нещо за изтребителя му?
— Не още — поклати глава пилотът. — Но той е официално на първо място в списъка на чакащите за поправка кораби. Ще бъде готов за полет след около два часа дори ако се наложи да сваля компресорите на моя собствен изтребител.
Люк кимна и се обърна към Хан:
— В такъв случай ще тръгна за Корускант сам, но преди това ще дойда с теб да взема Арту от „Сокол“.
— Добре. Да вървим.
— На слука! — извика след тях Афион.
Те забързаха по коридора към дока, където се бе скачил „Сокол“. Хан си мислеше, че случилото се наистина ще им създаде страшно много проблеми. Ако Фейлия и неговата фракция притиснеха и ускоряха твърде много развитието на нещата, а доколкото го познаваше, ботанецът щеше да направи точно това, тогава…
— Май сме на ръба на гражданска война — прошепна Люк, почти дословно изричайки собствените му мисли.
— Е, няма да позволим това да се случи — отговори Хан с убеденост, каквато не изпитваше. — Не спечелихме войната само за да гледаме безучастно как един амбициозен ботанец съсипва постигнатото.
— И как ще го спрем?
Хан се намръщи:
— Ще измислим нещо.
Информация за текста
© 1991 Тимъти Зан
© 2001 Владимир Молев, превод от английски
Timothy Zahn
Heir to the Empire, 1991
